Как живеят в Закарпатието
Гастарбайтери от Закарпатието могат да бъдат намерени навсякъде - от Перм до Лисабон.
Гастарбайтери от Закарпатието могат да бъдат намерени навсякъде - от Перм до Лисабон. Гледайки ги, много хора си мислят: колко трудно трябва да е там, в Украйна. Но те винаги се връщат в родината си и понякога живеят там много добре. Историята ги е научила как да оцеляват.
Собственикът на хотел в едно от закарпатските села, където трябваше да остана в началото на пролетта, каза под 50 грама местна тинктура: „Елате тук през есента, когато хората започнат да се връщат от работа. Слушайте приказки." Той обеща, че ще трябва да плаче и да се смее. И аз му вярвам.
Закарпатската област, най-западната от всички области на Украйна, отделена от главната равнина на страната с планински вериги, е пълна с „заробитчанизъм“. От Перм до Лисабон - това е може би начинът да се опише географията на скитанията на закарпатските строители. И почти всеки негов обитател може да разкаже своя легенда за една твърда стотинка, добивана на хиляди километри от дома му.
Тук обаче живеят хора. Те живеят в свят, пълен с парадокси.
Природата тук, на кръстовището на трите държави от Източна Европа, е просто великолепна.
Нишката на историята тук е била плетена по странен начин от векове. Държавните граници в региона понякога се променят толкова бързо, че например в периода между световните войни жителите му успяват да бъдат граждани на четири държави. Смесицата от народи, езици и култури, които обаче продължават да запазват своята оригиналност, е оставила своя отпечатък върху кухнята, езика и мирогледа на закарпатците.
Съвсем естествено е понякога миналото да е трагично. Но това не пречи на хората днес да намерят общ език.
Сега в музея на град Хуст ще видите експозиция,посветен на карпатските "Сичове", защитили своята независимост, а на Червеното поле - паметник на загиналите войници. И в същото време в Берехове, неофициалната столица на унгарския анклав, местният музей ще ви разкаже за унгарското минало на региона и ще ви покаже цяла фотогалерия, посветена на навлизането на унгарските войски в Берехове през същата 1939 г.
Днес в този регионален център на Закарпатска област можете да видите унгарски знамена на държавни институции. Крайнодесните организации в Украйна може и да се дразнят от това, но в самото Берегово напрежение няма, то просто не се усеща във въздуха.
Над входа на градския съвет на Берехово са флаговете на Украйна и Унгария. Те също говорят два езика тук
Според разказите на местните жители около половината от браковете тук са смесени. Понякога дори не можете сами да определите националността на човек, който се променя от чист украински на унгарски в рамките на няколко минути.
Украинците, живеещи в Закарпатието, също са разделени на няколко етнографски групи наведнъж. От изток на запад - гуцули, бойки, лемки. Но е в планината. А има и низински украинци, малко по-различни от „Верховините“.
Следователно, разбира се, Закарпатието е цвят, това са местни диалекти, това са дървени храмове, това е огромен брой фестивали за всеки вкус, това са ски курорти, това са древни замъци, това са планински ливади (равнини), където, както преди, стадата овце са изгонени. Това е сирене, будз, вурда - местни сирена, това е вкусно вино от равнините и стотици минерални водоизточници и много, много повече.
В същото време има усещането, че държавата е забравила за тези най-богати земи. На първо място, говорим за болезнено ниски заплати и просто за липса на работа като такава. Туризъм, разбира се,допълнителна заетост, но, разбира се, не за всички. Всичко това кара хората в чужбина или в големите градове на Украйна.
Но в същото време във всичко се усеща някаква неразрушимост на Закарпатците. От една страна, тук от векове съществува сезонният тип земеделие, свързан с дървообработването, животновъдството и сезонните занаяти. От друга страна, хората просто са свикнали да не разчитат на правителството, а да живеят свой самодостатъчен живот. И при тях, за разлика от жителите на индустриалния изток на Украйна, определено няма чувство за безнадеждност.
Вероятно затова закарпатските градове, изпълнени с европейска архитектура и аромат на кафе, изглеждат много уютни, а закарпатските села в по-голямата си част са доста достойни. А някои, като няколко села, населени с етнически румънци, са напълно кралски.
Къща в румънско село
Всеки газда (майстор) тук се стреми да създаде свой собствен свят и прави всичко по силите си за това. Преминаващ белобългарски турист, с когото успях да разговарям, отбеляза тази особеност, която отличава Закарпатието от неговата страна - хората тук не стоят с протегнати ръце и не гледат угодно на властта. Те просто работят.
Още един том - може да се нарече типичен. Заможният селянин вложи парите, спечелени от дейности на открито, в надстройката на втория етаж.
Когато общувате или просто получавате някаква информация, тук, като посочите часа, определено ще бъдете посочени - Киев или местен. "Десет Киев" - така ще звучи. Номинално на територията на региона има единно киевско време на територията на Украйна. Но ритъмът на живот и близостта до границата принуждават хората да се приспособят към европейското време, според което извършват бизнеса си и дори се покланят в църквата.
Вероятно това е смисълът на живота според „закарпатското време“. Закарпатието е органична част от Украйна, но в същото време е много различно от останалата част на страната. Това е красотата на всичко – толкова е различно.