Какво е мярка Какво е мярка
- МЯРКА: средство за извършване на нещо, събитие Предпазни мерки. Решителни мерки. Предприемете необходимите действия. - МЯРКА: мерна единица Квадратни мерки. М. дължина. М. тегло. - МЯРКА: границата, границата на проявлението на нещо Знай мярката. Познаване на границите. Без мярка "много". Отгоре и отгоре "твърде много". До най-доброто от "просто". До каква степен "до каква степен". - МЯРКА: стара българска единица за вместимост на насипни вещества М. овесени ядки. - МЯРА: стара българска единица за вместимост на насипни вещества, както и съд за измерването им М. овес.
Обяснителен речник на Ожегов
Мярка -, мерки, е. 1. Единица мярка за разширение или капацитет. Мярка за дължина. Мярка за тегло. Мерки на рехави тела. кубични мерки. 2. Граница, граница, размер. Изглежда че. път синьо огледало Без мярка в ширина, Без край в дължина лети и се вие из зеления свят. Гогол (за Днепър). Познаване на границите. Спазвайте мярката. Знайте границите. Душата знае мярката. поговорка. 3. Действие, действие. Крайна мярка. Предприемете или (остаряло) предприемете действие. Решителни мерки. Предпазни мерки. 5. Стихотворен размер (букв. остарял). 6. Съд за измерване на насипни вещества, четириъгълник (остаряло разговорно). Овча мярка. Без мярка – без мярка. Над мярка или чрез (и разговорно през) мярка - също, по-подходящо, прекомерно. Умерено - умерено, достатъчно, колкото е необходимо. Доколкото (сили, възможности и т.н.) - съответно в зависимост от какво. Доколкото, в смисъла. съюз - докато; според това как. Най-малко - поне, най-малкото, най-малкото. Това ще струва най-малко сто рубли. Поне - вижте последното. В пълна степен - съвсем. Доколкото – доколкото. По никакъв начин (канц.) - по никакъв начин, по никакъв начин .;
ОбяснителнаРечник на Ушаков
ж. 1) Мерна единица. 2) а) Стара българска единица за вместимост за насипни вещества, равняваща се приблизително на един пуд зърно. б) Съд за измерване на насипни тела, съдържащ такова количество зърно 3) а) С какво се измерва нещо; мерило. б) транс. Това, което служи като основа за оценка, измерване на нещо. или сравнения с нещо. 4) явления. б) Последната, крайна степен, границата на smth.