Приказката като начин за запознаване на предучилищна възраст с родната им земя
Рябова ТамараПриказка като начин за запознаване на предучилищна възраст с родната им земя
„Приказката е велика духовна култура на народа, която събираме малко по малко, а чрезприказката ни се разкрива хилядолетна история на народа“
(Алексей Николаевич Толстой).
Устнотонародно творчество е съществувало още когато писмеността още не е била изобретена.Приказките, гатанки, поговорки и други произведения на народния фолклор се предаваха от уста на уста. Когато се появиха книгите, произведенията на устнотонародно творчество продължиха да живеят сред хората. Когато човек запомни нещо на ухо, тогава,разказвайки на другите, той може леко да промени оригиналната версия, да добави нещо свое. Ето защо в различните части на нашата страна едни и същинародни песни, поговорки, детски стихчета и стихчета се изпълняват малко по-различно.
Нищо не възпитава децата като симпатични, любящи и грижовни членове на обществото, кактоприказките. Във всякаприказка има уроци на любов и доброта, съвест и благодарност, уважение и вяра. Тезиприказки могат да бъдат сравнени с азбуката на живота, с книга, в която няма дребни теми, всичко има свой специален смисъл, своя връзка. Понякога една забавна и комичнаприказка разкрива всички язви, пороците на човечеството и обществото.
Според В. А. Сухомлински: „Приказката е плодороден и незаменим източник на възпитание на любов към родината. Патриотичната идеяна приказката е в дълбочината на нейното съдържание;приказни образи създадени от хората; живеещи хилядолетия, предават на сърцето и ума на детето могъщия творчески дух на хората, техните възгледи за живота, идеали, стремежи.Приказката възпитава любов къмродната земя още защото тя е творение на народа.Приказката е духовното богатство нанародакултура,познавайки която, дететонаучава със сърцето си своя роден народ.” [4,153-154].
Има следните видове фолклорниприказки :
•Приказки за животни е сборник отприказни фолклорни произведения от различни жанрове, в които животни, птици, риби, както и предмети, растения и природни явления действат като главни герои. Вприказките за животни човекът или играе второстепенна роля (старецът отприказката „Лисица краде риба от каруца (шейна”), или заема позиция, еквивалентна на животно (човек отприказките„Стар хляб и сол се забравя”).
• Вълшебнаприказка - В основата на сюжета на вълшебнатаприказка е разказ за преодоляване на загуба или липса, с помощта на чудодейни средства, или вълшебни помощници.
• Новелистичнаприказка - има същата композиция като вълшебнатаприказка, но качествено се различава от нея.Приказката от този жанр е здраво свързана с реалността, има само един земен свят и чертите на живота са реалистично предадени, а главният герой е обикновен човек отнародната среда, който се бори за справедливост с властимащите и постига своето с помощта на изобретателност, сръчност и хитрост.
• Анекдотичнаприказка - различава се от шегата по това, чеприказката е подробен разказ на шега.
• Басните саприказки, изградени върху абсурд. Басните са специален жанр на фолклора, който се среща сред всички народи като самостоятелно произведение или като част отприказки, шутници, билички, епос. [Българска енциклопедия"Традиция": http://traditio-ru.org/wiki/Сказка]
Деца от по-голямапредучилищна възраст се запознават с всички видове фолклорприказки, но специално внимание трябва да се обърне наприказки от вашия регион. Какво прекрасно наследство са наследили хората от Толиати от миналитевекове:„Жигулевскиприказки.”
Жигулиприказките са от голямо значение зазапознаването на децата с родния край. Жигули отдавна е наричан гнездото на свободата,земя на легенди. Създаването нанародна поезия е нашето национално богатство. Построени в древни времена, те имат удивителна, наистина магическа сила да въздействат на умовете и сърцата. И днес теса в състояние не само да обогатят разбирането ни за историята на народа, но и да радват, вълнуват и образоват. Това са неизчерпаемиизвори на художественото слово, това са корените на нашата култура.
