Каква е разликата между съртовете на българската равнина
С какво се различават съртовете на българската равнина? - раздел География, География на Оренбургска област Както знаете, Българската (Източноевропейска) равнина отговаря на същото име.
Както знаете, Българската (Източноевропейска) равнина съответства на едноименната платформа. Това определя плоския характер на релефа. Еднородната в геоложко отношение българска равнина е разделена на природни зони, които се различават по растителност и почви. В Оренбургска област Българската равнина е разделена на две ландшафтни провинции: 1) Заволжко-Уралска лесостепна и 2) Общосиртовско-Уралска степ.
Заволжко-средната лесостеп включва лесостепните ландшафти на Българската равнина. Включва южните покрайнини на Бугулма-Белебеевската височина и западната част на Предуралието. Провинцията представлява сиртова равнина, спускаща се на запад. Монотонните сиртови равнини са съставени от хоризонтални слоеве от червени глини и пясъчници от пермския период. На изток, към Уралските планини, релефът на провинцията става по-разнообразен. По гористите склонове на сировете са открити карстови понори с диаметър до 30 м и дълбочина до
5–10 m с разкрития на пермски гипс. Пластове от кафяви въглища лежат в широки вдлъбнатини между сиртите.
Реките на лесостепната Заволга и Предурал са представени от горните течения на Големия и Малкия Кинел, Дема, Салмиш, Сок.
Основата на почвената покривка на провинцията се формира от високохумусни типични черноземи. Под горите са развити сиви горски почви. Типичните черноземи и сиви горски почви са много плътни и тежки поради глинестия си и глинен (песъчливо-глинен) състав.
Естествената растителност е представена от дъб, бряст,брезови и трепетликови гори. Гори заемат вълнистите върхове на сировете. В естествения пейзаж горите бяха съчетани с ливадна степ. Понастоящем преобладават селскостопански ландшафти с висок дял обработваема земя (до 55%). Гористата площ е около 10%.
Фиг. 70. Ландшафтен профил на Бузулукската борова гора
Общата Съртовско-Предуралска степ е най-голямата по площ ландшафтна провинция на региона. Провинцията включва: планината Common Syrt, северните покрайнини на Каспийската низина, платото Урал-Илек и част от западния Предурал.
Геоложката структура на All-Syrtovsko-Preduralskaya провинция е проста. Северната част е доминирана от пермски и триаски червени скали, докато южната и югоизточната част са доминирани от светлосиви варовици, ярко жълти пясъчници, черни глини и креда, датиращи от периодите Юра и Креда. На изток геоложката структура става по-сложна. Появяват се гипс и камъчета, кафяви въглища, мергели и колби.
Релефът е представен от вълнообразна сиртна равнина, която е в съседство с обширни плоски равнини по левите брегове на големи реки - Урал, Самара, Сакмара, Илек. Максималните оценки се отнасят за най-високата точка на Общия сърт - връх Медвежий лоб (405 м). Релефът на провинцията постепенно намалява в южна посока.
Фиг. 71. Филиповска могила. Регион Илек
В § 5 вече беше отбелязано, че особеността на сиртите е асиметрията на склоновете или нееквивалентността. Южните склонове на върховете са стръмни и стръмни, разчленени с гористи дерета и дерета. По южните склонове се появяват основни скали - червено оцветени отлагания от перм и триас или светлосиви скали от юра и креда. Склоновете със северно изложение са полегати и равни. Те неусетно преминават в равни крайречни равнини.
В севернатачасти на съртите с подчертана нееквивалентност. Върховете на сиртовете често са украсени с останки - шихани. На юг сиртовете придобиват меки и нежни очертания. Склоновете на Syrty стават по-малко разчленени. В източната част на провинцията, в съседство с уралските хребети, сиртите се трансформират в успоредни хребети с остри хребети, като например хребета Гирялски.
Средната дълбочина на снега намалява на юг от 40 до 25 cm, заедно с намаляване на количеството на валежите и намаляване на релефа.
Цялата Съртовско-Предуралска провинция има обширна мрежа от реки. В ширинна посока се пресича от големи транзитни реки - Самара, Урал, Сакмара и Илек.
Промяната на видовете почви от север на юг тук съответства на промяна на видовете растителност в същата посока. В северната част на територията преобладават разнотравно-перови тревни степи върху обикновени черноземи, в централната част - власатко-перени тревни степи върху южни черноземи, а в крайния юг, на тъмно кестенови почви, доминират тревно-пелинови степи. Участъци от трите вида растителност са запазени само по протежение на съртовите възвишения. В крайречните равнини естествената растителност е изчезнала в резултат на пълно разораване. Горите са запазени по склоновете на сиртите, по прорязващите ги дерета и дерета, по заливните равнини на реките. Най-голямата горска площ както в провинцията, така и в региона е боровата гора Бузулук, която заема пясъчна речна равнина в долината Боровка.