Изследване на полисемията и омонимията на някои английски съществителни
1. Появата на полисемията и омонимията в английския език
2. Многозначност на съществителните имена в английски език
3. Омонимия на съществителните имена в английски език
4. Проблемът с полисемията на думите и проблемът с омонимията
В лингвистичната литература няма единство на възгледите за явлението, наречено омонимия, и за ограничаването му от това, което се нарича полисемия или полисемия. В същото време говорим не само за различното използване на термина "омоним", което само по себе си не би било толкова голяма беда, но по-скоро за различно определение на понятието "дума". А също и за различен подход към това какви са възможните разлики между отделните конкретни случаи на използване (възпроизвеждане) на една и съща дума, тоест кои разлики между такива случаи са съвместими и кои, напротив, са несъвместими с идентичността на думата.
Думата е основната структурна и семантична единица на езика, която служи за назоваване на предмети и техните свойства, явления, отношения от действителността, която има набор от семантични, фонетични и граматични характеристики, характерни за даден език.
Полисемията (полисемията) е присъща както на думите, така и на морфемите (както коренни, така и афиксални), тя е присъща и на конструктивни обекти (фрази, изречения, текстове). Полисемията характеризира огромното мнозинство от думи (както значими, така и спомагателни), които могат лесно да се видят чрез отваряне на обяснителен речник на всеки език.
Но полисемията (полисемията) трябва да се разграничава от омонимията. Омонимните знаци имат еднакви експоненти (или звукови, или графични, или и двете). Няма връзка между семантемите на омонимни думи, която би могла да посочиотносно семантичната мотивация.
По принцип има две гледни точки относно омонимията и полисемията. Според първия за омоними се признават само такива думи с идентично звучене, които от самото начало са били различни по форма и само в процеса на историческо развитие съвпадат помежду си в един звук поради различни фонетични и като цяло случайни причини.
Според втория възглед омонимите включват както думи, които са исторически различни, но поради исторически причини съвпадат по звук, така и онези случаи, когато различните значения на една многозначна дума се разминават толкова много, че материалната обвивка, която ги свързва, сякаш се счупва, давайки живот на две (или повече) нови думи.
Целта на тази работа е да се изследва полисемията и омонимията на някои английски съществителни въз основа на различни източници.
По време на работата бяха поставени следните задачи:
1. анализира появата на полисемия и омонимия в английския език;
2. преглед на полисемията и антонимията на английските съществителни;
3. покажете проблема с полисемията на думата и проблема с омонимията.
1. Появата на полисемията и омонимията в английския език
В продължение на много векове традиционният обект на изследователско внимание е и остава съществителното, което заема централно място в системата на частите на речта. Той действа като основен езиков материал, необходим за обозначаване на обекти от околния свят. Съществителното има субстанциален характер и може да обозначава както конкретни, така и абстрактни предмети.
В същото време вниманието се фокусира върху обективността, присъща на името на съществителното, предполага разграничаването само на две от неговите разновидности - конкретни и абстрактни. Първото е характерноза физически съществуващи обекти на заобикалящата реалност, а вторият - за обекти, които не съществуват като отделни явления на околния свят, но се възприемат от съзнанието в така наречената относителна форма на обект (листна, бягане, радост - зеленина, бягане, удоволствие).
Значението на думата се състои от диалектическо единство на езиково и извънезиково съдържание. Установява се силна връзка между показването на физическия вид на думата и показването на обекта. Реконструкцията в точния момент на тази връзка се извършва в съзнанието на ниво автоматизация: веднага щом даден езиков знак действа върху съзнанието, се произвежда показване на обекта, което се обозначава с този знак.
Процесът на възникване на вторични значения е свързан с историческия генезис на езика и доста важна роля играе психофизическият потенциал на човек, който се състои в способността за изграждане на асоциативни връзки.
Сегашното състояние на лексиката е продукт на дълго историческо развитие, чиито процеси са били изравнени в езиците от умствения и когнитивния потенциал на техните носители. Полисемантизмът на думата е пряко доказателство, че речникът на езика е постоянно в динамично състояние, което отразява промените в заобикалящата действителност.
Възможно е да се разграничат етапите на развитие, през които думата преминава, за да се закрепи най-накрая в езиковата среда:
Етапът на проектиране се състои в отразяване на новото значение в лексикографските публикации. Трябва да се отбележи, че този етап може да отсъства. Това показва две точки: или значението на думата не е достатъчно фиксирано в езиковата общност (и няма сигурност, че някога ще бъде фиксирано), или лексикографското издание е несъвършено.
Използването на една и съща дума в различни значения е за човекестествена умствена операция. Значенията на една многозначна дума наистина присъстват в съзнанието. Човешкият мозък има способността да съхранява доста голямо количество информационен материал. Ако е необходимо, реконструкцията автоматично се извършва в съзнанието на този фрагмент от реалността, с който е свързано едно от значенията на даден езиков знак, и, обратно, носителят на езика е в състояние да възпроизведе езиковия знак, с който е свързан възприеманият фрагмент от реалността. Строго погледнато, това е психофизическата страна на полисемията на думата.
Що се отнася до омонимията (омонимите са думи, които звучат еднакво, но имат различно лексикално значение), в съвременния език има много двойки, при които глаголът и съществителното, които се различават в староанглийския, са станали омоними.
Ето някои от по-често срещаните:
гняв гняв ядосан
Подобни двойки могат да бъдат дадени за прилагателни и глаголи:
зает
суха
Безплатно
Но дори бегъл поглед върху проблема ни позволява да заключим, че феноменът на омонимията е от голямо теоретично значение за лингвистичната наука, което се състои във факта, че в системата на език, основан на различията, се появяват елементи, които влизат в отношения на идентичност помежду си, противно на, така да се каже, езиковата система - семантичното развитие не се поддържа от формални различия, което води до неуспехи в изпълнението на най-важните езикови функции комуникация и номинация. Омонимите имат голямо системно значение. Омонимите, особено с преобладаването на мономорфемни и едносрични думи, допринасят за развитието на музикален стрес. Ето как е типологично приемливо да се обясни произходът на музикалния стрес в английския език; на английскиезик, фонологичната адаптация на заета дума е изпълнена с омонимия със съществуваща дума. Това обстоятелство води до отхвърляне на заемането в полза на проследяването. Следователно структурните особености на езика могат да затруднят заемането и т.н. да насочи лексиката в различен път на развитие.
И ако тези примери отразяват влиянието на несистемни фактори, както някои изследователи смятат омонимията, върху външната, формална страна на езика, друг вид омонимия засяга самото мислене на нацията. Говорим за такъв метод на лексико-семантична деривация като преобразуване, по време на който граматичното значение на думата се променя, като същевременно се запазва нейната семантична и формална структура: down (съществително), prep (глагол).
Според Оксфордския речник: down „пясъчна дюна, безлесен хълм, хълм“ е оригиналът, той е довел до наречието down „долу“, което от своя страна е довело до прилагателното down „по-нисък“ в резултат на атрибутивната употреба на наречието с отглаголни съществителни или в резултат на елипса на някои причастия с down. Наречието също е породило глагола, също в резултат на използването на глаголи за движение с наречието надолу. Глаголът надолу „понижавам(и), понижавам(и), изхвърлям, приземявам (принуждавам да кацна) самолета“ произвежда съществителното надолу със значение, семантично свързано с него: „спускане, падане“.