Как се опитаха да спасят Ню Йорк от колите -
Само крокодили ще спасят тази държава от задници!
Как се опитаха да спасят Ню Йорк от коли

Сам Шварц е работил за градския отдел за управление на трафика в Ню Йорк през 70-те години. Тогава започва дългата му борба с автомобилите. Заедно с група съмишленици той се опита да превърне Манхатън в "червена зона" - тоест напълно да забрани движението на автомобили от 10 до 16 часа. По време на подготовката на плана за въвеждане на "червената зона" Шварц трябваше да виси на студа и да брои минаващите коли. Но той не се оплакваше, защото беше готов на всичко, само колите да бъдат забранени.
Малко хора подкрепиха плана на Шварц, защото в цяла Америка автомобилите се смятаха за най-прогресивното средство за транспорт по това време. Дори мрежата на градския транспорт е изградена така, че да не пречи на автомобилния трафик. Например през 50-те години на миналия век трамвайните релси бяха демонтирани на Бруклинския мост, за да зарадват шофьорите. Ако по-рано през моста са преминавали 400 хиляди души на ден, то след демонтирането на релсите - само 170 хиляди. Но наоколо се движеха коли.

Въпреки това Шварц и екипът му не изневериха на мечтата за "червена зона" в Манхатън. Те бяха близо до победата: градът дори стартира производството на пътни знаци, забраняващи влизането на автомобили. Но в последния момент кметът на Ню Йорк Джон Линдзи, който първоначално подкрепи плана, се разсърди и отказа.
През 1973 г. Шварц и Линдзи отново се опитват да въведат "червена зона". Но сега не ставаше въпрос за зона без автомобили, а за това входът на Манхатън да се плаща за автомобили. Подобна система вече е действала в Ню Йорк от 1883 до 1909 г., когато са били събирани такси за всички превозни средства, пресичащи мостовете в Манхатън.

Новият план беше одобрен не само от кмета, но и от областния управител, така че беше подписан и влезе в сила. Но година по-късно Ню Йорк имаше нов кмет, Ейб Бийм, който направи всичко, за да се отърве от платените мостове. И в крайна сметка "червената зона" беше премахната.

Успоредно с това Шварц работи върху превръщането на Бродуей и Таймс Скуеър в пешеходни зони. Собствениците на магазини и кафенета на Бродуей протестираха яростно и се заканиха това да се случи само над труповете им. Всичко това се дължи на факта, че през онези години уличната престъпност в Ню Йорк беше широко разпространена и всички обществени пространства се смятаха за епицентър на бунтове. Но при кмета Рудолф Джулиани нивото на престъпността спадна рязко и вече при следващия кмет Майкъл Блумбърг Шварц успя да постигне целта си: колите изчезнаха от Бродуей.
Между другото, по-възрастните нюйоркчани все още изпитват страх от обществените места. Шварц си спомня как по едно време е имало много полуголи момичета, които са били снимани с туристи за пари на вече пешеходния Таймс Скуеър: „Тогава обществеността избухна при вида на нечии голи гърди и поиска отново да върне автомобилния трафик на Таймс Скуеър.“

За Шварц беше още по-трудно да организира велосипедни алеи. Обществеността беше категорично против, защото някои колоездачи веднъж блъснаха някого до смърт. Неговите доброволци трябваше всеки ден да поставят конуси отстрани на тези пътища, ограждайки алеята за велосипедисти. И когато губернаторът Хю Кери и президентът Джими Картър го видяха, Кери каза на държавния глава: "Вижте как кметът на Ню Йорк харчи парите ви за велоалеи."
Под натиска на обществеността велоалеите в крайна сметка бяха изоставени и се появиха по улиците на Ню Йорксамо 20 години по-късно. По това време Шварц вече не работи в отдела за управление на трафика, но благодарение на неговите идеи е създадена велосипедната инфраструктура на Ню Йорк.

Наскоро вече побелелият Шварц научи, че планът му за въвеждане на "червена зона" в Манхатън отново е на дневен ред. Изпълнен с ентусиазъм, той лично разработва нов план за събиране на пътни такси. Този път той се опита да вземе предвид всички критики: например, той намали цената на билетите по отдалечените от центъра мостове и предложи да инвестира приходите в ремонт на пътища и развитие на обществения транспорт.
Този план все още далеч не е ентусиазиран за всички. Дебатът по тази тема тепърва предстои. Междувременно Сам, „задръстване“, седи в офиса си в инженерна фирма и се взира в знак, забранен за автомобили, висящ от тавана му. Този от 70-те години, когато Шварц за пръв път беше близо до това да освободи центъра на Ню Йорк от колите.