Юздата ще звънне, конят ще ръмжи
Юздата ще звънне, конят ще ръмжи
Юздата ще дрънче, конят ще ръмжи,Степният огън ще пламне,Пръстенът ще дрънче, огънят ще се люлее,Бебето ще ридае, а китарата ще трепери.
Ах, настигни, настигни, настигни.Нечия каруца се е изгубила през нощта.Защо ме гледаш, Анна?Значи не съм аз, защо изглеждаш толкова уморена?
Какво си, Ана, циганска кръв,Плачеш с широко отворени очи?Събирайте масата и пригответе вино,Ще се смеем и плачем над нас.
Боже мой, смей се, ще отпивам от смях,Твоят тъжен смях е единствената ми отрова,Плачи, Боже мой, обичам другВечно, до смърт, всяка смърт е неотменима.
Боже мой, плачи, аз отворихВ нощта портите и издрънчах на прага,Търсех нещо, което отдавна бях изгубилИ не в края, а в началото на пътя.
Настигни, настигни ми микробуса.Какво гледаш, Ана, за Бога?Негодувай на омразния законИ завий пътя около шахтите.
Боже, смей се, коловозът е минал под колелотоТолкова е познато и странно под колелото.Прах в полустепта - сигурно съм аз,жената плаче - явно е Анна.Прах в полустепта - явно съм аз,жената плаче - явно е Анна.