Как да обясним на детето значението на думите - да - и - не
На първо място, интонацията. Думата „да“ трябва да се произнася нежно с усмивка, а „не“ – твърдо. Когато бебето направи нещо добро (яде добре, държи чашата здраво, носи играчката на място - зависи от възрастта), трябва да повторите "да, да, готово", да го погалите по главата. Детето ще запомни, че такава интонация и думи, такова поведение на майката е одобрение на неговите действия, то ще бъде доволно. И когато бебето, например, хвърли чиния от високо столче, трябва твърдо, малко по-силно от обикновено, да го погледнете в очите, за да кажете „не“. Детето определено ще почувства, че нещо се е объркало, това "нещо" не му харесва.
Отново е необходимо да се вземат предвид напълно естествения интерес на детето, то определено ще провери в даден момент какво ще се случи, ако чинията падне. Това се случва, това е дете, това трябва да се приема по-леко. И между другото, той ще разбере думата „не" по-добре, ако не му забранявате всичко подред. Когато родителите, в стремежа си да поддържат ред и запазват дребната собственост, забраняват на детето всичко, освен да седи и спи, тогава думата „не" за него започва да звучи като натрапчиво жужене на муха, има звук, но аз вече съм свикнал с него и почти не забелязвам. Опитайте се да допринесете максимално за изследователските импулси на вашето дете, като същевременно гарантирате неговата безопасност (тежки, чупливи, важни и т.н. приберете по-високо и по-сигурно). Тогава детето ще е щастливо, а родителят ще е спокоен.
И като цяло, дори ако бебето е още малко, по-добре е да не казвате думата „не“, а да я замените с други думи, например „разбира се, че можете да изпуснете чашата, но тогава тя ще се счупи и вече няма да имаме толкова красива чаша“ или „хайде, няма да я изпуснете, а по-скоро ще я вземем с вас в мивката“. нещо като това.
Във всеки случай детето ще разбере по-добре, аковсе пак му обясняваш защо "не" и какви могат да бъдат последствията.