Как ще спасим Беларус след Лукашенко
Само истински реформи ще променят живота на беларусите към по-добро.
Лукашенко се опитва да спре изпадането на икономиката в дълбока криза чрез увеличаване на изискванията към вертикалата на властта.
В началото на 2016 г. той настоя държавните предприятия да намалят себестойността на продукцията средно с 25% в цялата страна.
Припомняме, че себестойността на продукцията през 2015 г. се състои основно от разходите за материали (64%), заплати (17,6%), осигуровки (5,5%). Тоест може да се намали само чрез намаляване на тези компоненти. Всеки процент намаление на разхода на материали изисква значителни инвестиции и време. Например през 2010-2014 г., когато делът на инвестициите в БВП беше все още висок и се изпълняваха различни програми за модернизация (дървообработване, циментова промишленост и др.), материалоемкостта на производството намаля с 3%. (Делът на заплатите нараства с 2,5%). След това има намаляване на разходите поради намаляване на заплатите. Ако напълно се спре плащането, тогава себестойността на продукцията ще намалее със 17,6%. Ако спрат да плащат пенсии, тогава вероятно щяхме да вървим към изпълнение на искането на Лукашенко.
Но не се очаква ръст на БВП. Тогава е очевидно, че това увеличение на заплатите може да бъде осигурено за 2-3 месеца поради работата на печатната преса, а след това инфлацията ще „изцеди“ цялото увеличение обратно. В същото време приходите в бюджета ще нарастват поради потреблението на капитала на предприятията. Като цяло страната ще стане още по-бедна, отколкото преди увеличението на заплатите.
Има ли други варианти. Вземете назаем и яжте. Външният дълг за 2006-2014 г. нарасна с 35 млрд. долара, но стигна за храна през 2012-2014 г., когато реалните заплати нараснаха с почти 40%, а БВП - с 2,5%! И тогава ще обеднеем още повече, защото дългът трябва да се връща с лихвите. Може ли някой от имотапродавам (Белтрансгаз -5 милиарда долара - вече изядени). Но въпреки това са останали малко ценни предмети. И това не са всички такива опции, които могат да удължат нашия „щастлив“ живот при социализма с още една година.
Между другото, при социализма управлението от един център неизбежно води до деградация на икономиката във всяка държава. Защото е твърде сложен за командни методи на управление. Това, което виждаме на примера на две директиви на Лукашенко.
Но това не означава, че ако Беларус сега направи преход към пазарни отношения, тогава ще започне бърз икономически растеж. Разбира се, незабавно свободата на бизнеса ще повлияе на най-доброто използване на всички налични ресурси на страната и ще забави спада на жизнения стандарт или дори ще осигури известен растеж на икономиката.
Но нашето минало ще пречи на бъдещото ни развитие още дълго време. Първо, страната все още потребява повече, отколкото създава (отрицателното салдо по текущата сметка през 2016 г. ще бъде около 2 милиарда долара). Второ, необходимо е да се изплатят поне частично вече изконсумираните външни дългове. Трето, значително намаляват субсидиите на България под формата на евтина енергия. Но не това е важното.
Нека обясним. През годините на независимост в Беларус протича процесът на деиндустриализация на страната. Производството от по-висок технологичен порядък изчезна, ръст имаше главно в добива и първичната преработка на суровини, т.е. в по-нисък технологичен ред. Освен това въвеждането в експлоатация на нови мощности не беше съпроводено с извеждане от експлоатация на износено оборудване. Поради това се наблюдава значително остаряване на производствените активи. Описаният процес се нарича деиндустриализация на страната.
Навсякъде по света растежът на БВП на развиващите се страни беше осигурен от процеса на тяхната индустриализация, т.е. постепенен преход в индустрията къмотрасли с по-висок технологичен ред. Но в Беларус и България деиндустриализацията беше придружена и от увеличаване на доходите на страната. Във втория случай този ръст е осигурен от притока на валута от продажбата на български нефт и нефтопродукти. По отношение на продажбите на петролни продукти и петрол на глава от населението, Беларус се различава малко от петролната България. Освен това предлагането на евтини български енергийни ресурси за собствено потребление повишава конкурентоспособността на белите български стоки в сравнение със съседните страни.
Резултатите от нарастването на доходите на населението, дължащо се на доходите от енергийни ресурси, бяха неочаквани за правителствата на двете страни. От средата на 2012 г., три години преди спада на цените на енергията, темповете на растеж на икономиките на България и Беларус са спаднали почти до нула. Причината за този спад българските икономисти обясняват с попадането на двете страни в „капана на средните доходи“. Това означава, че заплатите в Беларус са се повишили до такова ниво, че цената на много стоки, произведени в страната, е станала по-висока от цените на световния пазар. Например в началото на 2015 г. цената на CNC машина, произведена в Беларус, беше 2-2,5 пъти по-висока от цената на световния пазар за същата немска машина. Нещо подобно се случи и в България.
В резултат на това, от една страна, развиващите се страни изтласкаха Беларус от световните пазари за стоки, произведени в сектори със среден технологичен ред (облекло, обувки, машини, оборудване). И от друга страна, производителите от развитите страни по света (или развиващите се страни, но използващи модерни технологии в сътрудничество с фирми от развитите страни) изгониха беларусите от световния пазар на роботи, машини с ЦПУ, компютри, електроника, телевизори и др.
Сега на Запад има бързо нарастване на производителността на труда порадивъвеждане на 3D принтери, роботизация и биотехнологии. А това означава спад на цените на световния пазар и още по-голям спад в конкурентоспособността на беларуските стоки. И това вече се случва.
