Якунин Владимир Иванович - Лица - Дезертьор
Общественик. Бивш президент на Българските железници (РЖД), бивш първи заместник-министър на железниците и заместник-министър на транспорта на Руската федерация.
Председател на Настоятелството на Фондация "Св. Андрей Първозвани" и Център на националната слава, Председател на Надзорния съвет на Научноизследователския институт "Диалог на цивилизациите".
Доктор на политическите науки, ръководител на катедра "Публична политика", Факултет по политически науки, Московски държавен университет "Ломоносов" М. В. Ломоносов.
Има държавни награди, сред които медали "За бойни заслуги", Орден на честта и орден "За заслуги към Отечеството" I степен, както и награди от редица чужди държави.
Семейство
Съпруга -Наталия Викторовна Якунина. Инженер по професия, те се запознаха в девети клас, ожениха се в четвъртата година. В момента се занимава с благотворителни и социални дейности.
Якунините имат двама сина и трима внуци.
Син -Андрей Владимирович Якунин - (роден през 1975 г.) завършва икономическия факултет на Санкт Петербургския държавен университет. Работил е в хотелски комплекс "Прибалтийская" в Санкт Петербург, бил е съосновател на компанията "Тристар Инвестмънт Холдингс", бил е директор на британската инвестиционна компания Venture Investments & Управление на добива (VIYM). Според баща му Андрей Якунин има "блестящи аналитични умения", "работохолик". Чете курс от лекции в Санкт Петербургския държавен университет. Има син и дъщеря.
Най-малкият син на Владимир Якунин -Виктор Якунин (роден през 1978 г.) завършва Юридическия факултет на Държавния университет в Санкт Петербург, продължава образованието си в европейски университет, от средата на 2000 г. работи в българския офис на търговска компанияGunvor, от 2007 г. насам е директор по правни въпроси, ръководи правната поддръжка на проекти на Gunvor в България. Той е ръководител на отдела за инфраструктурни инвестиции във VIYM, фирма на по-голям брат. Съпругата му Дарина е собственик на издателството за детска литература "Поляндрия".
Биография
Впоследствие той си спомня, че е бил в това село само два пъти в живота си: когато се е родил и втория път - когато е гостувал на баба си и дядо си.
Детството си до 14-годишна възраст прекарва в Естония в Пярну, където баща му, пилот на граничните войски, служи. Майка работеше като счетоводител. Той смята за свой роден град Санкт Петербург, където през 1964 г., след демобилизацията на баща му, семейството се премества.
В Ленинград Владимир Якунин завършва 366-то средно училище.
През 1972 г. завършва Ленинградския механичен институт (Военмех, сега Балтийският държавен технически университет на името на Д. Ф. Устинов) със специалност „Производство на самолети“, инженер-механик, специализиран в проектирането и поддръжката на балистични ракети с голям обсег.
След дипломирането си Якунин работи в Държавния институт по приложна химия, който по това време е затворена структура, работеща за нуждите на военно-промишления комплекс. През 1974 г. постъпва на служба в Управлението на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1975 до 1977 г. учи във факултета на Висшето училище на КГБ на името на. Ф. Е. Дзержински.
През 1977 г. е изпратен като действащ офицер от запаса в Държавния комитет за икономически отношения към Министерския съвет на СССР. През 1982 г. е преместен в 1-ва служба на КГБ в Ленинград и Ленинградска област.
През 1982-1985г - Завеждащ задграничния отдел на Физико-техническия институт. А. Ф. Йофе Академия на науките на СССР.
През 1985 г. преминава къмдипломатическа работа. Вторият, а след това и първият секретар на Постоянната мисия на СССР в ООН.
През 1991 г. напуска държавната служба и се отдава на бизнес. Заедно с група бивши колеги създава Международния център за бизнес сътрудничество. По същото време участва в създаването на банка „България”. Впоследствие е бил вицепрезидент на АЕЦ "Темп", генерален директор на ЗАО "Бикар".
През 1996 г., заедно сВладимир Путин и шестима други акционери, той основава кооперацията "Озеро".
През 2005 г. със заповед на правителството на България Владимир Якунин е назначен за президент на ОАО "Български железници".
През 2008, 2011 и 2014 г. правомощията на Якунин бяха удължени от правителството за три години.
През 2012 г. е назначен за председател на Международния съюз на железниците за период от две години, през 2014 г. е преназначен.
Основната цел на Владимир Якунин в Руските железници беше да реформира железопътната индустрия.
Той трябваше да превърне бившето министерство в ефективно търговско дружество, привлекателно за бизнеса и удобно за пътниците.
В съответствие със задачите, възложени на ръководството на руските железници от правителството, компанията беше радикално преструктурирана. За първи път в индустрията навлязоха частни компании, както в карго, така и в пътническия сектор.
С приключването на сделката за изкупуване на 75% от акциите на логистичния оператор Gefco Якунин направи Руските железници пълноправен участник на европейския транспортен пазар.
Под управлението на Владимир Якунин забравените съветски проекти на Източния полигон оживяват отново.
