Как да преодолеете гнева и враждебността в себе си Основният метод
Намерете силата и смелостта да приемете и обичате хората около вас.
Всички се стремим да запазим спокойствие във всяка ситуация, независимо какво се случва. Въпреки това, не винаги е възможно да се справим с бурна емоционална реакция. Ами ако трябва да работите под ръководството на недружелюбен колега, да преживеете предателство или развод? Дори осъзнавайки, че отрицателните емоции са причината за страданието, а атаките на ярост обезсилват енергията на добрите дела, ние сме в състояние да изпитваме разочарование и гняв за дълго време. Изучаващите будистка медитация често идват при мен с въпроса: какво ще стане, ако въпреки часовете, посветени на култивиране на състрадание - един от най-важните аспекти на практиката на будизма - понякога не могат да се отърват от чувствата на враждебност и разединение. Как да насочите усилията си да действате изключително в полза на всички живи същества? Как да се научим да „пускаме“ гнева, горчивината и вината?
Много хора, които изпитват негативни емоции по отношение на близки, в отчаяние започват да мислят, че наистина се нуждаят от антидепресанти, а не от медитация.
И все пак най-добрият начин за преодоляване на разрушителното чувство на отчуждение е помирението. Много от тези, които са минали по този път, с течение на времето забелязват, че започват да реагират по-спокойно на събитията, случващи се в живота им. Например, хора, преминаващи през тежка семейна криза, са установили, че редовната медитация, насочена към развиване на способността за помирение, им е позволила да загърбят миналите оплаквания и да започнат да изграждат живота си наново.
Минало и мисли
Според определението в речника, помирението означава „привеждане в хармония, в съответствие, ставане съвместимо, помиряване“.
Всеки човек е уникален и различен от другите. Именно тези различия често възприемаме болезнено. И все пак, вместо да се изолирате от света, можете да позволите на ума и сърцето си да приемат хората такива, каквито са. Когато затворим сърцата си, ние жертваме собственото си духовно благополучие. Ограждайки се от всички и всичко и потъвайки в собствения си гняв и омраза, ние губим възможността да променим ситуацията към по-добро и в резултат на това се чувстваме жертва и изпитваме чувство на безпомощност. Отказвайки да приемем нещата такива, каквито са, ние сякаш изискваме невъзможното: „Нека случилото се в миналото се окаже невярно!“ Един от учителите ми казваше: „Не се надявайте на по-добро минало“. Не желаейки да признаем, че като всички останали понякога правим незрели и безотговорни неща, губим способността да се наслаждаваме на живота.
За да развиете способността за помирение, трябва да смекчите сърцето си и да му помогнете да приеме всеки момент такъв, какъвто е. Това не означава, че трябва да показваме сляпо подчинение или да приемем поражението и да се предадем. Напротив, това е начин да живеем пълноценно, да приемем дори това, с което си мислим, че никога не можем да съжителстваме. Така ставаме по-мъдри и научаваме истински ценности, а животът ни се превръща в изкуство.
Истина в очите
Една от моите ученички в продължение на много месеци не можеше да започне бракоразводно дело: въпреки факта, че връзката със съпруга й не й донесе нищо друго освен страдание, тя все пак се опита да му прости. В крайна сметка тя осъзна, че помирението е възпрепятствано от обсебващото й желание да промени съпруга си. В крайна сметка тя успя да го приеме такъв, какъвто е. И успяха да се разделят с най-малката загуба за детето. Друг мой приятел, примирил се с трудния характер на жена си,успя, за собствена изненада, да укрепи един привидно безнадежден брак. Някой спря да изпитва омраза към деспотичен баща и някой откри, че деспотичният шеф може не само да бъде толериран, но и уважаван.
Не състраданието помогна на моите ученици да приемат ситуацията – те най-накрая успяха да се освободят от вътрешното напрежение, което толкова дълго време им пречеше да се изправят пред истината. Разбирането на ситуацията донесе спокойствие, а след него дойде решението на проблема.
Важно е да разберете, че помирението е отправната точка по пътя към освобождението на сърцето. Само чрез приемане на света около нас можем да събудим състрадание в себе си. Жена, която се помирила със съпруга си, изпитала състрадание към него и осъзнала, че той е просто още един човек, който иска да бъде щастлив — и да бъде себе си.
Буда ни призова да не се придържаме към възгледите си, предупреждавайки, че в борбата няма мразещи победители. Така че започнете с помирението. Намерете силата и смелостта да приемете и обичате хората около вас.