Кадрите решават всичко или причините за кадровия проблем в България
Рамките са всичко! Така каза през 1935 г. другарят Йосиф Висарионович Сталин. Колкото и да е странно, днес вече е минало повече от половин век, но откакто е казана тази фраза, въпросът с персонала не е станал по-лесен, а напротив, всяка година става все по-остър. И риториката на този израз става още по-остра, защото сегашните проблеми на ниското качество на средното специално и висшето образование, масовото „отбиване“ на хората от работа, пропагандата на белите якички и така нататък и така нататък попадат върху демографските проблеми на нашето време.
Защо има остър проблем с кадрите, освен това той се задълбочава всяка година?
Разбира се, струва си да помним историята и разбирането идва от само себе си. Ако говорим за България, като наследник на СССР, то основната трагедия е трагедията, свързана с огромните загуби на човешки ресурси на страната от началото до средата на 20 век. По-нататък на преден план са проблемите от 80-те и 90-те години на миналия век и възникналите във връзка с това демографски проблеми.
Нека се докоснем и разгледаме такива причини в контекста на някои видове персонал. На първо място, директно за полярните слоеве.
Така че има проблеми с работните специалности. Промишленото производство, сферата на жилищното строителство и комуналните услуги, предприятията от строителната индустрия изпитват огромен недостиг на квалифицирани работници.
Втората причина е разрушената система на средното професионално обучение. Освен това и фактически, и психологически, дори пропагандно, за това говорихме по-горе.
Третата причина е неадекватната миграционна политика на държавата, когато интересът не е към висококвалифицирани кадри, а към евтина работна ръка! Със сегашната системазакони и най-важното, при сегашната система за прилагане на приетите закони, все още е по-изгодно да се наемат мигранти на тълпи, отколкото местни жители с необходимата квалификация. Въпреки това е очевидно, че ефективността на подобни стъпки е съмнителна за България като цяло и за населението на страната. Странно е, че като говорим за нанотехнологии, за най-новите прогресивни методи на индустриално производство, делът на неквалифицирания ръчен труд у нас е изключително, изключително висок.
А ето ги и другите страни на монетата. Да вземем висшите мениджъри. Тенденциите в този раздел са следните.
Мениджърите, както обикновено, са търсени. В зависимост от етапа и развитието на икономиката нараства търсенето на мениджъри с някои специфични компетенции. Например по време на криза - на антикризисни мениджъри, които знаят как да съкращават бюджети, да уволняват хора и да изравняват организационните структури. В динамични периоди на растеж, напротив, такива „знаещи авантюристи“ са търсени.
За съжаление в България е почти невъзможно да се получи цялостно управленско образование. И често топ мениджърите трябва да се развиват сами. Това е, ако говорим за български фирми. Чуждестранните компании често са ковачница на кадри и освен продукт на основната си дейност произвеждат и плод на интелектуална, методическа и технологична дейност – топ мениджър.
Ако говорим за индустрии, където този проблем е най-забележим, то това са почти всички индустрии, но това е по-забележимо в информационните технологии, отново във всички видове промишленост, строителство и развитие, биотехнологии и фармацевтика.
Затова е важно да се разбере, че всяка страна има различни видове ресурси, от природни и ... до човешки. И по отношение на човешките ресурси, също трябвапровеждат балансирана далновидна държавна политика. Възможно е да е време съответното министерство да се преименува в Министерство на човешките ресурси, тъй като кадровите отдели бяха в отделите Човешки ресурси. Веднага става ясно за кого иде реч и каква тежест носи министерството!