Какви трябва да бъдат помещенията на енорийската библиотека Основни изисквания към нея и библиотечно оборудване

РООО "Център за православна култура"

Какви трябва да бъдат помещенията на енорийската библиотека? Основни изисквания към нея и библиотечно оборудване

Предлагаме на нашите читатели (предимно енорийски библиотекари) поредица от статии от ръководителя на православната библиотека на църквата „Преображение Господне“ в Богородское С. В. Андрюшина. Тези статии са публикувани през 2009-2010 г. в Православния икономически бюлетин на сп. "Приход".

Енорийската библиотека, както неведнъж е подчертавано, играе важна роля в духовното просвещение и религиозното възпитание на миряните. Но за да функционира пълноценно библиотеката, е необходимо да й бъдат осигурени помещения, отговарящи както на строителните норми, така и на изискванията за опазване на библиотечните фондове и обслужване на клиентите.

За съжаление, когато се проектира сграда за неделно училище или духовно-културен център, се забравя, че е необходимо да се проектира специално помещение за библиотеката, а библиотекарят, ако вече има такъв, дори не се включва в обсъждането на проекта. Това е професионален библиотекар, който представлява този определен кръг от хора, които ще останат в новите помещения - това са служителите на библиотеката и читателите. Само библиотекар, като се вземат предвид интересите на двете страни, може да посочи и обясни функциите и задачите на бъдещата библиотека, да въведе проектантите в проблемите на библиотекознанието и информатиката, така че те да бъдат отразени в проектните документи на бъдещата строителна площадка. Всъщност библиотекарят трябва да участва във всички етапи на подготовка и обсъждане на проектна документация, както и строителни работи.

В очакване на проектната работа е необходимо ясно да се дефинират формите за обслужване на читателите на библиотеката: дали самоабонаментно обслужване на читатели, или ще бъде библиотека-читалня без заемане на книги за дома, или е предвидено да обслужва читателите както чрез абонамент, така и в читалнята. Ако се планират абонаментни услуги за читатели, е необходимо да се изясни дали ще бъде със затворен достъп до фондовете или с отворен (безплатен) достъп. Необходимо е също така да се установи какъв ще бъде максималният размер на библиотечния фонд, тъй като при проектирането ще е необходимо да се вземе предвид допълнителната площ за очаквания ръст на библиотечния фонд. Освен зоната за абонамент и четене трябва да се предвиди помещение за книгохранилище, където да се съхраняват както рядко търсените издания, така и най-ценните, както и сервизно помещение за извършване на т. нар. вътрешнобиблиотечно-библиографска работа, свързана с комплектуване, обработка на библиотечния фонд, каталогизация, систематизация, подготовка на книжни изложби, библиографски прегледи и др.

Енорийската библиотека по отношение на книжните колекции, в съответствие с приетите в България строителни норми и правила (СНиП) и други нормативни документи, принадлежи към 5-та група библиотечни сгради (помещения) - малки библиотеки с обем на фонда от 5 до 50 хиляди единици за съхранение. За да може енорийската библиотека да отговаря на минималните изисквания за обслужване на читатели и опазване на фонда, нейните помещения трябва да заемат площ от 60 до 100 квадратни метра. Предвид нарастването на обема на фондовете и увеличаването на видовете услуги, предоставяни от библиотеката, площта на помещенията може да достигне до 200 кв.м (включително читателски, изложбени, компютърни зони и книгохранилище, справочно-библиографско обслужване и детски отдел).

Изчисляването на площта на библиотечните помещения се основава на следните стандарти:услугата за 1 възрастен четец разчита на 1,8 кв.м (площта се увеличава на дете), 5 кв.м на 1000 бр. склад, 5 кв.м - на служител; при обслужване в читалнята - 2,4 кв.м на 1 възрастен читател (площта се увеличава на дете), 5 кв.м на 1000 бр. съхранение. 3,5 кв.м на каталожен шкаф (48 чекмеджета), 4,5 кв.м на служител. Взети са предвид и техническата свободна зона и свободната зона за комфортно придвижване и работа на читатели и библиотечен персонал.

Проектът трябва да определи и мястото на библиотеката в сградата. Ако ще се намира например в сграда на неделно училище, тогава е желателно училищните помещения да не се пресичат с библиотеката. По-добре е да ги поставите на различни нива.

В случай, че се разпределя стая за библиотека върху съществуващи площи, важно е да се има предвид следното: стаята трябва да бъде изолирана от другите (в никакъв случай не трябва да бъде проходна). Библиотекарят носи финансова отговорност за безопасността на фонда, поради което достъпът до помещенията на библиотеката на лица, несвързани с библиотеката, не се разрешава в отсъствието на библиотекаря. Помещението в края на работния ден се заключва и запечатва. Един комплект ключове за библиотеката се съхранява от библиотекаря, другият се съхранява в специален запечатан калъф на часовника и се издава само в изключителни случаи срещу получаване с едновременното обаждане на финансово отговорно лице.

Помещенията на библиотеката трябва да отговарят на температурно-влажностните условия, необходими за физическата безопасност на книгите и другите документи. Препоръчва се следната норма на топлинен режим: в книгохранилище 18±2ºС, в читални и работни помещения - 20±1,5ºС. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде съответно 55±5% и 45±7%. През нощтаа през почивните дни стайната температура не трябва да надвишава 17-18ºС. Такива изисквания към режима на температура и влажност на библиотечните помещения се дължат на факта, че при висока влажност върху книгите могат да се образуват гъбички и мухъл, а при повишени температури и сух въздух хартията става крехка, лепилният състав на подвързиите изсъхва, което води до разпадане на книгите. „Обработка“ на повредени от микроорганизми и насекоми книги може да се извършва само в специализирани отдели на големи библиотеки, занимаващи се с проблемите на хигиената и възстановяването на фондовете, което е доста скъпо за малките енорийски библиотеки. Поради това е необходимо стриктно спазване на горепосочените изисквания и ежемесечно извършване на обезпрашаване на библиотечния фонд.