С тъга и съжалениетрябва да кажа, че легендите и традициите, в които са възпети Жигули, уникалната красота на тяхната природа, богатата на събития история, са малко, обидно малко, известни на съвременните деца. Бих искал поне малко да запълня тази празнина и да запозная децата с традициите и легендите, създадени от хората ...
„Вие сте планини, планини Жигули
Вие планините не сте развалили нищо.
Да, вие, планините, сте родили, бяло горимо - от камък,
Бърза река тече изпод камъчето,
Тъй като името на тази река беше Волга-майка. [2; 72].
„... Жигули... Перлата на Волга... Най-оригиналната и красива местност, изпълнена със специален, особен чар и величие. Жигули се простират по една планинска верига и, разделяйки се на отделни изолирани планини, се натрупват една върху друга или под формата на заоблени куполи, или заострени конуси. По техните върхове и склонове има скалисти непревземаеми скали, сиви камъни с причудливи форми и очертания, множество хребети. Не всеки се осмелява да изкачи високите отвесни скали на планината Жигули. Но кой ще успеетой изпитва истинскоудоволствие: оттук се открива величествена панорама към необятните волжки далечини и простори, към море от разпръснати гори, към каменни голи върхове, белеещи се сред зеленината. Планините Жигули се простират на изток от Усински и Березовски планини. [3; 31]. Те започват с Молодецката могила, която винаги се е издигала като висока каменна стена над Волга, поразяваща със своя строг, непревземаем вид. Близо до могилата Молодецки Девя Гора. Запознавайки децата с планините Жигули, паралелносе разказва легендата за Молодецки курган и Девя гора.
„Добрият човек Иван се влюби в момичето Груня, дъщеря на богат търговец. Да, само бащата на момичето беше против сватбата. И тогава Иван отиде при Стенка Разин и скоро за своите подвизи той получи фамилното име Молодцов от атамана, а след това и новината на Груня. Груня напусна бащиния си дом един ден по-късно, препусна към него на черен кон. Но бащата на Груня поведе кралските войски по тайните планински пътеки и Разинци бяха победени. Иван се изкачи на висока могила, видя, че е заобиколен. Сбогувах се с Груня и се втурнах във водата. И ето бащата с войниците. Едно момиче ги видяло, хукнало нагоре по близкия хълм и също се хвърлило от скала. Оттогава те наричат могилата Молодецки, а малък хълм, притиснат до могилата, се нарича Моминската планина. [7; 384].
С каква сила, с какво духовно проникновение възпява народът своите герои - иприказни, и истински. Невъзможно е да се пренебрегне легендата за господарката на планината Жигули.
„В древни времена красива и силна жена живеела в село на планината Жигули. Името й беше Жигулиха. Тя беше умна и мила, гостоприемна и весела. Тя имашекупдеца: малки - по-малко малки. Но пазачът стоеше зад всичко, всеки бизнес, койтоспореше: съпругът й - здравей и обич, децата - грижа, къщата - чиста и радостна,добитъкът не е забравен, а градината е плодородна. Всички в селото я обичаха. Кой на нея - за съвет и помощ, и кой за сол - на никого не е отказано.
Хората живееха на село, но се радваха.
Но настъпиха лоши времена: сега едни атакуват, после други, после още трети. Хората умират, все по-малко хора на село. Сега мъжете ги нямаше - момчетата отидоха на битка. Борят се и се борят, няма край, няма край. Селото загина… Жигулихаостана сама: без деца, без мъж, без дом. Слънцето покри слънцето с черен дим от пожарите.
Защо да живееш в света!
Жигулиха погледна за последен път водите на Волга, опустошеното село, мрачното небе, заплака и отиде да живее в подземията на планината Жигули. Говори се, че той все още живее там. Понякога хората виждат - тя излиза да погледне живота на новите жигули села и села. Радва се на доброто, помага на някой в беда, но повече плаче, спомняйки си за милите си деца. И сълзите на нейния пречистизвор падат в Каменната купа. Хората отиват при тозиизвор да се поклонят и да пият животворна вода, без да знаят, че това са лечебните сълзи на самата господарка на планината Жигули. [1; 34-35].
