Как да напиша история за огън
Околният свят.3 клас
Как се пише приказка за природната стихия – Огъня?
За какво да пишем в приказката за огъня?
Имаше хора, замръзнаха и бяха самотни. Беше много отдавна, когато нямаше градове и села, хората живееха в пещерата. Хората седнаха всеки сам и прегърнаха коленете си от студа, за да се стоплят някак си. Едно малко момче съжаляваше момичето наблизо, толкова съжаляваше, че реши да сподели топлината си. И когато той я прегърна и те успяха да се стоплят малко, и двете деца искаха други хора да се стоплят, но нямаха достатъчно ръце, за да прегърнат толкова много хора. Боговете се смилили и направили така, че светлина изскочила от сърцата на децата. Пламъкът падна върху сухи клони и се оказа огън, който помогна да се стопли цялата пещера и всички обитатели. Оттогава има огън в света. Огънят, като чувства на човек, може да стопли много сърца, да бъде ярка искра, или може да стане като гневно-буйна стихия, огромен пламък.За огъня, както и за човешките чувства, трябва да се грижите.
Тъжна история за огъня.
Стоеше в безбрежно море, напълно празен и необитаем остров. Стоеше много векове, докато един ден на брега му не беше прикован дънер, за който конвулсивно се хвана уморен и обезводнен човек.
Човекът беше много щастлив, че е спасен, напи се от малко поточе и дълго скачаше по брега. Но островът беше напълно безжизнен. В него не растяха плодове и нямаше животни. Човек не можеше да хване риба, а суровите миди го разстроиха.
Тогава мъжът решил да запали огън и да свари месото от миди. Човекът намери две сухи пръчки на брега, събра сух мъх по крайбрежните скали и започна да търка пръчките една в друга, опитвайки се да запали огън. Рафтовете се затоплят, мъхът се пуши, но светине искаше.
И човекът умря от глад.
Но щом това се случи, нещастният мъх изведнъж пламна и се роди Огънят.
Огънят беше много малък и слаб. Той трепереше страшно над пръчките и се оглеждаше наоколо, към непознатия, но такъв огромен свят. Наблизо лежеше голям дънер, върху който някога е плавал човек и огънят, улавяйки порива на вятъра, скочи върху този дънер.
Той стана по-голям и по-уверен. Той лакомо поглъщаше дърва, защото огънят се раждаше толкова гладен и гладът беше единственото чувство, което изпитваше.
Известно време огънят изяждаше сухи дърва, но скоро той разбра, че дървото е на път да свърши и тогава ще трябва да излезе. Тогава огънят отново се напрегна и хвърли искрите си към купчина сухи цепеници, които лежаха по-нататък на брега.
Така огънят се научи да се движи. Щом свърши следващата купчина трупи, огънят изчака попътен вятър и хвърли искри към следващата купчина трупи, тъй като на брега имаше много.
Когато валеше, огънят се криеше вътре в дървото и изчакваше лошото време в праха, който тлееше дори при силен дъжд.
Но един ден огънят се замисли защо диша. Все пак нещо го крепеше, даваше сила на огъня, носеше неговите искри. И огънят не можа да намери отговор на този въпрос, защото беше напълно ненаучен. И когато се опита да овладее дишането си, за да намери отговора на въпроса, който го измъчваше, се случи странно нещо - огънят забрави как да диша и умря.
Огънят никога не знаеше, че невидимото нещо, което му даде живот, се нарича въздух.