Извори на християнското учение
Сайт на Юрий Рагозин
Източникът на науката, чиято цел е систематично представяне и разкриване на догматичните истини на християнството, трябва да бъдебожественото откровение, както се съдържа и обяснява от Католическата църква.
II. Под иметоСв. Писаниятасе разбират като „книги, написани от Божия Дух чрез хора, осветени от Бога, наречени пророци и апостоли” (Катих.). Тези книги, наречениБиблията(. - книга; множествено число. ?? . от единственото умалително ?? . - малка книга, означава цяла поредица или колекция от такива малки книги, които образуват една единствена), следователно те не са обикновени човешки литературни произведения, нито са същите като религиозните паметници на нехристиянските народи (например Коранът, Зенд-Авеста, Ведите и др.), нописанията са свято(. . - Рим 1, 2)свещените писания(‘. . 2 Тим 3, 15),самото Божие слово(Мк 7, 13; сн. Матей 15, 6; Рим 3, 2; 9, 6; 1 Солунци 4, 15; Евреи 13, 7; Апок 19, 9, и т.н.). Канонът на Свещеното писание се състои от книгиот Стария завет, наброяващи двадесет и две според еврейското изчисление (според нашето изчисление - 38), и книгиот Новия завет, наброяващи двадесет и седем. Всички тези (канонични) книги, както са написани чрез специално озарение и просветление от Светия Дух, имат свойствотовдъхновение(. inspiratio).
Вдъхновението на книгите на Мойсей – положителни по закон – вече се разкрива от факта, че според Библията самият Бог първоначално е изрекъл десетте заповеди (Изх. 20), а след това и други постановления. относно вътрешния, социалния, църковния и семейния живот на еврейския народ (Изход 21-23; 25-31; гл. 34). Давид, чието име са изписани в много псалми, свидетелства? към себе си:Духът Господен проговоримен и Неговото слово на моя езикsmy(2 Царе 23:2). Казва се, че пророците са били Божиите инструменти, които Той сам е призовал на служение (Исая 6; Йоан 1:2), че са получавали откровения директно от Бог. В техните книги непрекъснато се срещат изрази:Господ ми говори, и словото Господно дойде при менеи др.. Ап. Питър казва? Старозаветните писатели, чене по собствена воля, аот Светия Дух са просветени(. - носени, движени, т.е. от Светия Дух)като казват свети Божии хора(2 Петрово 1, 21; sn. 1 Петрово 1, 10-12). Ап. Павел, позовавайки се на старозаветните писания, казва на своя ученик Тимотей:всяко писание е боговдъхновено(...)и е полезно да се яде за учението, което е в истината(2 Тим. 3, 15-16). Следователно в проповедта на апостолите думите на старозаветното откровение често се отъждествяват с думите на самия Бог, когато вместо израза „Писанието казва” се използват изразите:речта на Бога(2 Кор. 6, 16; Евр. 1, 1; 8, 8 и др.), Богдумите от устата на светиите, Неговият пророк(Лука 1, 7 0; Матей 1, 22; 2, 15; Деяния 4, 25; 3, 18, 21 и т.н.),Светият Духговори чрез пророците (Деяния 1, 16; 28, 25; 2 Пет. 1, 21; 1 Петр. 1, 10-12) и т.н. И самият Христос Спасител нарече писанията на Стария заветБожието слово(Марк 7, 13; n. Матей 15, 6), често се изразявал за тези писания по начин, по който само един може да говори? Божието слово, а в никакъв случай човешко, например:Писанието не може да бъде унищожено(Йоан 10, 35);доeиде небето и земята, една йота, илиинито един ред не преминаваeидва от закона, докато не бъдат всички(Мат. 5, 18; сн. 26, 54; Лк 24, 44 и др.). В частност, ? Давид в един случай Той забеляза:че(Давид)говорейки чрез Святия Дух: Господ на моя Господ каза: Седни от дясната ми страна(Марк 12, 36). Всички писания на апостолите също са вдъхновени от Новия завет. И.Христос обеща да изпрати на апостолите и наистина изпрати Светия Дух, за да ги научина всичко, да запомнивсичкои да възвестибъдещето(Йоан 14, 26; 16, 13); Той също така обеща да им дадеуста и мъдрост(Лука 21:15), които без съмнение, ако имат нужда от тях по всяко време, още повече, когато тя изложи в писмена форма ученията на Й. Христос за всички следващи времена (1 Коринтяни 2, 12-13). А самите апостоли казват? себе си, че теимат Христовия ум(1 Коринтяни 2, 16) и че в работата по служенето на новия завет не могат да мислят за нищоот себе си, освен зазадоволство, тоест за своите способностиот Бога(2 Коринтяни 3, 5-6), че тяхното проповядване не ечовешкото слово, анаистина Божието слово(1 Солуци 2:13; вижте 1 Коринтяни 2:7-13).
