Как да се държим с дете след реанимация (дете под 2 години) Страница 2
Страница2 от3 • 1 ,2, 3
Как да се държим с дете след реанимация (дете под 2 години)?
Първа публикация в темата:
Момичета, моля за съвет, както от обикновени съфорумци, така и от специалисти, ако е възможно. 17.02. Разболях се - температурата не е по-висока от 38,4, след това се покачва, носът е запушен, кашлица, храчки и т.н. На 21 отидох на лекар - изписаха лекарства, но се почувствах по-добре. Пуснаха ми ОРЗ, но казаха, че съм бил болен от най-обикновения грип за тази година. 21.02 вечерта темпото на сина ми се повиши до 37,9 - дадох му таблетки парацетамол, това е дозата, която лекарят винаги ни препоръчва (защо забавям толкова малко темпото - имаме тимомегалия и като особеност температурата, ако не се свали навреме, бързо набира скорост и трудно става астра y). През нощта темпото падна от само себе си до 36,6. На сутринта пак 37,9 - дадоха Нурофен, после 38,2 - пак парацетамол и легнаха, но вместо температурата да спадне, тя започна да се покачва. Пристигнахме - направиха инжекция с литик + преднизолон (когато температурата не се заблуди при нас и линейка и домашна болница инжектират хормони) + супозитория цефекон. Темпото се покачи до 39,2. Те седяха с нас повече от час. Когато се убедиха, че температурата е спаднала, едва тогава си тръгнаха. И тогава, момичета, започнах активно да побелявам. Правя тест лента за ацетон (нашият лекар от домашната болница винаги казва да го направя за всеки случай), и той показва много показатели за нас - и забравям за него, т.к. детето изисква внимание. Сетих се след около 20 мин. Погледнах и ахнах - някакво тъмно синьо квадратче, непознато до сега за мен -Оказа се, че има захар в урината ми. Повтарям теста. Захар в урината!! Правя тест с акучек, убождам пръста на сина ми - захар 12,3. Започвам трескаво да събирам моите неща и нещата на детето и викам линейка. В линейката ми се скараха, за да се успокоя и просто грешно ми дадоха резултатите и теста, и акумулаторите, тъй като това никога не се е случвало. Линейката кара до нас 40 минути. Пристигнахме. Измериха захар с техните ленти - има, но слаба, настоявам сега да направя кръвен тест с тях. Казаха нека нашите. Да, не ме интересува какво! Произведени - 9,8 бр. Казаха, че трябва да отидем в ендокринологията, но тъй като имаме чиста хрема и зачервено гърло, никой няма да ни приеме там. Нашите лутания започват в 22.40. процентът е общо 38,2, а те викат, че тук не лекуват диабет. НО!! ние не сме взети. В резултат на това им хрумна да ни вкарат в реанимация на наша отговорност и риск, за да обезкървим детето. И това получаваме. Детето лежи само в реанимация от 23.02 в 00:40ч. Докато попълвах документите, мислех, че ще умра от това как той крещеше и плачеше. Естествено, той беше сам в реанимация на 1 година и 11 месеца! Вчера ни дадоха детето като парцал, като ни обясниха, че диабетът е премахнат, че преднизолонът ни е дал такава реакция и ни пуснаха да се приберем под наблюдението на местния педиатър и да инжектираме антибиотици, които започнаха да инжектират там. Веднага се разбрахме с домашния стационар на 10-та детска болница и вчера лекарят и сестрата вече бяха при нас и биеха инжекции и описваха схемата на лечение. При дете темпото се повишава до 39,3 на фона на антибиотици и грип. А сега какво ме притеснява и седя и рева като го гледам вече втори ден. Ръцете на детето целите надупчени и вени и запетаии пръсти - не само инжекции, но синини, синини по ръцете му - очевидно как е бил държан или вързан, не знам (той активно нахлува и контактува с непознати само ако види, че всичко е спокойно и мама и татко са наблизо). Явно изпитва болка. На бузата има лека синина (явно е излято някакво лекарство). Нашият син, за възрастта си, говори ясно и добре и с дълги изречения, разбира