Така продължи строителството и модернизацията на Байкало-Амурската магистрала. Проектът предвижда полагането на 13 нови железопътни линии. Значително се увеличи за 10 годинипропускателна способност на Транссибир. Това беше постигнато чрез електрифицирането на редица участъци от магистралата, завършването на втория и обходния път. Проектът за изграждане на резервна връзка между китайските железници и Транссибирската железница е завършен.
Всичко това позволи да се намали преминаването на стоки. И така, от Германия до Китай влакът пътува 11-15 дни срещу повече от месец по море. Скоростта на маршрута на контейнерните влакове също се е увеличила един и половина пъти - до 2016 г. тя достигна почти 1000 километра на ден в сравнение с 650 километра на ден през 2006 г.
В северозападна посока Якунин провежда политика за формиране на логистична независимост на България от балтийския транзит. В рамките на няколко години бяха построени железопътни подходи към пристанището Уст-Луга, разположено в Ленинградска област, което се превърна в един от основните центрове за морски превоз на товари в региона.
Пътническият транспорт беше реформиран. И така, по време на ръководството на Якунин, по железниците се появиха дневни експресни влакове - влакове със седалки за кратки маршрути с продължителност 3-8 часа. Подвижният състав е обновен. Бяха пуснати в експлоатация нови високоскоростни и високоскоростни влакове: Sapsan в полетите между Москва и Санкт Петербург, Allegro - между Санкт Петербург и Хелзинки, Swifts - между столицата и Нижни Новгород и Берлин.
Повече от десет маршрута на "Лястовиците" свързват няколко града на България едновременно. "Лястовиците" транспортираха зрители на Олимпиадата в Сочи и работят за MCC. На натоварените маршрути се появиха изцяло нови двуетажни влакове. Старите немски вагони на международните влакове бяха заменени с нови вътрешни.
Якунин обърна голямо внимание на локализирането на железопътното оборудване.
Така че, ако производството на "Соколи скитници" наРазширяването на територията на България беше невъзможно поради малка партида за закупуване, тогава в случая с Ласточка (адаптирана към българските условия за модификации на немския влак Siemens Desiro) беше възможно да се постигне производство на повечето компоненти и монтаж на влакове в България. Днес тези влакове се произвеждат близо до Екатеринбург в завод във Верхняя Пишма.
През 2007 г. компанията се ребрандира. Червеното и сивото станаха корпоративни цветове вместо зелено. Компанията успя да избегне значителни разходи за ребрандиране, като включи боядисването в нови цветове в планираната работа: подвижният състав и инфраструктурата бяха пребоядисани по време на планирани ремонти в продължение на няколко години.
През последното десетилетие компанията обнови голяма част от столичните и големите регионални гари. Пространството на станцията също беше обект на модернизация - заведенията за хранене замениха шаурма, станции за зареждане на джаджи и безплатни WiFi точки бяха инсталирани в чакалните.
Якунин отказа предложеното му място в Съвета на федерацията и се посвети изцяло на социални дейности.
Днес Владимир Якунин е и председател на настоятелството на фондация "Св. Андрей Първозвани".
Занимава се с научна дейност - ръководи катедрата по публична политика на Факултета по политически науки на Московския държавен университет.
Владимир Якунин е гост-професор в Стокхолмското училище по икономика и Пекинския университет. Почетен доктор на Дипломатическата академия на МВнР на България.
По инициатива на Якунин, съвместно с Факултета по политически науки на Московския държавен университет, през 2016 г. стартира образователна програма за повишаване на престижа на образованието по политически науки PolitIQ, в рамките на която студентите получават възможност да се обучават в най-известните университети в света.
Якунин прокарва идеята за интегриране на България в „НоватаПътят на коприната" е транзитен маршрут между Европа и Китай. Той насърчава концепцията за Трансевразийския пояс за развитие (TEBR).
Доходи и имущество
Владимир Якунин печели основното си състояние през 90-те години.
Участвал е в редица предприемачески инициативи - от създаването на автоцентър Бикар до развитието на Банка България. По-късно съдбата на Владимир Якунин е свързана с холдинга Stream, който се занимава с износ. Владимир Якунин стана богат човек много преди да се присъедини към руските железници.
През 2006 г., според вестник Ведомости, Якунин е спечелил над 21 милиона рубли само като председател на борда на директорите на Transcreditbank.
Владимир Якунин разкри заплатата си като президент на руските железници през 2015 г. Той възлиза на повече от 4 милиона рубли на месец.
Скандали, слухове
Информационните агенции обаче скоро опровергаха собствените си съобщения, като посочиха, че правителствената пресслужба не потвърди официално „факта, че е изпратено съобщение за оставката на ръководителя на Руските железници“. Известно време по-късно агенциите отмениха оставката на В. Якунин. До момента клиентите на фалшивия мейлинг списък не са открити.
Владимир Якунин не беше включен в санкционния списък на Европейския съюз.
През 2017 г. той се отказа от правото да използва закона за обезщетения на българи, попаднали под санкции.