Какво да прави Православието - Православната общност
Съвсем очевидно е, че църковното общество е в дълбоко разделение. Отгоре е епископът и привилегированата част от духовенството, които се стремят да се уподобят на духовните сановници на стария свят, а отдолу е народното църковно тяло, което, като не вижда истината в живота на църквата, се отдалечава от нея или се превръща в безразлични хора, за които само обредът е скъп за църквата. Но най-дълбоката грешка се прави от тези, които вярват, че напускането на вярващите хора бележи отдалечаване от Бог и от Неговата праведност. Църковните хора, останали в църквата и излезли от нея, пазят ненарушимо в сърцата си вярата, че има свята истина, но тя е потъпкана.
Сега е трудно да се намери човек, който да не въздиша по Божията истина и да не осъзнава, че е невъзможно да се живее без нея. Но къде е истината, хората не знаят. Душите им са неспокойни, но не намират покой на съвестта си. И колкото по-сложен става човешкият живот, колкото повече се разкрива силата на порока и греха, толкова повече хората копнеят за истината, и то не земната, преходната, а Божията истина.
Въпреки че за мнозина думата "Бог" е неразривно свързана с църковния живот, а църковният живот е безбожен, все пак мнозина се стремят към църквата в сърцата си и обвиняват гражданските власти, че я потискат. Други решително отхвърлят църковната организация, въпреки че пазят Божието име в сърцата си.
Възникна много трудна ситуация и е абсолютно невъзможно да се коригира с никакви външни мерки. То може да се коригира само по един начин: чрез пресъздаване в самата църква, като основа на човешкия живот, заветите на Христос. Само такова пресъздаване може да послужи като най-убедително доказателство, че официалната църква и православието са коренно различни понятия. В официалната църква те могат, както сега виждаме,управляват хора, за които Христовият закон не е писан. Когато вярващите хора разберат, че е невъзможно да отъждествят историческата църква с Христос, тогава те ще открият жажда за обожение и собствения си живот и животът на Христовата Църква ще се преобрази. Тогава хората ще разберат, че освен Синодалната Църква има и Църквата като Тяло Христово, като Организъм на Любовта. Вярващите ще отхвърлят всичко, което се е натрупало върху Тялото Христово поради покварата на човека. И животът на Църквата ще се преобрази.
Човешки да си представим тази промяна е почти невъзможно. Но тази промяна е за слава на Бог и затова вече е осигурена.
Нашата работа не е да устройваме неприятности в църквата, а да обичаме Божия Закон. Тази любов ще ни обедини и ще ни даде сили да пресъздадем църковния живот според заповедите на Христос.
Скъпи мой човек, аз вече ти казах, че когато общуваш с хората, винаги можеш да видиш какво в живота на хората идва от Христос и Неговата Любов и какво идва от човека и неговата гордост. Но не сте сами. Има и други като теб около теб. Такива хора в наше време предизвикват враждебност към себе си от властта. Те ни смачкаха и то само защото сме много слаби и малко способни да утвърдим живота си в Христос. Само тази слабост ни лишава от смелостта да признаем открито това, което ни е по-скъпо от живота.
Всички църкви в цялата страна са превзети от хора, които в преобладаващата си част са просто измамници, които също са взели властта над нас, не за да служат на Христос, а за да обогатят себе си и тези, които ги подкрепят. В храма има добри хора, но те са водени от измамници. И всички те заедно представляват дебелина, която е невъзможно да се пробие за един човек.
Затова ти казвам, скъпи мой: съедини се в сърцата си с тези, които са запазили вярата синепокътнат и който не е сломен от потъпкването на Божието име, което вижда в живота и най-вече в съществуващата църковна организация.
Няма съмнение, че ще уловите в сърцето си ударите на сърцето на друг човек, който също е жаден за Христос. Няма съмнение, че имената на други братя и сестри, които копнеят за живот в Христос точно като вас, ще ви бъдат разкрити. Затова се придържайте един към друг и с живота си изповядвайте името на Този, Който ви отвори пътя на преобразуването на тази земя, така че съединението на небето и земята да се осъществи безпрепятствено.
Пазете, свято се грижете за имената на онези, които дишат в Христос. И когато тези имена прозвучат в сърцата ви, тогава всяко малодушие и всеки страх ще отпаднат в съпротивата срещу онези, които са забравили Христос, не знаят за Него и оскверняват Божия дом. Имената на Божиите синове ще ви се разкриват все повече и повече и на места, които не очаквате. Вземете всички тези имена в сърцето си и запазете свята вярност към тях. Така и само така ще се пресъздаде пчелната пита, в която Господ ще излее меда на Своята Мъдрост. Там горе нека се кефят на нищожния си блясък, под който е толкова удобно да се обира в църквата. Ето ти, скъпи мой човек, и всичките ми скъпи хора, създавайте медени пити в името на Христос.
Ще ми кажат: „Ти проповядваш заговор“. Не се отказвам от него. Да, аз проповядвам заговор, заговор на Любовта, а не на насилието. И само съжалявам, че моето проповядване е твърде слабо, за да подтикне всички хора към служба на Бог и Неговата Истина. Но аз съм жаден да чуя толкова мощен глас на проповядване, който да шокира всички ни, да ни събуди от грешен сън и дори да възкреси мъртвите. Но колкото и слаб да е гласът ми — и звучи жалко, познавам го добре — той все още звучи и не виждам ръце, които биха искали да ме окови. Но ако такива ръцеако се намерят, тогава с радост бих целунал тези окови, защото те са Христови.
