Как да оценим независимо данъчните рискове (част 1)

Как да оценим самостоятелно данъчните рискове?

Федералната данъчна служба е определила критерии за данъчен риск за самооценка от данъкоплатците на техните финансови и икономически дейности, за да идентифицира възможни грешки и неточности при изчисляването на данъци и такси.

Установени са общо 12 критерия за данъчен риск, а именно:

1. Данъчната тежест на данъкоплатеца е под средното ниво за стопански субекти в определен отрасъл (вид икономическа дейност).

2. Отразяване в счетоводната или данъчната отчетност на загуби за няколко данъчни периода.

3. Отразяване в данъчната отчетност на значителни суми данъчни удръжки за определен период.

4. Изпреварващият темп на растеж на разходите над темпа на растеж на приходите от продажба на стоки (работи, услуги).

5. Изплащане на средна месечна заплата на служител под средното ниво за вида икономическа дейност в субекта на България.

6. Повторен подход към пределната стойност, установена от Данъчния кодекс на България за стойностите на показателите, които дават право на прилагане на специални данъчни режими на данъкоплатците.

7. Отразяване от индивидуален предприемач на размера на разходите, възможно най-близо до размера на доходите му, получени за календарната година.

8. Изграждане на финансови и икономически дейности въз основа на сключване на споразумения с контрагенти-дилъри или посредници („вериги от контрагенти“) без разумни икономически или други причини (бизнес цел).

9. Непредставяне от данъкоплатеца на обяснения за уведомлението на данъчния орган за установяване на несъответствия в показателите за изпълнение.

10.Многократна дерегистрация и регистрация в данъчните органи на данъкоплатеца поради промяна на местоположението („миграция“ между данъчните органи).

11. Значително отклонение на нивото на рентабилност по счетоводни данни от нивото на рентабилност за тази сфера на дейност по статистика.

12. Извършване на финансово-стопанска дейност с висок данъчен риск.

Нека се спрем на първите 2 критерия за данъчни рискове.

Данъкоплатецът може самостоятелно да изчисли данъчната тежест и, ако тя се отклонява от средната за индустрията, да определи какво е причинило тези несъответствия. Така че данъчната тежест се изчислява като съотношението на размера на платените данъци и такси и приходите на данъкоплатеца за определен данъчен период, умножени по 100%.

Сумите на платените данъци и такси се изчисляват като сумата от всички платени данъци за календарната година минус сумите на данъците, върнати от данъчните власти по разплащателните сметки на данъкоплатеца. В същото време сумите на данъците, платени от данъкоплатеца като данъчен агент, не се включват в изчислението.

Приходите на данъкоплатеца се определят като сбор от всички получени от данъкоплатеца доходи, посочени в края на годината в отчета за приходите и разходите (приложение към счетоводния баланс формуляр № 2).

Така изчислената данъчна тежест не трябва да бъде по-малка от средноотрасловите показатели, посочени в таблица № 1.

Вид икономическа дейност

Селско, ловно и горско стопанство