Как депутати и чиновници приеха сигнала на президента - Новини от Санкт Петербург - Обществен контрол
По време на президентството на Борис Елцин тази реакция беше традиционно вяла. Всъщност съобщението тогава беше възприето от мнозина не като ръководство за действие, а по-скоро като повод за дискусия. След всяка подобна реч на Елцин комунистите веднага започваха яростно да критикуват позициите му, към тях се присъединяваха либералдемократи и патриоти, привържениците на Кремъл защитаваха с гърди посланието и т.н. Цялата тази бъркотия продължи до Нова година. След това повечето от положенията на президентската реч бяха постепенно забравени - само най-шумните от тях оцеляха в публичното пространство до пролетната сесия на парламента.
Владимир Путин поиска от Държавната дума да подкрепи предложенията на Върховния съд и престъпленията, "не представляващи голяма обществена опасност", да бъдат прехвърлени в категорията на административните нарушения.
Депутатите също така активно мислеха за декриминализирането на някои членове от Наказателния кодекс. Припомняме: Владимир Путин поиска от Държавната дума да подкрепи предложенията на Върховния съд и да прехвърли престъпленията, които „не представляват голяма обществена опасност“ в категорията на административните нарушения. Вярно, с уговорка: в случай на вторично нарушение, нарушителят ще бъде преследван вече в наказателно производство. Павел Крашенинников, ръководител на комисията по законодателство на Думата, каза, че декриминализацията може да стане по два начина.
На свой ред ръководителят на комисията по конституционно законодателство на Думата Владимир Плигин предложи декриминализиране на членовете от Наказателния кодекс, по които днес можете да седнете за присвояване на държавна собственост и средства в малък мащаб. Неговият заместник Александър Агеев потвърди, че вече е подготвен проектозакон за преминаване на част от икономическите престъпления към категорията на административните нарушения.
Обработваемата земя е основният стратегически ресурс иконкурентно предимство на страната ни в световната икономика. На България се падат 12% от обработваемата земя в света - над 120 милиона хектара. Затова поставената от Владимир Путин задача – до 2020 г. напълно да осигури България с продукция от собствено производство – изглежда съвсем изпълнима. Но засега това се спъва от вратички в законите и липсата на единни правила на играта на пазара на земя.
Владимир Путин каза, че земеделските земи, които не се използват по предназначение, "трябва да бъдат конфискувани от недобросъвестни собственици и продадени на търг на тези, които искат и могат да работят на земята".
От Българската асоциация на производителите и доставчиците на храни заявиха: необходимо е да се създаде единна информационна база данни за земните ресурси на страната. Плюс - да се комбинират ресурсите на организации и отдели, чиято работа е свързана с поземлените фондове, в единен портал. На него също е необходимо да се постави публична кадастрална карта на поземления фонд на Руската федерация, съставена въз основа на сателитен мониторинг. Всъщност, както съобщи Руспродсоюз, днес две трети от поземления фонд на страната изобщо не е регистриран в кадастъра.
„Проблемът е, че в България общата посевна площ е намаляла опасно: в периода от 1990 до 2015 г. - с почти една трета“, казва Наталия Шагайда (regnum.ru), експерт в Центъра за селскостопанска политика на RANEPA. - В същото време много неизползвани земи се намират в неблагоприятни климатични зони - където производствените разходи са по-високи от възможните приходи. Невъзможно е да се изземе земя в такива райони - просто няма да има нов купувач или наемател за нея. Земята трябва да бъде оттеглена само там, където има реално търсене за нея, - казва експертът.
В същото време анализатори смятат, че не само чиновниците трябва да предлагат земя за отнемане, но и обикновените българи, които виждат с очите си как бездействатобработваема земя. Това означава, че държавата може да създаде специална гореща линия за тази цел.
Оживена и конкретна реакция предизвика обръщението на президента сред политици и регионални служители. Лидерът на ЛДПР Владимир Жириновски, с цел по-ефективно прилагане на разпоредбите на посланието, предложи да се добавят в правителството "нови, по-твърди хора като Столипин". Главният комунист Генадий Зюганов каза, че програмата за майчин капитал трябва не само да се удължи, но и да се индексира спрямо инфлацията. Политологът Сергей Марков отбеляза, че за да стане България водещ световен износител на натурални хранителни продукти, е необходимо да се започне пресъздаване на селекционното стопанство, семенния и племенния фонд.
Ръководителите на регионите също не останаха настрана. Ръководителят на Краснодарския край Вениамин Кондратьев беше този, който най-добре прие сигнала за необходимостта от подобряване на бизнес климата и разширяване на свободата на предприемачеството в регионите.
- Нашият регион е готов да предостави нови данъчни стимули на инвеститорите, така че бизнесът да се чувства добре при нас. Ние сме максимално фокусирани върху съвестен инвеститор, който ще дойде да създаде проекти, необходими за развитието на икономиката на региона, - каза Кондратиев (livekuban.ru).
Ръководителят на Брянска област Владимир Богомаз няколко дни след съобщението каза: „Пробивът в селското стопанство, за който говори президентът, се случи и в Брянската земя“.
- Днес напълно затваряме нуждите си от зърно, мляко и яйца. При месото нивото на производство надвишава нуждите 4 пъти, при картофите - 10 пъти. През 2016 г. стартираме програми за развитие на млечното животновъдство, производство на техника за селското стопанство, възнамеряваме да утроим производството на зърно. Също така възнамеряваме да пуснем в обращение милиони нови хектари обработваема земя. Вижданес какви темпове се развива нашият агрокомплекс, разбрахме, че скоро ще ни липсват нови площи. И ние започваме да работим по връщането на обраслите земи в обращение, - каза Богомаз (vryansknovosti.ru).
Подобни коментари имаше през изминалата седмица и от десетки ръководители на други български области. Седмица след президентското обръщение си струва да се признае, че длъжностните лица и елитът са готови да работят по него бързо и ефективно. Кремъл от своя страна разбира, че има малко време за промени. Външният икономически натиск върху България нараства всеки месец и може да му се противостои само чрез бързо намиране на вътрешни ресурси, промяна на законите и системата на управление в съответствие с настоящата ситуация. В противен случай, твърдят анализатори, ще бъде много по-трудно за България да преживее западните санкции без загуби.