Известен пътешественик умира по време на работа
Известен пътешественик умира по време на работа
Юрий Сенкевич е роден в монголския град Баинтумен (днес Чойбалсан) през 1937 г., където родителите му Александър Осипович и Анна Куприяновна са изпратени след завършване на Военномедицинската академия в Ленинград. Самият Юрий Александрович също е завършил Военномедицинска академия, дъщеря му и синът му са лекари по образование.
През 1962 г. Сенкевич се заема с науката - изучава поведението на организма в екстремни условия, първо в Института по авиационна и космическа медицина на Министерството на отбраната на СССР, а след това в Института по биомедицински проблеми в Москва. През 1964 г. той влиза в група за подготовка за полет в космоса, но през 1967 г. му е предложено да отиде на експедиция до Антарктида, за да участва в експеримент за оцеляване, и оттогава пътуването се превръща в основното занимание на Сенкевич. В същото време започва журналистическата му кариера - Сенкевич води дневник на експедицията за списание "Приятелство на народите".
През 1969 г. норвежкият учен Тор Хейердал, станал известен с плаването си на сала "Кон-Тики" през Тихия океан, организира пътуване на папирусната лодка "Ра" през Атлантика, за да докаже възможността за трансокеански контакти на древните народи. В международния си екип от 6 души той покани Юрий Сенкевич, универсален човек - лекар, учен, журналист с познания по английски език и чувство за хумор. Вярно е, че през 1969 г. лодката не издържа на борбата със стихията, почти се разпада в морето и трябва да бъде изоставена. През 1970 г. експедицията на Хейердал на новопостроения "Ра-2", тръгвайки от Мароко, все пак достига бреговете на Барабадос.
През 1973 г. Юрий Сенкевич става водещ на телевизионното предаване „Клуб за кино пътешествия“, но продължава да ходи на експедиции и да се занимава с наука. През 1977-1978 г. тойсе присъединява към новото пътешествие на Хейердал на тръстиковия кораб „Тигрис” през Индийския океан. Целта е да се докаже, че древните шумери са правили дълги океански прекосявания. Корабът, направен по образци отпреди три хиляди години, тръгвайки от Ирак, неведнъж се е оказвал на ръба на катастрофата, но въпреки това след 5 месеца стига до Джибути в Африка.
След това Сенкевич участва в медицинското осигуряване на полярната ски експедиция на Дмитрий Шпаро през 1979 г. и първата съветска експедиция до Еверест през 1980-1982 г. Той пише книги за пътувания, продължава да се занимава с наука - Юрий Александрович има повече от 60 произведения по космическа физиология, психология, поведение на човека в екстремни условия.
Сенкевич - кандидат на медицинските науки, полковник от медицинската служба в оставка, председател на Асоциацията на пътешествениците на България, член на Съюза на журналистите в България, съпредседател на Фондацията за международна хуманитарна помощ и сътрудничество, академик на Българската телевизионна академия, лауреат на Държавната награда на СССР, награден с ордени "Дружба на народите", "Знак на честта", "За заслуги към Отечеството" IV степен, "Оф. цер на династията Алавит“ (Мароко), „За заслуги“ (Египет), множество медали. Програмата му „Клуб на пътешествениците” има неувяхваща популярност и огромен брой награди, както международни (Франция, Швейцария, Германия, Италия), така и български („ТЕФИ”, „Кристален глобус”). „Клубът на пътниците“ влезе в Книгата на рекордите на Гинес като най-старата програма на местната телевизия, а самият Юрий Сенкевич - като собственик на най-дългата кариера като телевизионен водещ (30 години). Всички известни пътешественици на планетата - Тор Хейердал, Жак Ив Кусто, Бернхард Грзимек, Карло Маури, Бруно Вайлати, Жак Майол, Яцек Палкевич, Михаил Малахов, Федор Конюхов - посетиха "Клуба".
През 2002ггодина след смъртта на Хейердал, с когото Сенкевич беше много приятелски настроен, Юрий Александрович преживя инфаркт. "Когато говоря за Турнето, всичко се оказва отлично за мен. Трябваше да бъда с него в почти всички житейски ситуации. Ние се удавихме заедно и плувахме заедно, в допълнение към факта, че той беше отличен учен, много внимателен и много сериозен", спомня си Сенкевич.
Въпреки годините и болестта Сиенкевич продължава да пътува. Ето маршрутите му: 2001 г. - Швейцария, Испания, Ростов на Дон, Казахстан, Чукотка, Ханти-Мансийск, Китай, Индия; 2002 г. - Чукотка, остров Врангел.
За съжаление остана неосъществена мечтата да стигнем до Българските острови - част от архипелага Туамоту в Тихия океан, открит през 1816 г. от българския изследовател Ото Коцебу на кораба "Рюрик". Някога тези двайсетина острова на другия край на света са носили български имена – Кутузов, Аракчеев, Суворов, Милорадович.
Кредото на Юрий Сенкевич като пътешественик и журналист може да се изрази с двете му твърдения – „Интересът към миналото е белег на цивилизована нация” и „Ние не познаваме България, но за да обичаш страната, трябва да я познаваш”.