Запознавайки децата с историята на планините Жигули и легендите за Жигули, можете да им прочетете следнитеприказки и легенди„Сокол и Жигул“,„На планината Лепешка“,„Иван да Груня“,„Скала Шелудяк“,„Скали над Волга“.
Смени се повече от едно поколение, а Жигули също са уникални. Бих искал да запазя красотата на Самарската територия и да взема от легендите това, което би помогнало да предупреди човек от всякакви проблеми в планината Жигули, така че да получаваме само радост от общуването с тях. Все пак Жигулийските планини са гордостта на България, нейната вечна красота. И не можеш да обичаш страната си, без да познаваш миналото й.
„Любовта към България, къмродната земя - това елюбов и уважение един към друг на хора от различни националности. В продължение на много стотици години башкири, марийци, мордовци, българи, татари, чуваши и удмурти живеят на територията на Самарския край, живеят в приятелско съседство, помагат си в беда, споделят радост.
От незапомнени времена те грижливо предаваха своетобогатство: поетични песни, мъдри гатанки, забавниприказки. Те са от голямо значение зазапознаване с културата, обичаите инародните традиции.
Героят на татарскитеприказки е смел, силен батир, който сръчно владее меч и сам на своя верен кон може да победи цяла армия. В удмурдскитеприказки - обикновен селски човек, трудолюбие и изобретателност, той получава своето щастие. Златни орли, степни лисици, кучета - верни приятели на номадите - помагат на героите от башкирскитеприказки. Един добър човек от българскаприказка се превръща в сив заек, в бързоног елен, в ярък сокол. Действието на марийскитеприказки се развива в гъсти гори по бреговете на ярките реки Кокшага, Ветлуга, Елнет. Мордовскитеприказки за спящата красавица Дуболго Пичай и злата вещица Сире-Варда са доста оригинални и много поетични, докато чувашкитеприказки говорят за преданост и вярност към Етикан и Селима.
Във всички тези толкова разнообразни по характер вълшебни историие отразена мечтата на хората за по-добър живот, доброто тържествува над злото, тържествуват истината и правдата.
Бих искал да вярвам, че запознаването на децата с националнитеприказки ще допринесе за мирното съвместно съществуване на хората от тези националности. И децата ще растат патриоти с главна буква и на нашата Земя ще спрат кавгите, раздорите и войните!
Така че спокойно можемда кажем, ченародната приказка възпитава родолюбцироденрегион, учи на доброта, отзивчивост, справедливост, запознава с история, култура, характери на различни народи.Приказката помага да се гордеете с мястото, където сте родени и живеете, помага да защитите и обичате земята си!
1) Албум Самарская Лука: Съвременни легенди - Книгоиздателство Самара, 2007 г.
2) Перли Жигули. Съставител Кузменко С. Е. - Книгоиздателство Куйбишев, 1980 г.
3) Лялицкая С. Д. Запазени Жигули - книгоиздателство Куйбишев, 1970 г.
4) Сухомлински В. А.„Давам сърцето си на децата“Изд. 2-ро. Киев. 1972 стр. 153-154
5) Българска енциклопедия"Традиция": http://traditio-ru.org/wiki/Сказка
6) Поздеева Т. А.Приказки на народите от Урал и Поволжието
7)Приказки на свободните от Волга. Съставител Тараканова Н. И. -Толиати: MOU DPOS - Център за информационни технологии; Фондация"Духовно наследство", 2002г.
Днес светците дойдоха, коледувахме! (презентация) Великата култура на българския народ се е развивала в продължение на хилядолетия, тя е наситена със своите обичаи, ритуали и традиции. Но в днешно време, когато
Стихотворението "Валсът на Толстой" ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРАЗНИКА ЗА ДЕЦА ОТ ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА "ЯСНОПОЛЯНСКИЕ ОСЕНИНИ" -Пътят от брезовата алея ни доведе право до къщата, в която.