Нещо друго ме притеснява. Смущавам се от опасността сред истинските християни със светъл в Христа ум и с всеопрощаваща любов да проникнат хора, за които познаването на Христос в духа и истината е чуждо. Често се чува за такива хора, които наричат себе си християни. Те учат всички, воюват с всички, осъждат всички и правят стотици поклони на земята, вярвайки, че с това угаждат на Бога. Тези хора са опасни. Те съставляват най-шумната част от енориашите, които посещават църквите, и са голяма пречка за истинското служение на християнина. Те са може би най-надеждната опора на тези, които управляват установената църква. Премахнете ги от вас. И ако все още се стремят да бъдат с вас, тогава ги поставете на правилното им място, за да не вдигат шум. Такива „ревнители” на Църквата не бива да се осъждат, защото никой никога не ги е възпитавал духовно и не им е обяснявал какви са утайките на Църквата и каква е същността на православната ни вяра. Но, без да съдим, те не бива да бъдат допускани до тях, тъй като те определят живота на християнската общност и същевременно пречат на изграждането на Божия храм.
Може да се каже, че в такъв случай в църквата може да останат малко хора, верни на заповедите на Христос. По това време може и трябва да се отговори: колкото по-малко, толкова по-добре.
Какво да правя? В името на Христос и Неговата света Църква не могат да бъдат избегнати решителните мерки по отношение на тези, които, макар и не по своя вина, не са усвоили азбуката на Христовия живот и същевременно си въобразяват, че са учители на другите.
Скъпи мой човече, когато ти обяснявах как да се подготвиш за възприемането на Премъдростта Божия, не ти казах, че винаги трябва да говориш открито за своята вяра в Христос и да разкриваш Неговото Име. И това не е случайно. Казвам,че си християнин означава да кажеш, че си най-мъдрият човек, а да го кажеш е равносилно да убиеш тази мъдрост в себе си. Нека вашият живот и тези като вас свидетелстват за Христовата мъдрост и любов, живеещи във вас. Когато прославяте Бога с живота си и хората, които не са познавали Бога, ви питат откъде идват такива дарове на мъдрост и любов във вас, тогава кажете в отговор, че те не са ваши, а са ви дадени от Бога, който раздава тези дарове на всички и като слънцето свети на всеки, който не се крие от Него. Ако сте чули нещо добро от мен, тогава знайте, че всичко това е светло, доброто не идва от мен, а от благодатта на Светия Дух, която струи в сърцето на всички хора, които се отварят пред Бога. И всеки от вас ще получи неизмеримо повече блага от мен, ако само обичате Господа. А аз съм незначителен човек, защото любовта ми към Бога е нищожна.
Когато човек държи действията си в съответствие с Христовата любов, която живее в него, тогава корабът на живота му свободно и здраво прорязва вълните на морето на живота, независимо дали морето е спокойно или в него бушуват бури.
Скъпи мой човече, ти беше много изненадан от това, което ти казах за пълната промяна в отношенията ни с обществото и гражданските власти, щом намерим истинския път за изграждане на църковния живот. Вие сте свикнали с факта, че ние, особено служителите на църквата, се отвращаваме повече от половин век. Да, и преди много хора се отвращаваха, виждайки как църквата подкопава основите на държавния и обществения живот чрез своето отстъпление от Христос.
Но ако се върнем при Христос и сме верни на Неговите заповеди, тогава как можем да се отвращаваме? Въпросът не е, че някой се отвращава от нас, а че ние се отвращаваме от Христос. Щом престанем да се отвращаваме от Христос, и те ще престанат да се отвращават от нас. И колкото повече светлинаХристос ще просвети сърцата ни, толкова по-добри ще бъдем към хората.
Казва ни се, че като проповядваме за Христос и Небесното царство, ние само отвличаме вниманието на хората от труда, необходим за изграждането на справедлив живот на земята. Има ли истина в това обвинение? Със сигурност има. Това отговаряше на църковния живот в старите времена, но в наше време само обърква хората. Но за църквата, за която говорим с вас, тази истина няма значение. Или по-скоро истината не е в него, а в това, че без животворното участие на справедлив живот на земята не можеш да градиш.
Да, ние търсим Бъдещия град, ние търсим вечен живот в Христос. Но животът тук на земята е подготовка за наследяване на вечен живот. Възможно ли е да го наследим, като вършим неистина и зло в този живот?
Не. Тя може да бъде наследена само чрез себеотричане в служене на хората в Христос. Нашата крайна цел е Христос, но ние можем да се приближим до Него само тук, на земята, когато наблюдаваме като зеницата на окото си съзвучието на нашия живот с диханието на Бога и във всеки човек ще видим брат. Но възможно ли е да видим брат в човека, ако не споделяме с него неговите трудове и скърби? Как можем да видим брат в един човек, без да положим усилия заедно с него да създадем по-справедлив живот тук на земята? За какво разсейване на хората може да говорим? Във всеки случай не може да се говори за отклоняване на хората от техния добър, светъл път.