Какво е истинското приятелство в българския език и литература
Тук можете да видите и изтеглитеКакво е истинско приятелство?.
Обяснителният речник на Ожегов дава следната дефиниция на приятелството: „Приятелството е тясна връзка, основана на взаимно доверие, привързаност, общи интереси“. Мисля, че това определение е много вярно.
Вярвам, че само онези хора могат да се нарекат приятели, до които човек става себе си. В компанията на тези хора той не се страхува да изглежда смешен, глупав, безинтересен. Защото приятелите са хората, които те приемат такъв, какъвто си.
Бих искал също да отбележа, че най-дългите бракове са изградени, струва ми се, на приятелство. Факт е, че състоянието на влюбеност често преминава, остротата на чувствата изчезва и бракът в такава ситуация е застрашен. Но съюзите, в които след страстта остава силно приятелство, като правило продължават за цял живот. Вярвам, че именно в такива бракове съпрузите стават истински близки хора.
Истинските приятели могат да помогнат на човек във всяка, най-трудната за него ситуация. Но, между другото, вярвам, че приятелството е по-изпитано от радост, отколкото от неприятности. Попадайки в неприятни ситуации, човек може да намери помощ и подкрепа от приятелите си. Но само приятелите могат да се радват, да споделят щастието. По някаква причина човек е устроен по такъв начин, че в нещастието на някой друг той вижда някакво успокоение за себе си: „Не съм толкова лош“, „Добре е, че бедата ме заобиколи“. Но много по-трудно е да се радваш на успехите на другите. Започва проста човешка завист. В резултат на това се оказва, че приятелите се изпитват от щастие, защото само истинският приятел може искрено да се радва с вас.
И така, как започват приятелствата? Всъщност в реалния животНевъзможно е да се предвиди връзката ви с този или онзи човек. Случва се симпатията да възниква веднага, от първите минути на общуване. И започва да ви се струва, че тези отношения са от векове. Но… минава известно време и разбираш, че този човек изобщо не е „твой“. В смисъл, че всъщност имате толкова малко общи неща и като цяло гледате на живота по много различен начин. Случва се точно обратното. На пръв поглед не очаквате нищо друго от човек освен усмивки и поздрави при среща. Но след известно време започвате да го гледате внимателно и разбирате, че този човек ви е интересен и може би той ще стане ваш приятел.
Сега може би си струва да обясня значението, което влагам в израза „собствен човек“. Струва ми се, че има няколко вида отношения между хората. Първият тип: общувате с човек много добре, въпреки факта, че се различавате по много начини. Може би имате различни музикални вкусове, предпочитате различна литература и едва ли ще се съгласите кой филм да отидете на кино. Но това не е толкова важно. Основното е, че имате едно и също ядро на живота. Тоест гледате на живота от един и същи ъгъл и еднакво възприемате важни житейски събития. Вие сте вашите хора.
Втори тип: приличате си по музикални, литературни и други вкусове, но възприемате живота по коренно различни начини. Вярвам, че подобни приятелски съюзи едва ли ще продължат дълго.
Силно партньорство между хора, които са напълно различни по своята същност, може да започне само в екстремни ситуации. Имам предвид бойни другари, с които човек е минал през война. Такова ужасно събитие в живота е много силно за хората. Е.М. написа своя прекрасен роман за това. Ремарк.
"Трима другари" е произведение за любовта, приятелството,за хората, преминали през Първата световна война. Поколението на тези хора се нарича "изгубено". Главният герой на романа, Робърт Локамп, отива на война като младеж. Преминал през всички ужаси на войната, той изнася оттам съзнанието за стойността на истинското приятелство. По-късно, вече в мирно време, той отново се срещна с другарите си и те отвориха общ бизнес. Робърт, Ото и Готфрид се държат един на друг, без да оставят другар в беда. Когато любимата жена на Робърт се нуждае от спешна медицинска помощ, Ото Кестър, оставяйки настрана всичките си проблеми, тръгва и води лекар от друг град. Когато са нужни пари за евентуално излекуване на Пат, Кестър без колебание продава най-скъпото, което има, своето потомство - състезателната си кола.
Но мотивът за приятелството в тази творба се проявява и в темата за любовта. В края на краищата Робърт нарича своята любима „моят любим, смел стар приятел“. И това не е случайно. Пат спечели сърцето му и с факта, че го прие такъв, какъвто е, без да се опитва да го преправя. Любовта им нямаше да е толкова силна, ако между тях нямаше и близки приятелски чувства.
Обобщавайки всичко по-горе, искам да кажа, че истинското приятелство е истински дар. Връзки като тази не са за всеки. Но този, който намери приятел в живота, е истински късметлия. Защото направи голяма крачка към най-важното откритие в света – познаването на себе си.