КАК ЖИВЕЯТ МОРЯКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЪРГОВСКИЯ ФЛОТ
Тези гадове-"реформатори" разбиха всичко тук. (Максим Калашников)
КАК ЖИВЕЯТ МОРЯЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ТЪРГОВСКИ ФЛОТ?
Така че бих искал да опиша нещастната ситуация в цивилния флот. Мисли отдолу, така да се каже, от обикновен "офицер" на търговския флот. Не претендирам за обективност и красиво изказване, излагам своето виждане.
Тренировъчни екипажи.
От съветско време обучението на офицери от флота се извършва в морските академии и колежи. В същото време на Запад всички офицери от търговския флот имат само висше образование. В никакъв случай не смятам Запада за пример за подражание. Но смятам тази система за по-правилна, тъй като нивото на техническото училище е повече от достатъчно за експлоатация на корабно оборудване (въпреки че аз самият имам висше морско образование). Корабостроителните инженери трябва да имат висше образование и много мои колеги смятат това за достатъчно. 5,5 години в морска академия са много за един оператор, това е просто преразход на бюджетни пари със същия резултат като завършил морски колеж (3,5 години).
Практика
Плувната практика на кадетите е проблем от последните 15 години. Сега е доста трудно за кадет да завърши нормален стаж, защото няма такова изобилие от корабни компании и риболовни предприятия, както беше в СССР. В съветско време парите, спечелени от шестмесечна практика (поне в риболовния флот), бяха достатъчни, за да осигурите себе си и жена си до края на обучението си! Сега кадетите работят предимно за компот. А тези кадети, които вече имат сертификати за моряци и механици, не могат да си намерят работа никъде - има стари бизони. И дори след края на моряка, с всички документи,имат минимален шанс да напуснат според квалификацията си на офицерска длъжност. Тези. моля моряк отново...
Атестация
Съгласно Международната конвенция за обучение, освидетелстване и носене на вахта на моряци, всеки моряк трябва да завърши съответните курсове за обучение на симулатор, валидни за 5 години. Цената на всичко това, например, за навигаторите достига 1 000 долара (за танкерите дори повече). Повечето моряци плащат това от собствения си джоб! След това в службата на морския капитан кандидатът преминава куп тестове и тестове. Самата програма за тестване Делта е пример за лудост! Повечето от въпросите не са сравними с реалната морска работа. Наскоро беше въведена задължителна повторна проверка на целия този "златен набор" на всеки 5 години. На запад морякът само потвърждава опита си, като предоставя съответните документи без никакви тестове (наскоро имахме това)! Отношението от тяхна страна към моряците, честно казано, е зверско. Само ние имаме листовка за работна диплома, където моряците получават пробиви за всякакви нарушения (както някога в правата). Много смешен елемент номер 9 - "Нарушаване на други правила и разпоредби." Какво? Да, до нарушаване на технологията за готвене на бъркани яйца! Маразъм! Три "дупки" една точка на година и дипломата ти е невалидна. Повторете, сър ... Не кихайте, извинете, не п ... ритайте! Отличен лост за потискане! Изисквания за медицински преглед - почти като на космонавтите! Поради това корупцията и подкупите са широко разпространени в почти всички морски клиники.
