Как да се научим да живеем като човек, Семеен живот
Социониката - наука или изкуство?
Как да се научим да живеем като човек
Как да се научим да живеем човешки?
Хората са се научили да плуват като риби, да летят като птици. Сега остава да се научим да живеем като хората. (Б. Шоу) Няма значение в кого и в какво вярва човек, основното е той да живее като човек. Има хора, които говорят много за вярата, за Бога, за душата, но в действителност не отговарят на думите си.
Те могат да бъдат произволно умни, успешни, начетени, но в сърцата си продължават да остават безчувствени. И има прости хора, които живеят тихо и праведно, не особено „мъдри“, но толкова открити, искрени и мили, че като ги гледате, разбирате, че истината е тук, че те живеят правилно.
Можете да говорите много, да спорите, да разбирате, но да не правите. И вие можете да не знаете много, но да сте по-близо до истината, чувствайки и показвайки любовта си на дело. Какво все пак е по-важно? Кой е по-близо до истината? Човек, който говори много за Бога, но не го познава, или човек, който говори малко, но прави много, който с действията си доказва, че е по-близо до Бога от много църковни служители?
„Станцията видя повече искрени целувки от службата по вписванията. И стените на болницата може би са чули повече искрени молитви от църквата.
В света има огромен брой религии, но защо възникват толкова много спорове и разногласия поради въпроси на вярата, поради принадлежност към определена църква? В крайна сметка всички сме хора, всички сме деца на една планета, живеем на нея под едно и също слънце, общо за всички, мечтаем под едно и също небе. Какво да споделяме? Няма значение на кой Бог служите, какво смятате за истина за себе си, но има принципи на човечеството, които са общи за всички и те ще бъдат верни за всеки, който иска да се придържа къммир със себе си и с Бог.
Не съдете!
Кой ни даде право да осъждаме близките си?! Защо непрекъснато ги етикетираме, критикуваме, опитваме да ги преправяме? Кой от нас е идеален, съвършен, имащ моралното право да произнесе присъда за друг човек? Никой. Животът е по-мъдър от нас, той ще постави всичко на мястото си, така че е по-добре да се погрижите за себе си, да се запитате и да се ангажирате със собственото си развитие, вместо да критикувате другите хора.
Любов!
Любовта е основата на основите, началото на началата. Никаква любов. Да си спомним първото послание до коринтяните на св. апостол Павел: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, тогава съм мед звънтяща или кимвал звънтящ. Ако имам дарбата на пророчество и знам всички тайни, и имам цялото знание и цялата вяра, така че да премествам планини, но нямам любов, тогава аз съм нищо. И ако раздам целия си имот и предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, това никак не ме ползва” / (Коринтяни, гл.13, ст.1,2,3).
Най-важното в живота е да показваш любовта си на дело, да обичаш не на думи, а на дела, а именно: да помагаш на другите, да не съдиш, да прощаваш, да се доверяваш, да вършиш безкористни дела.
Благодаря ви!
Важно е да се научите, когато правите добри дела за другите, да не чакате и да не изисквате благодарност за това, а да го смятате за ваш свещен дълг, за вашата „служба“ на хората. Това е толкова просто, колкото да нахраниш гладните, да помогнеш на нуждаещите се, това са дела, които човек може и трябва да направи. Ще минеш ли покрай умиращ човек, покрай изоставено дете, няма ли да трепне сърцето ти в този момент от състрадание? Помагайки на другите, ние самите ставаме по-добри, по-благородни. За самата възможност да помогнеш на друг вече трябва да си благодарен. За това, че ни позволида покажете любовта си на дело, за това, че животът беше изпълнен с още смисъл, за това, че душата изпита радост, когато човек стана по-щастлив благодарение на вас. Няма значение дали сте му помогнали с дума или храна, важното е, че на света има още един щастлив и благодарен човек. Светът стана по-светъл поради това.
Да не оставаш безразличен към чуждото нещастие – това е една от основните заповеди за човека.
Довиждане!
„Хората са неразумни, нелогични и егоистични – все пак им простете“, казваше Майка Тереза. Истинският вярващ знае как да прощава на близките си. Той е способен на това. Понякога не знаем причините за извършването на някои човешки постъпки. Може би, ако бяхте в тази ситуация, щяхте да направите същото или дори по-лошо.
„Преди да съдите някого, вземете обувките му и извървете пътя му, вкусете сълзите му, почувствайте болката му. Бягайте във всеки камък, в който се спъне. И едва след това кажете, че знаете как да живеете правилно! (Рафаел Бенитес)
Всеки човек е част от Вселената. Добър или лош, не е твое да преценяваш. Опитайте се да го разберете, защото поради някои обстоятелства той стана точно такъв, какъвто е сега. Може би, напротив, трябва да му съчувствате, защото не знаете историята му.
Всички сме много крехки, уязвими и имаме нужда един от друг. Близки сме поне по това, че дишаме и умираме по един и същи начин, раждаме се и растем по един и същи начин, преживяваме сходни радости и скърби, плачем и се забавляваме по един и същи начин. Всички сме роднини един на друг. Както казват християните: „Всички сме братя и сестри“. Така че нека се опитаме да се отнасяме един към друг по-внимателно, да носим светлина и любов на този свят, нека се опитаме да се разберем и чуем един друг, защото ние сме родени за сътрудничество, за съвместно пребиваване на товаЗемята. Всеки от нас трябва да се стреми да стане по-човечен и по-добър.
Знам и вярвам, че тези прости истини са ви известни, просто исках да ги припомня още веднъж, защото много често в ежедневната реалност забравяме за това.