Как да получите добър сенсей
Награда фенфикшън „Как да получим красив сенсей“
Времето беше слънчево. Никой не искаше да си стои вкъщи в такъв ден. Дори двама младежи решиха да не си стоят вкъщи и излязоха на разходка в парка. Те се открояваха в тълпата със своя контраст. Единият беше синеок рус, а другият беше черноока брюнетка. „Знаеш ли, радвам се, че успях да те измъкна от къщата днес“, усмихна се Наруто. - Предпочитам да си седя вкъщи, - с недоволство в гласа му каза брюнетът, - за предпочитане с вас. - Все още имаш време да седнеш с мен, или по-скоро да си легнеш - лукаво отвърна блондинът. - Готов съм да не излизам оттам с дни - Учиха каза по същия начин. - Ех, преди беше толкова сладък, - каза човекът с носталгия в гласа си, - и се промени толкова много, въпреки че си спомням как ми призна, - усмихна се.
Ретроспекция - Слушай, Саске, - неговият съученик, Киба, се приближи до него, - днес ще има страхотно парти в един клуб, ще дойдеш ли с нас? - Какво забравих там? Сасуке не харесваше особено съучениците си и никога не искаше да има нищо общо с тях. - Хайде, ще се отпуснеш, ще си починеш - започна да убеждава Инузука. - Ако не съм съгласен, няма да си тръгнеш, нали? Учиха проговори. - Не, - ухили се Инузука. - Добре, ще отида - каза брюнетката уморено. - Тогава днес в девет на централния площад ви чакаме, - и Киба си тръгна, доволен, че успя да го убеди. И Саске се приготви и отиде в правилния офис. Не разбираше защо трябва да отиде там.
„Е, но вечерта не е с Итачи, иначе искаше да доведе гаджето си днес“ След уроците Сасак се прибра вкъщи, където, както обикновено, Итачи го чакаше. - Е, здравей, братко - поздрави го по-големият му брат. - Не сме се виждали отдавна - възмутено отговори по-младият. - Защо си толкова ядосан? -Възрастният мъж заговори с обиден глас. - Да, днес ще трябва да отида на някакво парти със съучениците си - каза Саске все така раздразнено. - И какво лошо има в това? - изненада се Итачи, - отидете, разпуснете се, може би ще намерите някой за себе си - усмихна се той. - Нямам нужда от никого - обидено каза брюнетката. - Освен Наруто, - с усмивка, малкият му брат завърши вместо него. - Хайде, - все едно, каза по-малкият Учиха. - Хайде, нищо не виждам, че той е учител, а ти си ученик - изкиска се той. - Както и да е, ние сме пълни противоположности, - разстроен. „Чувал ли си, че противоположностите се привличат“, усмихна се Итачи, „но се радвам, че нямаш тази вечер.“ - Колко си мил, просто ми омръзна да слушам твоите стенания, - каза Сасуке раздразнено. - Ти сам ще стенеш под Наруто - иронизира Итачи. - Ти тръгвай, - но самият Саске си тръгна, той вече не можеше да види Итачи.
— Значи трябва да се отпусна? по-младият учиха се запита: „И без това не ми трябва никой освен него, Итачи беше прав, ще умра девствен, влюбен в моя учител по история“, човекът се ухили на мислите си, страхуваше се да се приближи до Наруто-сенсей и да си признае, не искаше да си губи времето, защото знаеше, че нищо няма да му се получи. В 21 часа Саске стоеше на площада и чакаше съучениците си. Когато си тръгна и Итачи го изпрати, беше ясно, че брат му иска той да си тръгне възможно най-скоро, но брюнетът нарочно се събра дълго време, за да се подиграва на по-големия му брат. - Ти все пак дойде, - усмихнат, се приближи до своя учител Инузука. - Така или иначе няма какво да се прави - меланхолично му отговори Саске, - но къде са всички? – безинтересно попита той. - Вече съм в клуба, дойдох да се видим, - без да обръщам внимание на меланхолията на моясъученик, Инузука му отговори и отиде, Сасуке естествено го последва. Имаше много хора около клуба, веднага се вижда, че купонът е много готин. - Че трябва да чакаме цялата тази опашка - каза Саске със страх. - Не се страхувай, - ухили се Киба, - ще излезем от опашката, - и поведе Саске към входа, беше трудно да мине през тази тълпа, особено Саске, защото докато си проправяха път, успяха да го ощипят по задника десет пъти, „Никога повече няма да отида в такива заведения в живота си“, помисли си Саске и след неизвестно време най-накрая си проправиха път. И Киба веднага се приближи до пазача, каза нещо, след което те бяха пропуснати, а Сасуке разтърка многострадалния си задник през цялото това време. - Накоенц и ти - каза розово момиче от паралелен клас - чакахме. - Да, има огромна тълпа - започна да се възмущава Киба и Сасуке тихо седна на масата, не искаше да говорят с него. - Хайде, тя винаги е такава тук, - Хината, тя също е учила в паралелка. - Да, но все още не я харесвам - каза Инузука обидено и седна на мястото си. И Саске вече беше уморен да седи с тях, въпреки че те не го докоснаха, самото им присъствие го дразни, „Иска ми се Наруто-сенсей да беше тук“, помисли си той замечтано и реши да ги остави за поредица от бара, „Какво ми пречи да се напия днес“, попита се Саске, „Ще го взема и ще го направя“ и седна на бара. След половин час Саске вече беше пиян, тъй като той ра пие, алкохолът бързо му подейства и той пи много. И изведнъж в тълпата го забеляза: „И какво е забравил тук? - И той реши да разбере какво е забравил този човек тук, приближи се до него. - И какво правиш тук, Наруто-сенсей? - попита Саске. Ако беше трезвен, никога нямашеживотът не би го устройвал, но алкохолът в кръвта му го кара да бъде решителен. - Ах, Сасуке-кун, търся някой, с когото да се забавлявам през нощта, - той се засмя, - а ти? И също пиян? - изненадан. - Забранявам ти, - каза Саске ядосано, игнорирайки въпросите. - И какво ще ми правиш - усмихна се той. - Ще те убия. - Вече не мога да спя с никого? Наруто попита лукаво, искаше да погледне Саске в ревност. - Можеш само с мен - раздразнено каза брюнетката. - Това трябва ли да се счита за признание? - попита Узумаки. - Да, - каза Саске сериозно, обичам те, - „Какво казах току-що“, - Саске започна да изтрезнява, - Съжалявам, - каза Учиха, когато Наруто искаше да му каже нещо, и избяга. — И все пак съм страхливец.
- Ех, но ситуацията не се е променила толкова много - каза Саске, усмихвайки се. - Защо? - изненада се Наруто, - аз вече съм професор, а ти си мой ученик - той се засмя, - вече звучи по-солидно. - И после какво? Началник и подчинен, - усмихна се, когато е до тази слънчева блондинка, той никога не може да не се усмихне. - Ммм. звучи хубаво, - той се усмихна, - нямам нищо против, винаги ще бъдеш в моята власт. - Винаги, - и те се целунаха.