Юрий Стоянов стартира ново предаване 100yanov-show - български вестник
"Така се случи, че предложенията дойдоха в обратната посока - моето към канал "България" и каналът към мен - казва Юрий Стоянов. - Мислихме за едно и също нещо. В резултат на това трябва да се роди хумористична програма. Всичко, което мога да направя, ще бъде там. Казано на детски език, има един такъв чичко, който знае как да се отдаде добре, на малка територия за кратко време може да изиграе много различни роли. Няма да имам партньори .Няма да съм той. Дори да бяха Робърт де Ниро или Чарли Чаплин, публиката пак никога нямаше да ги приеме. Това, което се измисля сега, ще запази всичко най-добро, което беше в „Градът“, но с големи промени.
Но възможно ли е „Городок“, както и да го наричате сега, без Олейников?
Юрий Стоянов:Такъв "град", какъвто направихме с Иля, не може да се възроди, а и не е нужно. В този "Городок" всичко почиваше на голямото търпение на Иля, на неговата мъдрост, благоразумие, интелигентност, опит. Хората често ме питат каква връзка сме имали. Отговарям: те бяха семейство. Това е, когато са възможни и кавга, и кавга, но мисълта за развод никога не се появява. Разбира се, Иля беше бащата на програмата Городок, а аз бях дете, което можеше да направи всичко както в творчеството, така и в личните отношения. Можете да кажете това: аз бях действието на "Городок", а Илюша беше неговата атмосфера. Когато Господ ти даде такъв комедиен вид, изглеждаше, че изобщо не можеш да работиш. Един от моите другари каза: "Защо го измъчвате? Какво се опитвате да получите от него? Той се появява в кадър - вече е смешно." Тази характеристика на Иля беше много обидена. Той беше дълбок, велик драматичен артист. Мое задължение, човешко и режисьорско, е да направя филм за приятел.
Как се роди"Град"?
Юрий Стоянов:Това не е родено от концепция. Роди се от приятелство.
Юрий Стоянов:Да, разбира се. Когато се запознахме, нямахме общи планове. Иля беше чисто практичен човек, за когото броят на излъчванията трябваше да бъде компенсиран десетократно с концерти. Защо си в кутията? За да станете разпознаваеми - и тръгнете на турне в градовете. Иля прави това от десетилетия. И тогава работех в БДТ, бях принуден артист. Е, какви общи планове можем да имаме? Никакви, освен да се заблуждаваме пред телевизионната камера, което понякога правехме изключително за себе си: снимахме вицове, забавни истории ... Факт е, че Иля е свикнал да работи по двойки. И тогава той видя, че двойката се развива, че сме много "прилепени" един към друг. Какво е двойка? Това са двама души, които си помагат да играят. Колкото по-усърдно помагате на партньора си, толкова по-добре работите в резултат. Иля почувства, че можем да работим заедно.
Точно по това време Кирил Набутов излезе с програмата „Адамова ябълка“ и ние стигнахме до него с идея, която първоначално беше много аморфна. Вече ни беше ясно, че разчитането на т. нар. сатирични писатели е безнадеждна работа. Но анекдотите, че сме се тровили един друг, ни се сториха интересен драматичен материал. Освен това бяхме очаровани не от литературната реприза, колкото и остроумна да е тя, а от нейното човешко съдържание. Тоест, интересувахме се от хора, които са вътре в тази история. Анекдот от играта прави възможно много автентично, дълбоко, почти кинематографично съществуване в кадъра. И ние започнахме да използваме такива шеги. Но не заради забавна шега накрая, а заради актьорско съществуване в сюжета. Неведнъж ми се налагаше да чувам упреци: „В твоята среда всичко е значимопо-смешно, отколкото накрая". И за мен това винаги е бил най-големият комплимент. Взимахме вицове не най-известните, но много закачливи. След известно време усетихме, че четирите минути, които ни бяха дадени в предаването "Адамова ябълка", не ни стигат, че вече сме израснали от тези къси панталони. И тогава се оказа, че в канал "България" има недостиг на хумористични предавания.
Как дойде името на шоуто?
Юрий Стоянов:Помня, че отидохме три дни в Репино, в полупразния Дом на писателите. Там седяхме в банята и подреждахме всякакви имена. Абсолютно трезвен. За нас беше ясно, че в тази програма трябва да има много неща. Че трябва да е много населено. Че ще играем в него много различни хора. Че в него няма да има постоянни водещи, няма да има призив към зрителите: "Добър вечер!" И че програмата ще гравитира към малки филми, такива малки романи. Но как да го нарека? И къде ще се проведе? Спомних си, че в нашия театър по едно време имаше представление "Нашият град" по романа на Торнтън Уайлдър. Предложих това име на производителя, само в леко модифициран вид - "N Township". След това "N" беше изхвърлено, оставяйки само "Град". След това изведнъж с ужас осъзнахме крещящата "неударност" на това име. За какво е предаването? За проблемите на малките градове в България? Или е рубрика в рамките на „Парламентарен час“, „Новини от седмицата“? Но, както се оказа по-късно, името се оказа невероятно. Да, определен град, в който живеят различни хора, от кмета до портиера. И където могат да се разиграят всякакви истории.
