Как да оцелееш при полет, без да полудееш
Толкова много паникьори (тук наричам хора, които имат панически атаки) се страхуват да летят със самолети. И аз обаче се страхувам, въпреки че имах ПА само веднъж в живота си.
В тази статия един стюард споделя личния си опит от летенето. Статията е малко хаотична, но има някои полезни съвети. Слушай, може да помогне с полета.
Във връзка с катастрофата на самолета Airbus A320 на Germanwings по линията Барселона-Дюселдорф медиите не спират да говорят за безопасността на полетите.
Опашките все още се считат от някои авиационни експерти за най-безопасните и в случай на катастрофа изходът зависи до голяма степен от обстоятелствата на катастрофата.
Бивш стюард на една от водещите български авиокомпании разказа как се държат пътниците по време на паника и как екипажът се справя в подобни ситуации.
„Тези, които седят по-близо до носа, имат много по-голям шанс да се превърнат в„ кървава кайма “от тези, които са в опашката. В средната част на самолета има крила и има резервоари за гориво, така че „средните“ имат много голям шанс да потънат в забрава в огнен ад.
Ако самолетът падне настрани по време на аварийно кацане, тогава се нарушава целостта на крилата и съответно на резервоарите, което от своя страна често води до пожар.
В опашката няма такива проблеми, там цари мир и спокойствие, плюс всичко често се отчупва от опашката по време на твърдо кацане и се превръща в спасителна капсула за тези, които са там, така че е по-безопасно да летите в икономична класа.
Ако забележите, че по време на обслужване и доставка на напитки и храна, самолетът навлиза в зоната на турбулентност, докато мнозина в този момент вече започват да се паникьосват, просто трябва да се закопчаете и да се насладите на полета, във всеки случай вече сте всамолет и нищо не може да се промени в тази ситуация. Трябва да го приемеш такъв, какъвто е.
Въпреки това, в случай на реална опасност, важен момент е да затворите тялото си, тоест да притиснете главата си към коленете си, да я затворите с ръце, без да ги затваряте в ключалка, свържете краката си заедно от петите до коленете.
Важно е обувките да не са на висок ток. Маратонките или маратонките биха били идеални в подобна ситуация, а съветът към момичетата е изобщо да не носят обувки на висок ток, когато влизат в пилотската кабина.
Всъщност няма ясен съвет как да се държим в случай на паника на пътниците. Въпреки това имаше случаи, когато екипажът работеше толкова професионално, че хората, които седяха в кабината, дори не мислеха да се паникьосват.
Реален пример, когато се отправяше по туристически маршрут към Египет, самолетът на компанията „кацна по корем“, тъй като не освободи колесника, нито един пътник не беше ранен и всички напуснаха борда много плавно през аварийния изход.
Не се поддавайте на провокациите на други хора, не слушайте паникьосни съседи, които по някаква причина веднага се смятат за авиационни експерти и вярват, че самолетът се разбива дори при дълбоко въртене или турбуленция - това е основното нещо, което човек трябва да научи от гледна точка на психологията.
Парадоксът е, че по някаква причина хората винаги бягат към изхода, през който са се качили на самолета в аварийни ситуации, докато не помнят къде са другите аварийни изходи (а те са поне седем).
Веднъж един мой колега стана свидетел на такава ситуация, когато по време на полет кислородните маски паднаха поради турбуленция. В същото време полетът беше нормален, просто по някое време трептенето на кабината беше малко по-активно, така че маските изпаднаха, което изплаши пътниците.
Когато обаче стюардесататя се опита да махне тези маски, а хората в салона с обезумели погледи, изпълнени с увереност, че ги мами при липса на проблеми, грабнаха тези маски и накрая одраскаха ръцете й.
Но в крайна сметка успяха да ги убедят, че всичко е наред, просто освобождаването на маските е резултат от компресия и промяна на височината.
А личната ми история е още по-интересна. Веднъж, докато рулирах самолет преди изкачване, когато дори екипажът вече беше закопчал предпазните си колани и всички бяха готови да излетят, един от пътниците непрекъснато викаше стюардесата.
Накрая се приближих до него, мислейки, че нещо не му е наред, но се оказа, че пътникът просто не е на себе си. Той ми каза, че има дупки по крилото на самолета и се страхува от тях.
Помолих да следя "дупките" през целия полет, а аз от своя страна му обещах да разкажа тази история на командира на екипажа и да съобщя резултата, който той реши. Така успокоих както пътника, така и съседите му - те бяха заети с работа и наблюдаваха "дупките" в крилото на самолета.