Освен топлинния режим трябва да се определят и нормите на осветеност в помещението на библиотеката. Максималната норма на осветеност в помещение, където работят хора, е 200 лукса (лукс), в хранилище за книги не повече от 50 лукса. Лампите обикновено се намират на разстояние най-малко 0,5 m от повърхността на документ, стелаж и др. Прекомерното осветление (както естествено, така и изкуствено) води до унищожаване на книгата. Поради това прозорците на библиотеката са оборудвани с устройства за разсейване на слънчевата светлина, като щори.

Помещенията на библиотеката също трябва да бъдат защитени от шум. Ограничението на шума за библиотеката е 40 децибела.

В заемната зала и в читалнята височината на рафтовете трябва да бъде такава, че човек със среден ръст да може да вземе книга от горния рафт, без да използва библиотечна стълба.

При подреждането на библиотечните мебели трябва да се спазват определени правила. Стелажите са монтирани перпендикулярно на стените с отвори за прозорци и елементи на отоплителната система, т.нтака че разстоянието до прозорците и източниците на топлина да е най-малко 0,6 м. Стелажите са разделени от пътеки. Най-малката ширина на прохода между стелажите е 0,75 м, а при открит достъп до фонда 1,0 м; основен проход (между краищата на стелажите) - 1,2 м; разстоянието от пода до долните рафтове на стелажа е най-малко 0,15 m, а в сутерена - 0,30 m.

Освен библиотечно оборудване и обзавеждане библиотеката трябва да разполага и с библиотечно офис оборудване. Офис оборудването на библиотеката включва различни картотечни кутии за формуляри и работни файлове, картонени каталожни разделители (ляво, дясно, средно или централно), разделители на рафтове (широки и тесни), индексни карти (празни и редовани), формуляри за книги, джобове за формуляри за книги, контролни списъци за връщане на книги, формуляри за читатели, карти за регистрация на читатели, както и инвентарна книга на фондове, счетоводни карти за дневници, карти за запис на вестници, библиотечен дневник, книга на записи на документи, получени от читатели в замяна на изгубени, и други форми на библиотечна документация.

Поради особеностите на документите, съхранявани в библиотеката, нейните помещения са лесно запалими. Ето защо е изключително важно да се осигури защитата на библиотечните фондове и читателите от евентуален пожар.

Помещенията на библиотеката трябва да отговарят на следните изисквания:

- всички дървени конструкции трябва да бъдат третирани с огнеупорен състав;

- подовете в книгохранилищата трябва да бъдат направени от специални огнезащитни покрития;

- всички електрически съоръжения в библиотеката са заземени;

- библиотеката е оборудвана с пожароизвестителни средства (ръчни и автоматични детектори);

- библиотеката е оборудванавъглероден диоксид или сухи пожарогасители (един на 100 кв.м), т.к сухите и въглеродните вещества нямат разрушителен ефект върху хартиените материали.

Библиотекарят трябва добре да познава плана за евакуация на посетителите от помещенията, да има ключове от главния и аварийния изход.

След като разгледахме накратко основните изисквания за библиотечно пространство, можем да кажем, че нито една от познатите ми енорийски библиотеки не им отговаря. Въпреки това е вероятно тези изисквания да бъдат взети предвид при организирането на нови библиотеки в енориите. Даже се лаская от надеждата, че ако Бог даде, ще дойде време да се проектират и построят самостоятелни сгради за православни библиотеки, може би и за декански библиотеки. Възможно е тогава библиотеките на деканите да станат централни за техните енорийски библиотеки и в крайна сметка да бъдат създадени централизирани библиотечни системи (ЦБС) на църковните библиотеки. Но това е друг проблем, който няма нищо общо с подредбата на помещенията и оборудването на енорийските библиотеки.

1. Балашова Е.В. и др.. Библиотечно оформление: Учеб. – М.: Гардарики, 2004. – 282 с.; аз ще.

2. Библиотечни сгради: Основни положения на библиотечното строителство / Пер. от немски: A.S. Кортикова; Изд.: E.A. Фонотова, Ю.П. Обросов. - М.: Стройиздат, 1993. - 328 с.; аз ще.

3. Столяров Ю.Н. Опазване на библиотечния фонд: учеб. надбавка. - М.: FAIR-PRESS, 2006. - 503 с.

4. Столяров Ю.Н. Как да запазите библиотечни колекции. - М.: ЛИБЕРИЯ, 1995. - С. 41–86.

5. Българското библиотекознание: ХХ век: Насоки на развитие, проблеми и резултати / Съст.: д-р пед.н., проф. Мда. Мелентиев. – М.: ФЕЪР-ПРЕС; Пъшкова къща, 2003. - С. 377-388.

6. Савелиева Н.Ю. Наръчник на библиотекаря. – изд. 2-ро. -Ростов n / D .: Феникс, 2006. - С. 120-156.

7. Наръчник на библиотекаря. - Изд.3-то, коригирано. и допълнителни - Санкт Петербург: Професия, 2006. - С. 449-478.

8. Технически средства за библиотечна работа: Учебник / Под ред.: д-р пед.н., проф. А.В. Соколов. – М.: Книга, 1982. – С. 69–73, 76–79. 100–106.

9. ГОСТ 7.51-98. Карти за каталози и картотеки. Каталогизиране в редакция. Състав, структура на данните и издателски дизайн.