Как сами да поставите ламиниран паркет - Направете го сами!
Подът, покрит с ламинат, изглежда много естетически приятен, покритието е доста издръжливо, лесно се монтира и лесно се почиства. Освен това няма нужда от боядисване, а и се носят легенди, че няма драскотини по него. Към всичко казано остава само да се добави, че ламинатът е направен изключително от екологично чисти суровини.
Какво е ламинат? Това е класическа версия на дървена дъска, чиято дължина е от 1,2 до 1,7 метра, а ширината е около 17-19 сантиметра, дебелината му може да бъде различна, но не повече от 14 милиметра, направена е от няколко залепени слоя. Ламинатът се основава на фибран с висока плътност, който е водоустойчив.
Чинията е декорирана с декоративен слой, който идеално имитира естествени материали, като най-популярното сред българите е дървото. Върху този слой се нанася покритие, което отново има няколко слоя акрилатна или меламинова смола. Това покритие осигурява устойчивост на различни механични повреди, не избледнява на слънце и не се влияе от химикали. Долният слой на ламината го прави устойчив на различни видове деформации, които могат да възникнат от промени в температурата или влажността.
Избор на ламинат
Когато избирате ламинат, вземете под внимание особеностите на помещението, за което е предназначен.
Има четири основни класа ламиниран паркет. Класове 31-34 трябва да бъдат избрани за стаи с голямо натоварване на пода, такива подови настилки си струва да се купуват за дневни, кухни и коридори, както и за търговски помещения.Класове 21-23 са идеални за тих кабинет или спалня.
Преди да започнете да полагате ламината, дъските трябва да се държат няколко дни на стайна температура и относителна влажност 70 процента, след като "свикнат", можете да започнете процеса на полагане, който се извършва по така наречения "плаващ" метод, с други думи, дъските не са здраво закрепени към основата на пода.
Полагане на ламинат
Но основата, върху която ляга, трябва да е буквално – идеално равна. Като такава основа може да служи под от дъска или шперплат, както и бетонна замазка.
Върху основата се полага влагоустойчив слой, обикновено на основата на полиетиленова пяна или слой от корк. Последният вариант има отлични звукоизолиращи свойства.
При полагане на ламината не се използват лепилни елементи. Отстрани на всеки панел има своеобразни ключалки и жлебове, с помощта на които частите на паркета се свързват в доста солидна конструкция. За по-добро притискане на панелите можете да използвате дървен чук и дъска, която се налага отстрани на панела с жлеб и се “поставя” върху предишния с леки потупващи движения.
При полагане на ламината всеки следващ ред се размества по дължина с половин дъска. Благодарение на този метод покритието се монтира бързо и можете да започнете от всеки ъгъл на стаята. Панелите се свързват практически без луфтове и фуги. Най-забележителното е, че такъв под може да бъде мобилен, тоест ако ще местите или сменяте подовата настилка, той може лесно да бъде премахнат и взет със себе си.
Ламинираният паркет се мете или почиства с прахосмукачка и само от време на време може да се извършва мокро почистване. След всяко такова почистване е необходимо да избършете подапокритието изсъхва, за да се избегне навлизането на влага в пукнатините, в противен случай може да се получи деформация. Приблизително веднъж на всеки шест месеца такъв под трябва да се третира с лак. Петната лесно се отстраняват с разтворители или бензин, но мастикът в този случай е напълно изключен.
В заключение остава да добавим, че ламинатът много бързо набира популярност на пазара на подови настилки и всичко това се дължи на неговата издръжливост, лекота на монтаж и отличен външен вид. В момента те започнаха да го поставят не само в градски апартаменти, но и в селски къщи и дори в летни вили.