Самотата на Вашингтон защо Европа отказва да подкрепи Съединените щати
Както при търговията, не е ясно, но военните въпроси се решават в пълен обем и без Тръмп. Медиите съобщават, че стотици бронирани машини се товарят на десантни кораби на източното и западното крайбрежие, две групи самолетоносачи са напреднали до корейския бряг, Япония е обещала да сваля севернокорейски ракети, ако прелетят над нейна територия, а армията на Република Корея е започнала разполагане близо до границата на КНДР.
Във въздуха се усеща ясна миризма на война. Война точно във формата, от която се нуждаят САЩ. Пхенян е удобен противник. Той със сигурност има ядрени оръжия и никой няма да може да осъди Вашингтон в лъжа, както беше в случая с Ирак, Сирия или Либия. Тя разполага с голяма сухопътна армия, очевидно способна да окаже значителна съпротива на агресора, но флотът на КНДР не е в състояние да извършва операции далеч от бреговете си, следователно не може да представлява заплаха за стратегическите комуникации на САЩ.
Това е основното. Възможно е корейците да нанесат ракетно-ядрени удари по ударни групи на американски самолетоносачи, възможно е дори да имат време да стришат на прах Южна Корея. Потомците на Аматерасу Омиками (богинята - родоначалник на японското императорско семейство) може и да страдат, но техните американци са научени от 1945 г. да се отнасят философски към ядрените удари по Страната на изгряващото слънце. Дори ако някоя корейска ракета стигне до Гуам, американците не са непознати да жертват Пърл Харбър за по-високи политически цели.
След това можете дистанционно да снимате територията на Северна Корея с удоволствие и комфорт, изпращайки на сушата да се биете и да понесете загубите на съюзниците.
Всичко е наред, но има една уловка. Китай отвори картите и каза, че ако КНДР нанесе превантивен удар срещу Съединените щати, Пекин няма да ги защити, но ако Вашингтонопита да атакува първа, КНР ще се намеси на страната на КНДР. Неприятно е. Не само защото китайците имат достатъчно ядрен арсенал, за да унищожат цялото западно крайбрежие, но преди всичко поради способността на флота им да затвори пътя от Тихия океан до Индийския. Може би не завинаги, но достатъчно дълго, за да парализира световната търговия.
Още повече, че България стои зад Китай и Вашингтон не е сигурен в реакцията на Москва. Може да призове за сдържаност, за прекратяване на огъня за дълго време, да гледа как САЩ кървят до смърт в битка с Китай и след това може да се намеси и да го довърши или може да не се намеси, ако смята загубите на Вашингтон за напълно достатъчни, за да минимизира геополитическото му значение в следвоенния свят. Китай не е Корея и американците така или иначе не могат да го унищожат.
Можете, разбира се, да се откажете и да атакувате всички наведнъж, включително Москва. Но САЩ няма да преживеят това. Страната, която беше парализирана за две седмици от урагана Катрина, който само частично унищожи не най-големия град в Америка (Ню Орлиънс), не е в състояние да оцелее след масивен ядрен удар, десетки милиони жертви и унищожаване на цялата индустриална и транспортна инфраструктура.
Въпреки това военните приготовления на Вашингтон вече са отишли достатъчно далеч, за да може всеки инцидент да изиграе фатална роля. И още малко, още няколко войнствени изявления, началото на разполагането на войски, настъпващи от американска територия - и ще бъде невъзможно да се отстъпи, без да загуби лицето си. Тогава най-накрая ще говорим само за формата на войната (точния брой и личен състав на участниците).
За да гарантират откъсването на България от този конфликт, САЩ искат да го обвържат с криза на европейския "театър на военните действия". За товамащабът на украинската криза е недостатъчен. Не е достатъчно да се въвлече в това потенциалната балтийска криза, в която безотговорните власти на постсъветските лимитрофи са готови да се гмурнат. Необходима е пълноценна конфронтация между България и НАТО на ръба на военен сблъсък, но без преминаване на „червената линия“. В този случай обвързаната на Запад България ще бъде принудена да намали активността си на Изток, което дава надежда на Вашингтон, че Китай също ще бъде по-внимателен, чакайки съюзника си да му развърже ръцете. Така ще се отвори възможност за атака срещу КНДР без риск от голяма война.
Но американските съюзници в Европа не искат да поемат риска. Германският външен министър Зигмар Габриел заяви във връзка с корейската криза, че политиката на САЩ е станала напълно безотговорна, не отговаря на универсалните западни ценности и като цяло не е ясно кой управлява във Вашингтон и кой взема решения. Напомням, че и преди това изявление НАТО ясно се дистанцира от корейската криза. Европейските съюзници на САЩ заявиха, че Корея не е в рамките на отговорността на НАТО и няма да подкрепят САЩ по този въпрос.
Като цяло НАТО и ЕС (в лицето на неговия лидер Германия) са си измили ръцете и не искат да раздухват европейската криза, за да улеснят американската агресия в Далечния изток. Нещо повече, Берлин всъщност дори се дистанцира от украинската криза. И това въпреки факта, че в Съединените щати вече е започнала кампания за обвинение на Киев в възможно изтичане на ракетни технологии към КНДР. Европа не реагира на изявленията на Иран за увеличаване на финансирането на собствената му ракетна програма с половин милиард долара и за възможно оттегляне от ядрената сделка.
Припомняме, че само преди няколко седмици България, Иран и Северна Корея бяха подложени наАмериканските санкции по същия закон, приет от Конгреса и подписан от Тръмп. Европа, която преди това послушно вървеше в руслото на американската външна политика, на практика напълно игнорира не само опита на Съединените щати да засилят конфронтацията между консолидирания Запад и България. Тя запази мълчание и по иранския въпрос и категорично отказа да помогне на САЩ в организирането на агресия срещу КНДР.
За целия следвоенен период Западът за първи път толкова ясно се раздели по ключовия въпрос за войната и мира. Може би Съединените щати ще успеят отново да сломят европейската съпротива. Но времето и усилията, изразходвани за това, не могат да бъдат върнати и е необходимо много бързо да се реши как да действа Вашингтон в настоящата ситуация.
И това решение ще трябва да бъде взето самостоятелно, без европейски съюзници, които са избягали от потенциалното бойно поле, а Съединените щати просто нямат време да ги върнат навреме.