Как да практикувате ритъм модели на китара
Как да практикуваме ритмични модели
Тъй като първата публикация тази седмица беше за 5 фънк китаристи, които трябва да слушате, нека отново да поговорим за фънк китара. Защо темата беше фънк?
Тъй като този стил музика е пълен с ритмични изкушения, а именно за начинаещ музикант е важно да разбере колко важно е ритмичното свирене, опитните китаристи, разбира се, разбират всичко перфектно и дори да не са свирили различни ритмични фигури нарочно, те просто са ги разбрали в процеса на изпълнение на кавъри. Тук бих искал отново да ви напомня за ползите от вземането на песни на други хора. Чрез новата музика можете да се запознаете с непознати за вас ритмични модели.
Прост пример, преди да отида да уча с учител, не мислех наистина за „гладко“ свирене и още повече за груув. И тогава, още на първия урок, получавам задачата да гледам концерт например на Майкъл Джексън и да чуя колко публиката мисли в такт, а след това да гледам концерта на вечно живата „примадона“ Пугачова и да чуя колко публиката мисли за Пугачова.
Проста задача, нали?
Резултатът беше доста интересен. Оказва се, че публиката, която идва на концертите на Джаксън, не разчита само на слабите тактове, тоест на 2 и 4, докато хората на Пугачова разчитат на 1 и 3. Коренът тук не е изкопан много дълбоко, но тогава не разбрах каква е разликата.
Нека просто се опитаме да включим метронома, да речем с темпо 65. Ако го настроим да свири само половин ноти, тогава всяка 2 и 4 четвърти няма да звучи, ще чуваме само 1 и 3. В резултат на това целият ни ритъм ще се задържи на тези ноти. Ако започнем да броим 1,2,3,4 на себе си, тогава ще получим ритмично платно и ще ни бъде по-лесно да се ориентираме в ритъмапесни. Но за това трябва да напрегнете мозъка си, тоест да започнете да броите.
Вече засегнах тази тема:
Това означава, че когато свирите във всякакъв размер, трябва да се ръководите от това кой ритъм звучи сега. Самото броене на себе си не е подходящо за това, тъй като например в 4/4 време ще трябва да назовете думи с различна продължителност. Едно две три четири. Che-you-re, съдържа три срички и се оказва, че като извикаме този дял, ние го задържаме малко по-дълго, което означава, че темпото изчезва без нас. Ето съвет за вас, опитайте се да кажете ударите на английски, ако това не помогне, опитайте да си представите картини с числа, написани върху тях. Можете да си представите боксов мач и красиви момичета, носещи кръгъл номер. Е, за да маркирате по някакъв начин промяната на акциите за себе си, кажете някакъв звук, например „u“.
Включете метронома и щракайте с пръсти заедно с него. Оставете метронома включен за няколко такта и го заглушете за следващия, включете метронома, докато слушате записа и чуйте резултата. Не мисля, че той ще те направи щастлива. Проблемът тук е, че се вкопчваме в метронома с вътрешно чувство за ритъм. Това е един вид патерица, която ни помага да ходим, като я махнем, продължаваме да вървим, но се спъваме. За да не се спъваме, правим стъпките си по-малки, което означава, че стъпваме по-често. Същият метод трябва да се прехвърли в играта. Тоест трябва да броим по-често, да създаваме платното, към което ще се придържаме. Вече си представяме картини с числа в главите си и произнасяме „u“, сега ще произнасяме „ta“ за нашите малки стъпки. Стъпките могат да бъдат или осми ноти, или шестнадесети ноти, предлагам да използвате шестнадесети ноти. Така че имаме
"y" "ta" "ta" "ta" "y" "ta" "ta" "ta" "y" "ta" "ta" "ta" "y" "ta" "ta" "ta".
На пръв поглед звучи смешно, но без постоянен акаунтнищо няма да работи за нас.
Така че, за да броите равномерно, трябва да положите известни усилия, същото е и с пляскането на концерти, хората, които са безразлични към музиката, дори не се опитват да броят други бележки освен 1 и 3, всичко е просто и ясно, kick-worker, kick-worker.
Както във вица за басиста: "Sol-Do, Sol-Do ...". Но ако усетите ритъма на песента, ако музиката ви „хване“, тогава няма да е трудно да останете в ритъм, няма да забележите как започвате да броите всички части на песента на себе си. Това се случва на концертите на известни звезди. Публиката просто обожава тяхната музика.
Но обратно към китарата.
Така че, за да харесате музиката, трябва да предадете на публиката не само хармонията на песента, но и ритъма. За да не звучи песента като пионерски занаят, ще трябва да поработите върху собственото си чувство за ритъм. Няма лесни пътища, има само уроци. Но и вие не трябва да правите нищо.
Частта на хай-хет не е представена от конкретна нота, а от обикновен кръст. Нека копираме този метод на писане за рисунки на ритмична китара. Просто запишете целия ритъм с такива кръстове:
Една бележка се равнява на един "x"
x x x x x x x x x x x x x x x x x
Това е един такт от 4/4, написан в 16-ти ноти, така че означаваме, че всеки "кръст" е равен по продължителност на една 16-та нота. За да запишете коя от нотите звучи в кой момент, достатъчно е просто да поставите някакъв символ върху желания „кръст“, например „>“.
x x x x x x x x x x x x x x x x x
В този чертеж трябва да изсвирите 1-ва и 4-та шестнадесета нота в първия такт и 3-та шестнадесета във втория такт, 2-рата шестнадесета в третия такт и първата шестнадесета в четвъртия такт.
Можете да изпълните рисунка както на една струна, така и да използвате цели акорди, във фънк те обикновено използват различни вариации на акорди 7 и 9,да опитаме.
Както писах в предишна публикация, най-лесният начин да свирите фънк е да използвате метода на Джими Нолен "Chicken scratch". Това е просто разбъркване по незатиснатите струни, които се заглушават с лявата ръка. За да създадем платно за удобство на броенето, нека изсвирим всички неизбрани ноти с "Chicken scratch" и да изсвирим акорда E9 върху селекцията.
Получава се типична фънк фигура.