И само по себе си Светото писание носи незаличимия печат на своя божествен произход. Хора, способни да възприемат божествената истина, ? той свидетелства за своето вдъхновение чрез особено въздействие върху душата, характерно само за Божията сила.Жив b? Божието слово е едновременно ефективно и по-остро от всеки меч; Това еБожията сила за спасение за всеки, който вярва(Римляни 1:16; сн. Ефесяни 6:17). При определени условия той напълно и моментално завладява сърцето на човек. Църковната история е пълна с примери за това. Сравнението на съдържащото се в него учение с учението на естествените религии и философия свидетелства? неизмеримото превъзходство на библейското учение над всички естествени религиозни и философски учения, като по този начин показва, че то не може да бъде измислено от човешкия ум. Неговото влияние върху цели нации и цялото човечество, неотслабнало след четири хиляди годинигосподство над хората, то също трябва ясно да каже на непредубедения човешки ум, че Библията е изключителна, универсална и вечна книга, несравнима с никакви човешки дела, накратко - че тя наистина съдържадумите на вечния живот(Йоан 6, 68).
III. Божественото откровение се разпространява сред хората и се съхранява в истинската църква не само чрез Светото писание, но и чрезСв. Легенди. Традицията представлява „най-древният и оригинален начин за разпространение на Божието откровение. От Адам до Мойсей не е имало свещени книги. Самият наш Господ I. Христос предаде Своите божествени учения и наредби на Своите ученици чрез Своето слово и пример, а не чрез книга. По същия начин в началото и апостолите разпространиха вярата и утвърдиха Църквата Христова” (Катих. Въведение). Много от тях изобщо не са оставили нищо от своите писания. В самите апостолски писания, появили се по-късно, се дава само кратко напомняне за подробното устно учение (2 Йоан 12; 3 Йоан 13 и 14; 1 Коринтяни 11, 34). Много от събитията от земния живот на Спасителя дори не са описани в тях:същността е много,казва Св. Йоан, -дори ако Исус създаде, дори ако бяха написани една по една, аз самият не бих си помислил, че целият свят може да побере книгите, които трябва да бъдат написани(Йоан 21, 25). ев. Лука не е бил ученик на Христос, но е написал цялото Евангелие според устната традиция от учениците на Христос (Лука 1:1). I. Христос в продължение на четиридесет дни след Своето възкресение се явява на учениците и ги учи,дори? Божието царство(Деяния 1, 3), но това учение никъде не е записано в свещените книги, но е вярно предадено от апостолите на вярващите в Христос устно. Господ каза например, чепо-блажено е да се ядеIотколкото да се получиati(Деяния 20, 35), но тези думи не са буквално записани в Евангелието (подобно на така нареченитеграфи, т.е.думите на Господа, които не са записани в евангелията, се намират и в други древни писмени паметници), и писателят на книгата. Актове ап. (Евр. Лука), довеждайки ги, несъмнено ги е чул от устните на един от учениците на Христос. И накрая, апостолските писания, написани на различни места и до различни частни църкви или дори до частни лица, не станаха добре известни в цялата Христова църква много скоро и дори в дните на Св. Ириней, имаше цели народи, обърнати към християнството, които нямаха никакви книги от Свещеното Писание, но се задоволяваха с едно Свещено Предание (Ирин.Прот. ерес. III кн. IV, 2). Това е Божието откровение, получено от апостолите от Й. Христос и предадено на църквата чрез вдъхновението на Светия Духот самите апостоли, в допълнение къмСвещеното писание, и съставлява Свещеното преданиев неговия собственилитесенсмисъл. За познаването на християнската истина Свещеното Предание, като слово Божие, има същата важност и значение, както и Свещеното Писание. Ап. Павел директно заповядва:Братя, стойте твърди и дръжте преданията, които сте научили или чрез слово, или чрез нашето послание(2 Солунци 2:15; sn. 3:6).Славя ви, братя, като че ли си спомняте всичко мое и като че ли ви предадох, пазете преданието, пише същият апостол в първото си послание до коринтяните, като очевидно има предвид не писмени предания, а само устни (1 Кор. 11, 2). Той убеждава Тимотей:О, Тимотей, пази традицията!... Чух много свидетели от мен, предайте това като верен човек, които са достатъчно(способни)да учат другите(1 Тимотей 6, 20; 2 Тимотей 2, 2; sn. 1, 13). Изключително трудно е материално да се определи съставът (в неговата цялост и с цялата му точност) на Свещеното Предание в тесен смисъл. Неговото съдържание навлиза в общоцърковното съзнание, проявявайки се в свидетелството или гласа на Вселенската църква.
