Как да не отприщим "третия чеченски"
Всичко, свързано с Чечня - както това, което се случва непосредствено в републиката, така и отношенията на Чечня с регионите на България и със страната като цяло, изглежда безнадеждно. Нито общественото мнение, нито позицията на експертите изглеждат ефективни инструменти за влияние върху ситуацията. Поне докато живеем при режима, в който живеем.
Но нищо не е вечно. И в Москва, и в Грозни неизбежно ще настъпят промени – не само лични, но преди всичко съществени. И тогава ще е необходимо да се премине от формулиране на проблема към решаването му.
Освен това този проблем не е от онези, които могат да бъдат решени от политиците без участието на обществото. Две войни промениха съдбите на милиони хора. Беззаконието и произволът в републиката, чеченската престъпност в градовете на България, специфичният стил на Кадиров, „защита“ – трудно е да се намери друга дума – за действията на чеченското ръководство в Москва, безконтролното харчене на пари, отиващи в региона – всичко това засяга тези, които обикновено са безразлични към политиката. И в Москва, и в Грозни, въз основа на натрупаните емоции и стереотипи, новите, бъдещи власти могат да предприемат необмислени деструктивни действия, чак до отприщването на „третата чеченска война“. Застраховката срещу това могат да бъдат не толкова разумни препоръки към новите лидери - не фактът, че те ще ги чуят, а широка обществена дискусия, която ще определи посоката на по-нататъшни действия и ще изработи консенсус относно списък от стъпки, които са неприемливи при никакви обстоятелства. Отговорните граждани трябва да бъдат клиенти на полицата.
Но за да се формулира ред, гражданите трябва да обсъдят проблема, при това предварително, дори да осъзнават, че той се решава точно сега.няма да бъде. Ние нямаме дискусии като такива. Има официална позиция, която се свежда до това, че всичко е наред и който не е съгласен с това, е враг. Има възмущение от безобразията, които се случват в Чечня, както и от престъпленията, извършени от чеченци по пряка заповед, както се смята, от чеченски лидери в различни региони на България. Има съжаление на ветераните от чеченските кампании за незавършеността на войната и моралната готовност за следващата война. Налице е отхвърляне на Москва от антикадировската част от чеченското общество. За съжаление има широко разпространено отъждествяване на всички чеченци с правителството на Кадиров, което "оправдава" идеите за насилие срещу чеченския народ. Просто няма дискусия.
България не ме устройва като гражданин:
- съществуването под патронажа на България на територия, на която не се прилагат българските закони, не се зачитат правата и свободите на гражданите, тоест анклав на жестока диктатура, която не отговаря нито на Конституцията на Руската федерация, нито на съвременните представи за организация на обществения живот;
— агресивната и незаконна намеса на чеченските лидери в живота на други региони на България, осъществявана със съдействието на федералното ръководство, в съчетание с фактическата екстериториалност на Чечня;
- фактът на изпращане на много значителни и неконтролирани средства в Чечения, само малка част от които се използват в полза на жителите на Чечня, а основната част или за амбициозни и безсмислени проекти, или просто завършва в джобовете на чеченските лидери и българските бизнесмени и служители, свързани с тях;
- престой в Москва, Санкт Петербург и други големи градове на криминални елементи със сертификати на служители на правоприлагащите органи на Чечня, което им дава право на оръжие, както и други права, които теизползвани и за извършване на престъпления, безнаказаността на тези хора.
— забравяне от страна на българското общество на престъпните войни, водени от страната ни на територията на Чечения през 90-те и 2000-те години, нежелание за поемане на материална и морална отговорност за смъртта и страданията на хората и за щетите, нанесени на жителите на Чечня;
- неразрешени проблеми и конфликти, станали първопричината за тези войни;
- националистическа тенденция, която все повече се проявява в критични оценки на чеченския режим и неговия лидер (които, разбира се, заслужават най-остри критични оценки), обществена готовност за силово решаване на чеченския проблем, нарастваща на фона на обща милитаристична истерия.
