Как се пише авто

§ 117. Следните категории думи се пишат слято.

1. Думи с представки, например:

б) с представки от чужд произход: нелогичен, авантитул, антициклон, антиисторически, архивен, хиперинфлация, демонтаж, дезинтеграция, диспропорция, неморален, международен, инфраструктура, ирационален, контранастъпление, метаезик, парапсихология, постсъветски, протоистория, реевакуация, карантии, суперлайнер, трансконтинентален, ултраляв, екстер ре торичен, необикновен.

Забележка. С тире се пишат думи с представка екс-, която означава бивш (бивш шампион, бивш съветски и др.). Пише се и думата контраадмирал, където префиксът контра- има специално значение (виж § 120, параграф 7).

Съставни думи се пишат заедно и с началните части, български и чужди, близки до представките, например: прощаване, всеобхватен, месечен, извънземен, чужд, псевдонаучен, псевдосоциалистически, всенароден, всепризнат, полумесец, полусладък, полулъжлив, полушеговит, самодостатъчен, самолечение; панамерикански, квазинаучен, псевдоготик, псевдофолк.

2. Сложни думи, чиято първа част съвпада с формата на числото (дву-, три-, пет- и т.н.), както и думи с първите части дву-, три-, много-, малко-, например: два месеца, три тона, четири процента, петоъгълник, шест етажа, седем мили, осмоъгълник, девет точки, десетобой, единадесетгодишен, дванадесет-ч нашите, двадесет тона, тридесет градуса, четиридесет ядрени, петдесети, деветдесети, стогодишни, двеста рубли, година и половина, сто години и половина, двойна мощност, три пръста; двустранен, статив, полином, многостепенен, малко хора, малко сняг, непривлекателен.

3. Сложни думи от първи чужд език(международна) част, завършваща на гласна. Списъкът на основните такива части от сложни думи:

с крайни а, д и: въздух-, дека-, мега-, медиа-, тетра-; теле-; деци-, мили-, поли-, санти-.

с две или повече такива части: аерофотозаснемане, хидрогеохимия, метеорологичен радиозонд, радиотелеуправление, спектрохелиограма, фотозаснемане, електрическо и радио оборудване; автомотоциклетизъм, астроспектофотометрия, палеофитогеографски.

Забележка към параграфите. 1 и 3. За замяната на изписването на определени думи с такива първи части с тирета или отделни такива вижте поправителните правила, § 151 - 153.

4. Сложни думи с първа част, завършваща на I, например: изчисляване на времето, импулс на времето, създаване на име, котиледони, очистване на семето, самолюбие, самолюбие.

§ 119. Следните категории съществителни се пишат слято.

1. Съществителни имена, чийто продължителен правопис се определя от общи правила: думи с представки и начални части като фалшиво-, полу-, само- (виж § 117, т. 1), сложни думи, чиято първа част съвпада с формата на числителното (виж § 117, т. 2), сложни думи с начални части като авто-, въздух- (виж § 117, т. 3), сложни думи, чиято първа част завършва на -я ( виж § 117, параграф 4), например: супермен, псевдонаука, три тона, въздушен удар, биосфера, котиледони.

2. Сложни съкратени думи, например: обстрел, военен лекар, държавна търговия, задграничен паспорт, резервни части, киберпространство, комунистическа партия, машинно бюро, натура, учителски институт, политемигрант, социалистически реализъм, специален брой, специално професионално училище, стенвестник, дансинг, трансагентство, покъщнина; колхоз, профсъюзна организация, комсомол, търговска мисия, разрушител.

3. Сложни съществителни със свързващи гласни o и e, например: водопровод, фермер, лесостеп, птицеферма, зеленчуков магазин, нова сграда,Южноамериканци, звуков образ, силаботоника; с два или повече начални компонента: дърводобив, добив на торф, захранване с пара, стоманобетон, насищане с газ-вода-нефт.

За отклонения от това правило вижте § 120, параграф 6.

4. Сложни съществителни имена с първа част, завършваща на -и или -ь, съвпадаща с формата на повелителното наклонение на глагола: бучиниш, въргалче, въргалче, вървиглаз, адонис, держидерево, държаморда, косисено, иманяр, смелчага, шумна глава, разбойническа войска. Изключение: водорасли.

5. Съществителни имена, образувани от собствени имена с тире (състоящи се от две части с начални главни букви), например tsy (имена на жители на градове и щати); Сен-Симонизъм, Сен-Симонист (от Saint-Simon).

6. Съчетания с родови форми род. падежите на съществителните имена (както и редните числителни във функцията на съществителните имена), ако тези форми започват със съгласна буква, с изключение на l, например: половин бутилка, половин кофа, половин къща, половин метър, половин час; два и половина, десет и половина, шест и половина и т.н.

Дефисното изписване на комбинации с род се определя от правилото на § 120, параграф 9.

Забележка. За замяната на непрекъснат правопис с половин тирета и отделни (половината от Москва, половината от Московска област), вижте коригиращите правила, § 151 и 153.

§ 128. Следните категории прилагателни се пишат слято.

1. Прилагателни, чийто продължителен правопис се определя от общите правила: думи с представки и с начални части като all-, ez-, semi-, self- (виж § 117, параграф 1), сложни думи, чиято първа част съвпада с формата на числото, както и много-, малко- (виж § 117, параграф 2), с начални частикато auto-, air-, poly- (виж § 117, параграф 3), като първата част завършва на -l (виж § 117, параграф 4), например: необещаващ, всякакъв, нощен; пететажен, с ниски доходи; автоподемни, политехнически; егоистичен.

2. Прилагателни, образувани от съществителни, изписани слято, например: държавен апарат, самоиздържащ се (от държавния апарат, самофинансиращ се), ултразвуков (ултразвук), водопровод (водопровод), стоманобетонен (железобетонен), четвъртфинален (четвъртфинал), женшен (женшен).

3. Прилагателни, чиято втора част или (а) не се използва като самостоятелна дума, или (б) при самостоятелна употреба има различно значение, което не е свързано с дадената съставна дума. Примери:

а) дългокрак, синеок, сивобрад, широкоплещест, остролист, тояга, плавателен, победен, бронебоен, бързострелящ, кирпичен, тревопасен, тежък, хартиенослоен, разнороден, полисемантичен, ежедневен, желеобразен, влаголюбив;

б) великодушен (срв. задушаващ 'трудно дишам'), българоезичен (срв. езичен - в специална терминология: 'отнасящ се за езика като мускулен орган в устната кухина'), пометен ('имащ вид, форма на стрела', срв. видим видим, забележим, значителен; изключителен; висок, величествен, представителен').