От Преданието, разбирано в този смисъл, също трябва да се разграничаваПредание вобщилишироксмисъл, илисвидетелство за Вселенската църква. Господ I. Христос повери пазенето на божественото откровение (записано от апостолите и незаписано от тях) не на отделни лица, а на църквата, основана от Него. „В него, като богаташ в съкровищница, апостолите вложиха изцяло всичко, което се отнася до истината“, казваСв. Ириней(Pr. heres. III книга. IV, 1). Самата тя, според божественото обещание, е непрекъснато запазена от Й. Христос, който е неразделно с неяпрез всичките дни до края на века(Матей 28, 20), и от Светия Дух, който я наставлявавъв всяка истина(Йоан 14, 16, 26), така че „тя не може да отпадне от вярата, нито да съгреши в истината на вярата, нито да изпадне в заблуда“ (Ka tih 9 членове ). Бидейкистълб и утвърждение на истината, той съхранява в себе си или предава от век на век божественото откровение (Свещеното писание и Свещеното предание) непокътнато и непокътнато, във вида, в който му е дадено от Бога; съхранява в себе си и предава от век на век както своето разбиране, така и своето разбиране за божественото откровение, или е негов безпогрешен тълкувател и в частност на Светото писание. Това предаване в християнската Църква на божественото откровениечрез писмо, или запазването му, и предаването мупо дух и смисъл, или тълкуването и разбирането му, е Предание в най-широкия смисъл на думата. С други думи, Преданието в този смисъл е свидетелството или гласът на Вселенската църква, иначе това е онзи дух на истината и вярата, онова съзнание на Църквата, което живее в нея, като тяло Христово, от времето на Христос и апостолите. То не е източник на божествено откровение, като Традицията в тесен или собствен смисъл, но е необходимо ръководство за използването на божественото откровение, правило за правилното разбиране на истините, дадени в откровението.
Вашият външен гласВселенската църква за истините на вярата има: 1) в най-древните символи на вярата; 2) в т.нар. правилата на апостолите и в актовете и решенията на съборите, както Вселенски, така и Поместни; 3) в древните литургии; 4) в трудовете на всички древни отци и учители на църквата; 5) в най-древните дела на мъченичеството и, накрая, 6) в цялата практика на древната християнска църква, отнасяща се до свещени времена (пости, празници), места (устройство на храмове с техните принадлежности), свещени действия и обреди и като цяло в оцелелите църковни обреди. От само себе си се разбира, че не всичко, което се съдържа в посочените източници или паметници, е именно поради тази причина истинско апостолско учение или институция. Изразът на гласа на Вселенската Църква е само това, което, бидейки в съгласие със Свещеното Писание, отговаря на условиятаза повсеместност, приемственост и универсалност. Това е добре обяснено отВинсент от Лиринск. „В самата Вселенска църква“, казва той, „необходимо е по всякакъв начин да се придържаме към това, в което се вярвашенавсякъде(ubique), в което се вярвашевинаги(semper), в коетовсичкивярваха, (quod ab omnibus creditum est), защото това само в действителност и в правилния смисъл е универсално, което, както показва самото значение и значение на тази дума, обхваща всичко, доколкото е възможно ... Че всички или много са единодушно, но открито и постоянно, сякаш по някакво предварително споразумение помежду си учителите, единодушно приемат, подкрепят и предават, трябва да се считат за напълно надеждни и несъмнени ”(Rem. I, 2 и 28).
Необходимостта от Светото Предание и задължението да се ръководим от свидетелството на Вселенската Църква, въпреки че имаме Светото Писание, се разкрива от следното.