През 2013-2016 г. цените на световния пазар за износа на бяла българия намаляват по-бързо от цените на вноса на бяла българия (съответно 41,5% и 15,4%). Това означава, че към 2017 г. покупателната способност на белия български износ спрямо белия български внос е намаляла с 32%. Разбира се, основният принос (около 50%) за спада на приходите от износ е направен от спада на цените на енергията през 2015 г. Но не се очаква те да нараснат през следващото десетилетие. Беларус не може да влияе на цените на световния пазар. И ако цената на беларуските стоки ще намалява по-бавно от цените на световния пазар, тогава заплатите на беларусите ще намалеят.
Беларус е изправен пред трудна дилема: по някакъв начин да навакса технологичното изоставане от развития свят, тоест да поеме по пътя на догонващата реиндустриализация, или след 5 години ще трябва да продава стоки (в натура), може би 2 пъти повече, отколкото през 2010 г., за да спечели същите милиарди долара.
Попаднала в този „капан на средните доходи“, страната вече не може значително да увеличи доходите на населението без задълбочаване на специализацията и кооперирането на производството и включване в международните вериги на разделението на труда, без усвояване на нови технологии и много други, което намалява цената на местните стоки. Процесът на излизане от капана на средното ниво е дълъг и може да отнеме десет или повече години. Разбира се, това е възможно само в рамките на модела на пазарна икономика.
В Беларус вече има многократни и неуспешни опити за иновативни програми за модернизация, т.е. въз основа на нашите собствени научни и дизайнерски разработки.Да си припомним например Държавната програма за иновационно развитие на Република Беларус за 2007-2010 г. „През посочения период се планира да се създадат 100 нови предприятия, да се организират 386 нови производства, да се извърши цялостна модернизация на 609 съществуващи въз основа на въвеждането на 888 нови технологии. В резултат на това 1095 нови и модернизирани предприятия в реалния сектор на икономиката ще станат най-конкурентоспособните на европейския и световния пазар, - отбеляза М. Мясникович. - ... Основно е, че иновативното развитие на икономиката ще се основава главно на местни научни разработки и технологии, чийто дял ще бъде най-малко 86% от броя на иновациите, внедрени в програмата "(М. Мясникович. За държавната подкрепа и конкурентоспособността на предприятията / / Наука и иновации. № 8, 2007 г.).
Но модернизацията на производството в Беларус не даде никакъв ефект. В същото време тя беше ефективна в редица постсоциалистически страни. Най-успешният е в Естония. И нейният опит все още ще бъде полезен на бъдещите реформатори на Беларус.
Естонската модернизация беше подражателна: нейното правителство просто възприе успешния опит на други страни. Успехите на страните с най-либерална пазарна икономика, с частна собственост върху земята - Хонконг, Сингапур, Нова Зеландия и др. - станаха пример за Естония. Без защита при внос и без забрана за износ. Равни условия за местни и чуждестранни инвеститори. Като цяло Естония избра най-радикалния вариант на икономическа реформа.
Най-бързо развиващите се страни, като Китай, успяха да привлекат повече чуждестранни инвестиции. Делът на натрупаните преки чуждестранни инвестиции като процент от БВП на страната в Естония стана най-висок сред всички постсоциалистически страни - 85,6% (Унгария -71%, Словакия -58%, Литва -37%; 2010 г.). ПЧИдонесе не само финансови ресурси, но и нови технологии и достъп до пазари.
Приватизацията беше извършена бързо: в средата на 90-те години почти цялата икономика на Естония беше в частни ръце. Приоритет беше прехвърлянето на предприятия на ефективни собственици, макар и на символична цена. Почти нямаше случаи на държавна помощ за предприятия, които бяха пред фалит. Сега Естония има най-висок БВП на глава от населението сред постсоциалистическите страни.
Нека отбележим още една особеност на Естония, за да илюстрираме какви дълбоки промени в живота на обществото трябва да бъдат извършени, за да се гарантира успехът на реиндустриализацията.
В Естония се обръща особено внимание на системата за обучение на бъдещи служители. Защото множество изследвания потвърждават връзката между развитието на образователната система и нивото на иновативност на икономиката. По-образованите работници са склонни да имат повече „функционална гъвкавост“, прекарвайки значително по-малко време в усвояване на нови, по-сложни умения.
В развитите страни, включително Естония, училището учи не на запомняне на знания, а на способност за мислене. Няма тестове, в които трябва да изберете един отговор от възможните, както имаме, но предлагат тестове за бързина. А това е в основата на системата за оценка на знанията на учениците в развитите страни (PISA). Резултатите от проучванията на PISA сред шестокласници през 2015 г. показват, че естонските ученици са по-добре подготвени за творчески професии от учениците във всички други постсоциалистически страни и по-високи от средното за ОИСР. Техните резултати по природни науки, математика и четене, например, са най-високите в тези страни и над средното за ОИСР.
През 2015 г. белите български ученици от 6 клас като експеримент бяха предложениследващ тест по математика на PISA: „Тричленно семейство от Минск реши да отиде на лятна ваканция в Анапа. Посъветвайте ги как ще бъде по-евтино да стигнете до Анапа: с влак или с кола. За изчисления използвайте информацията: разстоянието от Минск до Анапа е 2100 километра, разходът на бензин на 100 километра е 8 литра, цената на 1 литър бензин е 10 000 рубли, цената на един билет за пътуване с бързия влак Минск-Анапа е 1300 хиляди рубли.
В теста са участвали 975 ученици.
Резултат: само 0,7% (7 от хиляда!) от учениците са решили тази задача правилно.
Това е катастрофално нисък резултат.
Така че ще трябва да възприемем опита на Естония, Сингапур и някои други страни не само в модернизацията на производството, икономическите реформи, но и в редица други области на социалната организация.
Леонид Злотников, специално за Charter97.org