Кой написа разказите за „Городок“?
Юрий Стоянов:Одеси, разбира се. Най-важното нещо, което се случи с "Городок", е отхвърлянето на заимстванотохумор. От вицовете, които се продават във влаковете. Съдбата просто ни изпрати тези момчета от Одеса. И постепенно свикнаха с нас. Първо като хора, артисти, после – като телевизионни персонажи.
Колко женски роли сте изиграли в "Городок"?
Юрий Стоянов:Сигурно повече от две хиляди. Не е само количеството обаче. Посочете ми актриса, която ще го направи също толкова смешно. Не е смешно, защото мъж играе жена. Смешно, защото е смешно. Нека направим експеримент: една и съща женска роля ще се играе от двама души - комик и аз. И тогава питаме: кой е по-забавен? Мисля, че резултатът ще бъде поне равен.
А мъжете, които играят жени? Всички тези сърдучки, "нови български баби", кой ли друг има... Броят на мъжете, облечени в женски дрехи на екрана, според мен вече надхвърля санитарните норми.
Юрий Стоянов:И така, публиката понякога ме пита: „Кажете ми, защо някои мъже актьори толкова обичат да играят женски роли?“ „Защото си мислят, че е лесно", отговарям аз. „Сложих си перука, сложих грим, поставих го където трябва, размахах бедра... Смешно? Тук от залата винаги има учуден възглас: "Дори Калягин?!" - "Калягин не играе жена. Той играе мъж, който се прави на жена. Не бъркайте."
През всичките тези години, докато "Городок" беше жив, не ви ли омръзна да играете какви ли не лелки?
Юри Стоянов:Харесва ми как го правя. По принцип не се харесвам много на екрана, но някои от жените, които съм играл, са ми интересни човешки. Когато облека рокля, перука и гледамсебе си в огледалото, спомням си жени, които са били в живота ми или които просто познавах, и някакво отношение към тях стреля в мен.
Кое е най-често срещаното?
Юри Стоянов:Най-често много симпатичен. Всички тези роли бяха изиграни на симпатия към тях. Освен това не забравяйте, че Иля беше в кадър до мен. Точно както свитата играе краля, Иля ме изигра като жена. Той се държеше с мен като с жена, а не като с мъж, който играе жена. Тоест жената в случая е изиграна от двама души, а не от един.
Мисля, че си добър драматичен актьор. Но ето какво прочетох за вас в Уикипедия: „Юрий Николаевич Стоянов е български естраден комик и телевизионен водещ“. Не се ли чувствате обидени от това определение?
Юрий Стоянов:Знаете ли, аз също се смятам за добър драматичен актьор. И Уикипедия казва, че всичко за мен е грешно. Първо, нито по образование, нито по професия съм поп актьор и съм работил много малко на сцената. Второ, станах телевизионен водещ съвсем наскоро. И трето, не съм комик и още повече, Бог да ме прости, не съм и телевизионен комедиант. Бих се нарекъл така: театрален и филмов артист.
Вие дойдохте в телевизията в началото на 90-те. И само благодарение на телевизията биха могли да се реализират? С какво, според вас, телевизията тогава се различаваше от сега?
Юрий Стоянов:Беше съвсем друга телевизия. То едва започваше да усеща потенциала си. Все още нямаше съзнание за собственото всемогъщество, абсолютна власт, непоклатима увереност, че телевизията е в състояние да издигне хората до върховете на властта и да ги събори от тези висини. Всичко се появи по-късно, когато имаше много пари. И в началото на 90-те ние, създателите на програмата "Городок", нещо като отидохме в първи клас. Заедно снова телевизия. С това пето колело. С това момче на канал "България", чиято риза е разкопчана, вратовръзката му е вързана неправилно. Този телевизор беше разрошен, небрежен, но жив. Технологично слаб, зле оборудван, но искрен. Днес, като режисьор, който много обича телевизионните технологии, интересува се от тях и разбира нещо от тях, мога да кажа, че технологично нашата телевизия направи огромен скок. Но за тези, които сега работят в телевизията, е много по-трудно да работят, отколкото за нас в началото на 90-те години.
Юрий Стоянов:Разбира се. Но какво е автоцензурата? От хулиганство в ефир се стига до чувство за мярка, до разбиране за какво и за кого правиш програмата си. Така че ние, когато правехме "Городок", разбрахме - за какво и за кого.