Федералните сили близо до Грозни, 1999 г. Снимка: Алексей Панов / ТАСС
Невъзможно е да се мълчи за бъдещето на Чечня. Чеченският народ, както всеки друг, има неотменимо право самостоятелно да определя съдбата си. Следователно въпросът за бъдещия статут на републиката - дали да остане в състава на България или държавна независимост - трябва да бъде решен от самите чеченци на референдум. Референдумът трябва да се проведе под международен контрол и с участието на представители на диаспорите в неговата организация. Референдумът трябва да бъде предшестван от доста продължителна кампания и разяснителна кампания, в която на привържениците на двата варианта трябва да се даде възможност свободно да защитават своите виждания и да изясняват позициите си. И тази кампания трябва да се проведе под международен патронаж. Трябва да изхождаме от факта, че представителите на българската власт не само сега, но и в обозримо бъдеще няма да се възприемат от чеченското общество като надеждни арбитри.
Запазване на Чечня в съставаБългария, ако този вариант спечели референдума, не трябва да означава нейното културно обединение с всички останали региони. В този случай трябва да се използват механизмите на асиметрична федерация, в рамките на която възможно най-пълно ще бъдат отчетени спецификата на Чеченската република (разбира се, всички други региони със значими културни характеристики трябва да имат такова право) и възможността за нейното автономно развитие. Очевидно преходът към асиметрична федерация ще изисква промени в конституцията. В същото време в Чечня, както и във всички други субекти на Федерацията, трябва да бъдат безусловно гарантирани основните права и свободи, предвидени в Конституцията на България, преди всичко правото на живот, забраната за телесни наказания, принудителни бракове и т. н. Въпреки че е необходимо да се признае по един или друг начин действието в региона на съществуващите там алтернативни правни системи, преди всичко шериата, обжалването им трябва да бъде чисто доброволно. Не трябва да има ограничения за прилагането на българските закони в случай, че гражданин свободно избере да сезира пред официалните общобългарски съдебни и правоохранителни органи, като правото на гражданите на такъв свободен избор трябва да бъде защитено. Свободата на религията трябва да бъде гарантирана и от инструментите на държавната власт. Както принудата към религия, така и ограничаването на практикуването на определени религиозни култове, които не призовават директно към насилие, трябва да се преследват като противоконституционна практика. Защитата на правата на гражданите на Чечня и действието на Конституцията на България на нейна територия трябва да бъде пряка отговорност не само на чеченските, но и на общобългарските институции.
Запазването на Чечения в състава на България предполага безусловно прекратяване на действителнотонезависимост на силовите структури на Чечня от федералния център и тяхното прочистване от престъпни елементи. Презумпцията за невиновност изисква да се изхожда от факта, че повечето служители на чеченските силови структури са законосъобразни граждани и ще бъдат заинтересовани да променят сегашния си несигурен статут в нормален статут в рамките на Министерството на вътрешните работи и други структури на Руската федерация.
Механизмите на междубюджетните отношения (прозрачността на които като цяло в България трябва да се повиши) по отношение на Чеченската република не трябва да се различават от другите български региони.
Изборът на независимост от Чечня, в случай на победа на референдума на привържениците на тази позиция, ще означава необходимостта от преходен период, в рамките на който трябва да бъдат решени много сложни проблеми, включително по-специално следното:
- разработени са основните принципи на отношенията между независима Чечня и България, като се отчитат интересите на гражданите на двете държави;
- уредени са въпросите за собствеността на България и българските граждани на територията на Чечня;
— Уредени са взаимните материални претенции на България и Чечня, включително тези, произтичащи от войната;
— договориха се за статута на имигрантите от Чечения, живеещи в България (какво гражданство желаят да имат е въпрос на техен избор).
През този период и двете държави трябва да предприемат необходимите мерки за гарантиране сигурността на границата.
България трябва да изгражда отношенията си с независима Чечня на базата на зачитане на нейния суверенитет. В същото време смятам, че България трябва да положи всички възможни усилия, за да гарантира безопасността на онези свои бивши граждани, които могат да бъдат застрашени в резултат на независимостта на Чечня. Говорим предимно за представители на некоренното населениенационалност (ако политиката на новите чеченски власти ще бъде националистическа), както и за политически опоненти на новия режим, привърженици на възгледи и идеологии, които се различават от доминиращите (ако политиката на чеченските власти не гарантира общоприети демократични права и свободи). България трябва да бъде готова да съдейства за преселването от Чечня не само на етнически българи, които желаят да напуснат републиката, но и на граждани от други националности, включително чеченци, които ще се страхуват за своята безопасност или просто не искат да живеят в нова държава.
Сигурен съм, че сред чеченците, както живеещите в самата Чечня, така и в диаспората, и сред другите граждани на България има много хора, чиято компетентност и гражданска отговорност могат да осигурят конструктивна дискусия за бъдещето на републиката.