Как едно куче се превърна в чайник, японски народни приказки, световна литература
галета
Как едно куче се превърна в чайник
Живели едно време дядо и баба, бедни като четири макови зърна. Нова година вече наближаваше, а в къщата нямаше нито стотинка.
— Чуваш ли, старче, трябва да купиш нещо за празника — каза възрастната жена.
- Ти трябва да. – отговорил дядото и тръгнал към града.
Но той нямаше пари, затова се върна у дома без нищо, оплаквайки горчивата си съдба. Когато бил на планинско пътуване, той се натъкнал на тануки, подобно на миеща мечка куче.
- Хей, човече, за какво си разстроен?
- Как да не ми е тъжно, като духа в джобовете и навън
студено? - отговорил разстроеният дядо.
- Ще ти помогна: ще се превърна в чайник, а ти ще го продадеш на игумена на храма.
- Може ли това да е така? – недоверчиво попитал дядото.
- Може. Продай ме за три рио.
- Добре, нека бъде по твоето - съгласил се дядото и тръгнал с тануците към храма.
Пред самата порта на храма танукито внезапно се превърнало в златен чайник. Старецът го увил в шал и го занесъл да го продаде на игумена.
- Татко, донесох чудесно нещо! Златен чайник.
- Какво какво? Покажи ми!
Игуменът започна да опипва чайника, а след това щракна върху него с пръст:
- Не е лошо. колко искаш
„Може би такъв чайник си заслужава“, решил игуменът и платил парите на дядо си.
— Чуваш ли — обърна се по-късно игуменът към послушника, — тази вечер ще направя чай в нов чайник. Наслоете го хубаво. *
Послушникът занесе чайника до кладенеца и започна да го чисти с четка.
Тогава чух:
- Опитай по-бавно, иначе ще ми одереш кожата.
Слисаният послушник изпуснал чайника и изтичал при игумена.
- Свети отче, стана чудо: чайникът проговори!
Но какво ще кажеш! Така звъни. Като цяло скъпият чайник издава мелодични звуци от леко докосване на ръката, - убеден е игуменът.
- Но го чух ясно да казва: "Ще ми одереш кожата".
- Усетихте го. След като го наредите, кипнете вода за чай.
Поклащайки объркано глава, послушникът наля вода в чайника и го окачи над огъня.
— О-о-о-о. - чу се вик и чайникът започна да се върти.
Ученикът беше напълно зашеметен:
- Свети отче, чуй! Чайникът тече!
— И за какво говори пак този послушник? - помисли си игуменът и като мрънкаше под носа, се приближи до огнището.
Изведнъж чайникът първо имаше предни крака, след това задни крака и накрая опашка. Игуменът и послушникът нямаха време да мигнат, когато той се превърна в куче и, събаряйки праха с опашката си, задряма навън.