Какви са особеностите на новгородската култура и какви обстоятелства са причинили това

АРХИТЕКТУРА Ако имате предвид републиканския период (1136-1478), тогава особеностите включват факта, че клиентите за изграждането на храмове не са князе, а боляри, търговци, занаятчии. От тук се е развила известна практичност: храмовете са малки, еднокуполни, едноапсидни. И те бяха не само религиозни сгради, но и хранилища (предимно от пожари) с различни ценности (в края на краищата гражданската архитектура от този период беше дървена). Друга особеност е местният строителен материал. Храмовете от този период са построени в смесена зидария (комбинация от тухла и естествен материал - варовик). Новгородският варовик е ронлив, не е издълбан, затова като декор са използвани орнаменти и изображения на кръстове, изработени от тухли. ДЕКОРАТИВНО-ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА Градът е бил най-големият търговски център, който е бил в контакт не само с други български градове, но и с много европейски страни, както и със страните от Изтока. Това беше причината в Новгород да процъфтяват различни занаяти, което означава, че имаше много първокласни занаятчии. Обстоятелството, че градът не е бил завладян от татаро-монголите, не е бил подложен на опустошителна разруха, както другите български градове, е имал световно значение за развитието на новгородската култура. Разбира се, игото повлия на развитието на икономиката и културата на Новгород. Тук например от 60 години не е правено каменно строителство. И именно от Новгород започва постепенното възраждане на българската култура (от края на XIII век). Градът запазва и своята книжна култура, тук продължават да се водят хроники.