се, понякога изкривява думите, но просто въз основа на факта, че го гледам тези два дни - просто е атас !! Явно никой не се е доближил до него, защото когато го отведоха, той погледна тъпо към мен и баща ми, но си призна, без много ентусиазъм. Докато съпругът ми отиде да вземе колата и аз го обличах, той щеше да види някоя жена и да се опитаме да привлечем вниманието й - леля !! Леля!! Виж!! ТВ показва снимки! Влиза друг - той също към нея, сякаш единствената му цел е да бъде забелязан и просто да му обърнат внимание. Питам го: липсваше ли ти? Той ми казва: уф. Браво на мамо, че дойде. Днес се оказа, че му се скараха. Когато те попитаха защо са ти се скарали, той каза: Налях вода (тоест той я наля), леля ми взе парцал. Като цяло има много и всичко друго, което можете да ми кажете, което детето ми казва, неохотно, изкривява всичко, преди да започне да говори, обикновено може да каже, когато си спомни и започне да говори сам - задавате му въпрос, тогава той ще отговори и след това затваря така или иначе. Той не показва много внимание на играчките, ходи без цел. Ако го прегърнете, той ще го прегърне и след това или ще легне на пода, на дивана, или просто ще се разхожда, избира нещо. Дори вяло се интересуват от любимите си играчки. Да, разбирам, че сега темпото е високо, но същият магданоз и когато затихне. Най-интересното започна снощи, явно таеше злоба към насбаща или нещо такова. Подходящ - внимателно гледа в очите. и тогава той прави нещо, например или го удря болезнено, или мушва пръста в окото, или започва да чопле бенка, или каквото намери и си струва да се гледа, дори и да му кажеш, че го боли и не трябва да го правиш. И той, като че ли да каже, сякаш не просто получава удоволствие в този момент, а някакво удовлетворение и след това отново отива да се разхожда безцелно или да сяда и да върти играчка и т.н. Ние не му се караме за това и как изобщо да му се карате, когато детето е оставено само, където са го наранили. Просто не разбирам как да се държа в такава ситуация. Опитах се да му обясня, че е толкова необходимо, че мама и татко го обичат така или иначе и че няма да го даваме никъде другаде, ще се опитаме да предотвратим такива рани (знам, че не съм бог, за да обещавам такова нещо). А той ме поглежда внимателно и се извръща. Не разпознавам детето си. Не знам как да подходя. Прегръщаме се, но когато той позволи, а не както беше преди. Преди - на всеки 15 минути идваше при мама или тате да ги гушка и целува. Момичета, рева. Какво да правя. Как мога да си върна детето?
Re: Как да се държим с дете след реанимация (дете под 2 години)?
Съчувствам на майките, които са преживели такава раздяла с детето си. За успокоителните, котката е убодена. Трябва да посочите това в изявлението. Обяснете ми защо не можете да заведете детето си в интензивно отделение? какво ще кажете за подкуп? Аз съм далеч от правилата на меда и не знам истината.
Raduzhnaya, дъщеря ми също много трудно губи темпото и дори след антипиретици тя продължава да расте още час, само след това намалява. всеки път се разболяваме през цялото време в ръцете ми. консултира се с лекари и дойде сама: виферони и други, които задействат имунитета, дават висок процент (определено имамеспрях да ги използвам в началото на заболяването), не чакам първите 2-3 дни да стана, редувам нурофен, цификон на час (на всеки 5-6 часа) по време на почивката, а понякога и в същото време супрастин (това ми беше посъветвано в линейка и педиатърът, познавайки дъщеря ми, потвърди). Супрастин и може би други антихисти не позволяват темпото да се покачва. Може би тази схема ще проработи и при вас. все още можете у дома да инжектирате котката с линейка (не хормонален) аналгин с демедрол. въпреки че беше забранен, продължават да го слагат.
Синът ви бързо да се отдалечи от този ужас.