КАКВО Е НАДБЪБРЕЧНИ ГАЗОВЕ
НАДБЪБРЕЧНИ - сдвоени ендокринни жлези, разположени в ретроперитонеалното пространство над горните полюси на бъбреците. Дясната надбъбречна жлеза на възрастен е с триъгълна форма, лявата е лунна; общата маса на двете надбъбречни жлези е средно 13-14 г. Те се състоят от вътрешна медула и външно кортикално вещество. Кората (кората) на надбъбречната жлеза е жизненоважен орган: произвежданите от нея кортикостероиди и в малко количество полови хормони участват в регулирането на метаболизма. Медулата се намира в центъра на надбъбречната жлеза и е заобиколена от кората. Жлезистите клетки на медулата се наричат хромафинови клетки, тъй като те са селективно оцветени с хромни соли в жълто-кафяв цвят. Натрупвания на хромафинови клетки, т.нар. параганглии се намират и извън надбъбречните жлези - по аортата, в медиастинума и др. Хромафиновите клетки секретират адреналин, норепинефрин и допамин.
Адреналинът се синтезира само в надбъбречните жлези; норепинефрин и допамин също се образуват в параганглии и множество неврони на симпатиковата нервна система (за ефектите на адреналина вижте статията Адреномиметични средства, норепинефрин - в статията Алфа-агонисти, допамин - в статията Вазоконстриктори). Различни влияния, произтичащи от околната и вътрешната среда (охлаждане, физическа активност, емоции, артериална хипотония, хипогликемия и т.н.), причиняват освобождаване на биологично активни вещества от хромафиновите клетки в кръвния поток.
Патологията на надбъбречните жлези, като правило, води до общо намаляване (хипокортицизъм) или увеличаване (хиперкортицизъм), загуба или увеличаване на синтеза на един или повече стероидни хормони. Намаляването или пълното спиране на функциите на кората на надбъбречната жлеза може да бъде резултат от отстраняването на едната или двете надбъбречни жлези,увреждания на надбъбречните жлези при к.-л. патологичен процес (туберкулоза, амилоидоза, саркоидоза, кръвоизлив в тях и др.) или загуба на функцията на хипофизата. Увеличаването на надбъбречната функция с прекомерен синтез на глюкокортикоиди може да се дължи на хипертрофия и (или) хиперплазия на кората на надбъбречната жлеза, което се случва например при болестта на Иценко-Кушинг. Първичен хроничен хипокортицизъм в най-изразена форма се наблюдава при болестта на Адисон. Подобен клиничен синдром се развива и след двустранно отстраняване на надбъбречните жлези. Нарушаването на регулаторната функция на хипоталамуса и (или) хипофизната жлеза води до развитие на вторичен хипокортицизъм.
При кръвоизливи в надбъбречните жлези, остри възпалителни процеси и разрушаване на надбъбречните жлези в резултат на туберкулоза, сифилис, травма е възможна остра надбъбречна недостатъчност (коремна болка, висока телесна температура, нарушения на стомашно-чревния тракт, цианоза на кожата, нервна възбуда, колапс, в тежки случаи - кома).
Хиперкортизолизмът е свързан с повишен синтез на хормони от хормонално активен тумор на надбъбречната кора или с хиперплазия на кортикалното вещество.
Туморите, произхождащи от надбъбречната кора, предимно смесени, произвеждат различни хормони. Преобладаването на производството на андроген и развитието на вирилов синдром при жените се наблюдава при андростероми - тумори, които синтезират мъжки полови хормони. За тумор, произлизащ от гломерулната зона на кортикалното вещество, алдостерома, е характерно повишаване на концентрацията на алдостерон в кръвта и намаляване на активността на ренин в кръвната плазма. В редки случаи се наблюдава кортикоестрома - тумор, който произхожда от надбъбречната кора и произвежда женски полови хормони - естрогени. Сред туморитесмесена хормонална продукция (синтезират се както глюко-, така и минералокортикоиди и полови хормони), повече от половината са злокачествени.
Хромафиномите, които секретират големи количества катехоламини, идват от хромафиновата тъкан на надбъбречната медула, както и от парааортния параганглион, параганглиалните клетки на пикочния мехур или медиастинума. В допълнение към хормонално активните тумори в надбъбречните жлези могат да бъдат открити хормонално неактивни доброкачествени (липома, фиброма и др.) И злокачествени тумори.
Доброкачествените тумори на надбъбречните жлези са асимптоматични и обикновено се откриват случайно. Злокачествените хормонално неактивни тумори на надбъбречните жлези и особено т.нар. пирогенният рак на надбъбречната кора се проявява клинично със симптоми на интоксикация (предимно повишаване на телесната температура), възможно е увеличаване на обема на корема.
Лечението на тумори на надбъбречните жлези като правило е хирургично, при злокачествени тумори се комбинира с химиотерапия. След хирургично отстраняване на надбъбречните жлези пациентите се нуждаят от кортикостероидна заместителна терапия през целия живот.