Какво да направите, ако съпругът често отказва интимност
Моля, кажете ми как да намеря правилния път. Имаме много добро семейство, топли и доверителни отношения. Живеем заедно от почти 2 години, познаваме се от 10 години и през всичките тези години аз го обичах. Много бързо след началото на съвместния ми живот разбрах, че моята природа ще желае повече, отколкото ми дава. Ние сме млади, здрави, малко над 30 сме. Получавайки отказите му, се опитвах да не говоря за това, но въпреки това имаше много кавги, защото се чувствах необичана, грозна, нежелана и против волята си понякога се дразнех, той сякаш ми ставаше чужд. Тя започна да пие успокоителни и сънотворни, за да заспи и да не се кара. Не толкова отдавна осъзнах с ужас, че допускам други мъже в мислите си, въпреки че никога не бих се осмелил да изневеря, а семейството ни е свещено за мен. Спазвам стриктно пост, ходя на изповед и причастие, но тези мисли отново се връщат, сякаш тялото се кара с душата. Кажете ми, моля, това грях ли е? Как мога да постъпя правилно в тази ситуация? Благодаря ти!
Носете тежестите един на друг и по този начин изпълнете закона на Христос.
Що се отнася до проблема на вашите мисли, не е излишно, според мен, да си припомним, че човекът е разумно и духовно същество, а не само биологично. Следователно, дори и при обективни причини за възникването на такова обсесивно плътско влечение, причинено от хормонален скок и т.н. (освен ако не е психическо заболяване), той може и е способен да се контролира и да пренасочва мислите и енергията си. Там, където насочваме мислите си, отива енергията. В резултат на този закон ние несъзнателно подхранваме своите желания, болести и т.н. със сила, постоянно се фокусираме върху тях, мислим за тях. От гледна точка на психологията, както вашите мисли, така и поведениетосъпругът ви не е случаен, те са свързани с различни представи за брачния живот и някои лични дълбоки проблеми и на двете страни, може би разлика в темперамента. Какви конкретни проблеми възникват, можете да разберете само при лична консултация с психолог.
Но мисля, че няма да е излишно (и дори много полезно) да се обърнем към светоотеческото преживяване. Светите отци наричат подобни мисли блудна злоупотреба или блудна страст. Много от тях дадоха много подробно обяснение на причините за възникването му и опита на избавлението. Бих искал да ви поканя да прочетете някои от техните произведения. МонахМакарий обясни, че освен естествените причини, причината за разточителното воюване е гордостта.
Преп.Йоан Касиан Римлянин : „Не можеш да придобиеш тази добродетел (целомъдрие), ако преди това не са положени основите на смирението. Страстта на похотта, на необходимостта се бори с душата дотогава, докато душата разбере, че тази борба е извън нейните сили, докато разбере, че е невъзможно да спечели победа чрез собствен труд и усилия, освен ако няма помощ и защита от Господа.
Преп.Нил от Синай (IV-V век): „Нека всички онези, които се стопяват от желанието за неприлични удоволствия, говорят за краткотрайността на удоволствието и продължителността на наказанието.“
Преп.Исая (4-ти век): „Пет причини засилват разточителното злоупотреба: от празни приказки, от суета, от прекалено много сън, от показност, от преяждане. Ако те мъчи блудната страст, тогава унижи тялото си в смирение пред Бога чрез труд и въздържание. В същото време не позволявайте на сърцето ви да бъде пленено от сладострастни мисли и усещания и ще намерите мир.
Преп.Йоан Лествичник (649): „Чист е този, който отразява (плътската) любов към (божествената) любов и телесният огън е угасенс нематериален огън.” „Който се бори с този противник с телесен труд и пот, е като онзи, който е вързал врага си със слаба връв; всеки, който се бори срещу него с въздържание и бдителност, е като този, който поставя железни окови на врага си; и който е въоръжен със смирение на ума, без гняв и жажда, той е като човек, който е убил своя противник. Който служи на собствения си корем и междувременно иска да победи духа на блудството, е като този, който гаси огън с масло.
Преп.Нил от Сора (1508): „Когато мислите за блудство ни смразяват, тогава трябва да съживим страха от Бога в себе си и да си припомним, че нищо не може да бъде скрито от Бога, дори и най-финото движение на сърцето, и че Господ е Съдия и мъчител за всичко, и за най-тайното и най-тайното.“
МонахътМакарий в писмо до духовното чадо инструктира: „Ти се оплакваш от злоупотребата, която помагат предметите около теб, и искаш моето ръководство. Какво да ти кажа и какво ще кажа? Токмо тогава: прибягни до Господа, Който е в състояние да те запази в пещта на този пламък неизгорен, както той запази тримата младежи във Вавилонската пещера и Даниил в рова на лъвовете. Имайте добро намерение да запазите светилника на чистотата от ветровете на духовете на нечестието. Предай немощта си пред Господа, както ни учат светите отци: „Помилуй ме, Господи, защото съм немощен” (Пс. 6:3). Отдалечете се от себе си, дървото във вашата сила, предмети, които възбуждат мъмрене във вас. Призовавайте и нашата Пречиста Застъпница Богородица, силна и бърза Помощница в съществуващите беди; също мъченик Томай, Йоан Многострадални, Моисей Угрин и др., които се бориха с плътта и я победиха. Прочетете в отеческите книги за тази битка: св. Йоан Лествичник (слово 15), св. Касиан Римлянин, Нил Сорски и други, и Господ ще ви помогне.
Мисля, че ще намерите съвети и ще си помогнетепредложени цитати. Бих искал също да отбележа, че много свещеници говорят от собствен опит за благодатната сила на изповедта, понякога по-голяма от тази на поста и бдението. Не забравяйте, че всичко в живота ни започва с една мисъл. И всеки грях също е от мисъл, от мисъл, като от малко зърно. И е много важно да не позволим това семе да порасне в огромно дърво, което ще пусне големи корени и ще бъде трудно да го „изкореним“ от душата.
Всичко най-хубаво на теб и Бог да те пази!
Въпрос към свещеник е особено популярен раздел от сайта "Българска вяра". Почти всеки ден получаваме нови въпроси към православния свещеник и особено много от тях идват от начинаещи християни, които само са чували за староверците, но не са имали възможност да го опознаят по-добре.
Знаем колко трудно може да бъде -да прекрачиш прага на храма и да зададеш въпроса си на свещеника на живо. И разбира се, личният разговор и оживената дума на утеха никога няма да заменят електронната кореспонденция. Нуждаем се обаче от духовен съвет.
Вярваме, че всички усилия на нашите пастири няма да бъдат напразни, дори ако поне един от поискалите получи духовна полза!