Заетост в България
В нашата многострадална земя един моряк няма голям избор, защото съветският флот е разорен и разпродаден, а това, което е останало, е предимно боклук.Самият процес на работа за български корабособственик (под български флаг) не носи особено приятни емоции. Заплатата, например, на втория помощник-капитан в Мурманската параходна компания е около 40 хиляди рубли. Sparsele... Освен това, един моряк трябва редовно да минава най-тежката вътрешна сертификация (вече има всички държавни и международни документи!) за съответствие с изискванията на компанията за цял куп крайбрежни паразити! Това е само при нас! За неморяците ще обясня: представете си, че идвате да си намерите работа като шофьор (вече имате лиценз) и сте принудени в предприятието да положите изпити за същия лиценз и да ги вземете отново година по-късно ... Забавно? Как! Щатът на бреговите работници на спедиторските компании е раздут до чудовищни размери! Солидно кланово семейство! Отношението към моряците е зверско (нещо, което повтарям...). Да влезеш в РОДНОТО пристанище за един моряк е истинско изпитание! Като мухи в града ... но се стичат различни инспектори от компанията корабособственик: безопасност, пожарна безопасност, предотвратяване на замърсяване на морето, капитани-наставници, механици-наставници, инспектори по системата за управление на безопасността и др. Последните понякога са неквалифицирани момчета-адвокати, които никога не са работили във флота. Но има и държавни кръвопийци, които проверяват: пожарникари, еколози, санитарна и епидемиологична станция и др. Така че често е нереалистично да избягате от вкъщи, за да видите жена си и децата си (полет 4-6 месеца). Правенето на цялата купчина хартийки при пристигане и заминаване е отделна песен! Тук се състезаваме с пристанищата на Африка и Куба. Акостирането на друго българско пристанище е малко по-малко натоварващо, т.к. няма проверяващи паразити от родната компания Самата техника, тоест корабите, са износени до краен предел. Експлоатацията на такива боклуци е постоянна борба за оцеляване. Чест и хвала на нашите механици. Те висят по малко на всички тяхкучета. Винаги екипажът е виновен. Предимствата на работата у дома: "бяла" заплата (нелепо), заплащане за курсове за обучение на симулатор (виж по-горе), медицински прегледи и трудов стаж. Може би всичко ... Профсъюзът не е в състояние да защити нашите права ...
Заетост в чужбина
С разпадането на Съветския съюз за българските моряци се отвори "прозорец към Европа". През 90-те години доходите на нашите моряци в чужбина (основно от западноевропейски корабособственици) бяха наистина прилични спрямо цените на стоките и услугите в България от това десетилетие. През нулевите години цените в България растяха по-бързо от заплатите дори в чужбина. Положението на моряците се е влошило, но не катастрофално. Основните предимства на работата при "буржоазата" са сравнително добрите заплати, липсата на "нашите" български малоумия, натиск от страна на корабособствениците и пристанищните власти, разумните медицински изисквания (ако преминете медицински преглед "там"), както и корабите в по-добро състояние (като правило). Освен това крайбрежният персонал на западните фирми е минимален, там не се държат паразити. Има и достатъчно минуси. Първо - срочни договори за 4-6 месеца. След изтичане на договора никой не е длъжен да наема моряка. Това е негова грижа. А дали предишният "чичко" е харесал моряка е субективен въпрос. Повечето фирми изискват препоръки от предишния собственик на кораба. Много компании ги пишат инкогнито, без да показват моряка. Компаниите за набиране на персонал (крюинг компании) поддържат връзка помежду си и не вземат нежелани. Тези. тук българският моряк няма права... Второ, морякът сам поема всички разходи за морски документи, обучение на тренажор и медицински преглед. Трето, морякът не трупа никакъв трудов стаж, т.к. работи там. В същото време нашите данъчни се опитаха да ни обложат! В същото време, трикольордържавата не даде нищо в замяна... Отношението към българските моряци в чужбина далеч не е най-доброто. Ненатрапчиво ни се дава да разберем, че сме трето качество хора. Да отпишеш български моряк от кораб не е толкова трудно - виж по-горе за профсъюза ... Но отписването на Негово Величество филипинския (танзанийския, бирмански) моряк е цял проблем, защото синдикатите им не спят (това е вторият клас моряци). В същото време е нереалистично българските редови (матроси, помощници) изобщо да си намерят работа в чужбина! Великата морска сила - Филипините - окупира всичко. Такъв случай е показателен. В една гръцка рота българският старши помощник-капитан се опита да отпише от кораба моряк от Танзания (Великата африканска сила) за непригодност. В резултат самият той беше отписан за... етнически раздори. Как ви харесва това отношение към България? Въпреки че трябва да се признае, че при всичко това отношението към нас „там” не е толкова зверско, колкото в родината ни (парадокс!).
Напоследък, поради световната икономическа криза и в резултат на това спада на световните товари, безработицата сред българските (и не само) моряци се увеличи. Какво следва е голям въпрос... Голяма част от моряците биха искали да работят у нас, а не за "буржоазата". Само на нормални съдилища, при ефективно и разумно управление, с разумни изисквания за атестация и медицински прегледи и за адекватно възнаграждение, разбира се. Но това все още е мечта...