Как са възприемали смъртта древните славяни?
Сега изглежда, че всичко е просто ─ човек умира и той е погребан според православните традиции. Но сред древните славяни идеята за света е била съвсем различна, следователно много от техните обичаи са значително различни от съвременните.
Вече е изминало цяло хилядолетие, но историята на Древна Рус все още е запазена. Можем да научим много за живота на потомците, благодарение на хрониките, които археолозите са открили през вековете. Учените са положили много усилия, за да може сега човечеството да си представи как са живели хората преди няколко века.
До 10 век от н. е. всички славяни, живеещи на територията на Древна Рус, са били езичници. По това време Русия все още не е приела християнството, което означава, че славяните са вярвали в няколко богове. По правило езичниците се покланяха на неодушевени предмети. Например огън. Славяните вярвали, че ако човек бъде кремиран с помощта на висок огън, тогава починалият ще отиде директно в царството на мъртвите. Затова езичниците предпочитали да кремират хората. Друг важен атрибут беше лодката. Факт е, че дори в митологията лодката символизира пътя към мъртвото кралство. На лодка починалият преодолява река Смородина. Славяните изгорили тялото направо в лодката, след което пепелта била спусната във водата заедно с лодката.
За огъня са използвани дъбови дърва. Птичи пера често се поставят в огъня, за да помогнат на душата да лети по-високо. Загиналият е докаран до огъня на шейна. Славяните също са използвали две лодки. Една лодка е била предназначена да качи покойника там. Другото е да поставите храна и други предмети за сбогуване там. За да накара починалият да се чувства комфортно в задгробния живот, племето му постави амулети и амулети. Без това обредът би бил незавършен.
Славяните извършвали трупоизгаряне при залез слънце. В края на деня слънцето залязваи взема със себе си всички души на мъртвите. Освен това залезът символизира края на живота, така че сбогуването с човек се извършва изключително при залез слънце. Купи сено бяха поставени около лодката с починалия, така че по време на изгарянето членовете на племето да не гледат към починалия.
Още сутринта членовете на племето преместиха останките в саксия, която оставиха край пътя или на мястото за кремация. Някои отнесоха съдовете с останките в домовете си. След като човек беше отведен в друг свят, те организираха песнопения и празници. По това време смъртта не беше скръб, както е сега. Смъртта за езичниците е най-добрият живот.
Имаше случаи, когато заедно с мъртвите изгаряха и техните съпруги. И най-важното беше чест за една жена. Към това се подходи много отговорно и ако една жена откаже, тогава за нея беше срам.
Интересно беше как изнасяха мъртвите от къщата. За да направят това, роднините разбиха стената, след това пренесоха починалия през дупката и след това запечатаха стената. Те направиха това, за да може душата на починалия да не намери пътя си към дома и да не безпокои другите.
Мъртвите били не само кремирани, но и погребвани в земята. Покойникът обаче е погребан в нетрадиционна поза ─ в поза на плода. Това се дължи на вярата на славяните в прераждането на душите. За да може тялото да придобие желаната форма, то беше вързано.
Обредът на погребението се променя значително едва през 988 г., когато княз Владимир приема християнството заедно със свитата си. Оттогава хората се заравят в земята в спящо положение. А кремацията е нещо от миналото. Но не всички славяни приеха християнството ─ много останаха езичници за дълго време, които спазваха правилата за кремация и погребение, вярваха в река Смородина и прераждането.