Как да се съберем и да започнем да правим курсова работа
Като начало, няколко думи от мен: В този текст няма да намерите нищо ново за себе си, както и нищо остроумно или просто свежи мисли, всичко, което пиша от дъното, е просто моята история за състоянието на готовност на моята работа и няколко думи (мисли) за това защо все още не мога да се събера и да го направя.
Е, ако решиш да ми дадеш време, вероятно ще започна.
В тази сряда, в отговор на въпросите ми към съучениците - „Вече направихте ли курсовата си работа / Започнахте ли да я правите?“, който задават всички онези, които дори не са виждали курсова работа в мислите си, заключих от получените отговори, че почти всички са направили поне нещо, но са го направили, но някой вече има всичко готово. В такива моменти започва да ти става неудобно (дали защото някъде в дълбините на подсъзнанието се срамуваш от себе си, безделник или от нещо друго) като цяло най-накрая се размърдах и разбрах, че трябва и аз да започна да реализирам плановете си за писане на курсова, още повече, че се разбрах с преподавателя да донеса и покажа работата ми в понеделник. Всъщност веднага разбрах, че в допълнение към курсовата работа имам много дългове по английски, както и много неща за пренаписване по други предмети, но всичките ми „мрачни“ мисли за предстоящата работа бяха разпръснати от предстоящия 4-дневен уикенд (неволно се усмихнах на себе си и разсъждавах, че има време - поне доставете камиони КАМАЗ и ги разпределете, има достатъчно през покрива). Веднага ми хрумна разумно решение да започна работа в събота, т.к. Повтарям, достатъчно време.
В резултат на това в събота, с огромен брой нецензурни думи (поради нечетлив текст), се принудих да направя най-лесното от това, което трябваше да направя - да седна и монотонно да пренапиша липсващите елементи в бележника си. Въпреки това, в крайна сметка, като овладяняколко страници (написани явно не с богоугоден почерк), получих невиждан духовен подем и прилив на сили да направя нещо. Такъв голям прилив на духовна сила явно се дължи на удоволствието от свършената работа (преписани 4 страници от тетрадка). Всъщност, първоначално мислех да вложа цялото това настроение в курса си, да си почина малко и да започна да го правя следобед, но тогава нещо се обърка. Проблемът е, че дори не мога да си спомня как точно прекарах остатъка от деня, всичко е като мъгла, от която се изплъзват силуетите на обединената ледена пързалка в Dota, някакъв филм, ако изобщо имаше такъв, моето ходене из апартамента със слушалки в ушите и слушане на любимата ми музика, незначителна кореспонденция във VK, разговор с котка, отидох до магазина. Бог знае какво още ми уби времето, но накрая в 22 часа осъзнах, че не съм започнал да правя курсовата работа и веднага разбрах, че вече е „твърде късно“ и сега да започна да правя нещо изобщо не е опция, така или иначе няма да работи. В резултат на това, без никакви мисли, си легнах в 12.
В резултат на това вече направих чай за сетен път и реших да си направя нещо като хамбургер с котлет, който лежи в хладилника, когато внезапно ми хрумна идеята да напиша първата си публикация в peek-a-boo, за напредъка в създаването на моя курсив и защо все още пиша целия този, почти напълно безсмислен текст, а не правя свой собствен курсив, а в същото време отделям време и от вас, мой читател, с моето писане.
В заключение, мисля да отида да дояждам нещастните си хамбургери от две самотни банички и след това да се захвана за работа, въпреки че все още имам някои притеснения относно качването на филма във VK.
Благодаря ви много, ако сте прочели до края и съжалявам, че ви губя времето (вероятно за нищо). ВсекиУспех и късмет в обучението! =)