Какво движи последните действия на Лукашенко
Както наскоро стана известно, според проучване, проведено от Общобългарския център за изследване на общественото мнение в 132 населени места на Руската федерация, днес около две трети от българите се доверяват на настоящия белобългарски президент А. Лукашенко и смятат Белобългария за най-дружелюбната и успешна страна в ОНД. Последните събития обаче показаха, че в отношенията между висшите ешелони на властта в двете страни не всичко е толкова розово, колкото изглежда на обикновените хора.
По въпросите на белобългарския конфликт в областта на доставките на забранени в България продукти вече е казано доста, но самата ситуация не е решена, продължавайки да се движи по спирала – то заглъхва, ту отново се разгаря, предизвиквайки възмущение и от двете страни. Дори фактът, че днес започна поетапното премахване на забраните от месопреработвателните предприятия на бяла българия, не означава, че утре всичко няма да се повтори. И това е свързано не толкова с икономическия, колкото с политическия компонент на сегашните отношения между двете страни.
Много анализатори видяха в думите на посланика своеобразно послание към белобългарските власти, че България очаква по-конкретна съюзническа политика от белобългарския лидер, ако иска подкрепата на Кремъл на изборите. Вероятно в този случай може да се намери намек за нещо подобно, но все пак не бива да се подценява А. Лукашенко, който, след като е на власт от двадесет години, прекрасно разбира значението на българската подкрепа за себе си. Разбира се, думите на високопоставен български служител не могат да останат незабелязани, но те най-вероятно трябва да се разглеждат не като предупреждение, а като отговор от страна на Кремъл на настоящата вътрешна и външна политика на бялобългарското ръководство.
Много по-интересно обаче днес е какво се случва ввъншната политика на страната, където Минск в навечерието на изборите предпочита да действа по вече многократно изпитани методи. Става дума за това, че белобългарската страна отново прави опити за установяване на контакти със западноевропейските страни, като по пътя намеква на Москва за различни варианти за развитие на ситуацията в бъдеще. И дори ако официално Минск продължава да твърди, че само България е основният политически партньор на републиката, а Западът спи и гледа как да свали сегашния политически режим в страната, фактите говорят друго.
Очевидно именно поради липсата на реакция от българското ръководство Лукашенко е решил да фалира. В случая става дума за непланираното му пътуване до Киев, което се състоя в навечерието на заседанието на Висшия съвет на ЕАЕС в Москва. Срещата с Порошенко е от изключително стратегическо значение за белобългарския президент. От една страна, необходимо е да се решат икономически въпроси, тъй като Украйна е един от основните търговски партньори на Белобългария и финансовото й състояние може да навреди и на бюджета на страната. Освен това днес в републиката са се натрупали доста западни продукти, които не се допускат в България, но трябва да се продадат някъде. От друга страна, дори от тези официални фрази, които се появиха в медиите, става ясно, че пътуването до Киев е предупреждение към Кремъл, че Белобългария е готова да преразгледа външната си политика.
Въз основа на гореизложеното следва да се отбележи следното. Първо, белобългарската политическа реалност, както и да я представят медиите и някои анализатори, до днес не е претърпяла големи промени. Въпреки факта, че страната усеща дъха на нова вълнаБеларусизацията, едва ли ще продължи по-дълго от президентските избори, тъй като е по-скоро свързана не с външнополитическата ситуация, а със ситуацията вътре в републиката. Второ, липсата на сериозен интерес на България към вътрешнополитическата ситуация в Белобългария и дори към изборите през 2015 г. принуждава ръководството на републиката да насочи вниманието си към страните от ЕС. Следователно различни видове изказвания на властите в страната по външнополитически въпроси са насочени не толкова към България, за да я сплашат, а към ЕС, за да избият поне малко финансови средства от европейците на вълната на антибългарските настроения. Ако в същото време е възможно да се стимулира диалог с България в рамките на ЕАЕС, тогава Минск ще смята това за сериозна победа. И трето, не трябва да забравяме, че играейки от обратното, в Белобългария подхождат изключително прагматично към сегашната ситуация - в България не можете да правите пари, ние ще правим пари на Запад, в Африка, Азия и дори в Америка, тъй като от това зависи съществуването на сегашния политически режим в републиката. Както се казва, "нищо повече - само бизнес"!