Какво е "Note B" и как да го настроите, KonsArt
Интересен въпрос… Изглежда, че отговорът на него е очевиден за един музикант. Но латинското наименование на нотата "си бемол" в случая не внася никаква яснота. Въпросът тук е, че самите музиканти от едноименната група (“Nota B”) не си спомнят ясно какво значение са вложили първоначално в това име. Тези петима момчета са широко известни само в тесни кръгове от фенове на фолк-рока в Кострома в продължение на 7 години, което не може да не разстрои, защото работата им заслужава по-широко признание. Основното нещо, което отличава тази група сред костромските рокери, е може би целостта на стила, гравитиращ към фолка, и в същото време способността да импровизират, органично да въвеждат елементи от други стилове в своята музика и, най-ценното, ВИНАГИ ДА ОСТАНАТ ИНТЕРЕСНИ.
И все пак исках да знам защо "Забележка B"? В края на краищата, според добре познатите думи на известния герой, "каквото и да наречете яхта, тя ще плава." На това китаристът на групата Иля Белокуров, който е начело на ансамбъла от деня на основаването му, отговори:
- Разбира се, коренът на името е латински. Nota bene означава „добре е, правилно е“. Знаете ли как учениците си водят бележки в полетата на своите NB бележки? Така ние, макар и малко по свой начин, превърнахме Not'u bene в "Note B". Никога не сме придавали голямо значение на името. Необходимо е само за разграничаване от другите групи.
Но много по-труден за мен беше въпросът „как да настроя Note B?“ Колкото и да е странно, е изключително рядко да чуете изпълненията на тази прекрасна "Kostroma Five". От една страна, това е показателно за най-стойностните стилови течения, които не се стремят към общо популяризиране и комерсиализация на творчеството си. Но, от друга страна, ценители на истинския фолкще бъдат приятно изненадани от появата на млад, но перспективен, творчески надарен екип. В края на краищата, както знаете, нашата съвременна домашна музика от неакадемична посока не е претоварена с подобни явления.
Познавайки музикантите от Nota B от много години, не спирам да се убеждавам, че истинският талант винаги е многостранен, характеризира се с особена чувствителност и способност да чува и възприема най-ценното в културата на предшественици и съвременници. А за един народен музикант това е особено важно. Как например да напишеш текст в стария фолклорен дух, ако не ти е подарен специално? Това обаче не липсва в групата. Солистът Роман Галаничев съвсем естествено и естествено създава стихове с необикновена красота, които сами оживяват мелодии с нотка на българска архаика. В съвместното творчество се раждат песни, в които смисълът на стиховете се подчертава от модална хармония, специален душевен начин на пеене на солиста.
- Не виждам нищо особено в това, толкова много могат - скромен е Роман. Вие обаче преценете:
Моят венец потъва в тъмната река
Потъвам дълбоко, потъвам.
Към вятъра, нощи за запомняне
Вървя по вода...
Откъде идва тази естествена, естествена красота на песните „Nota B”? Не е ли това Божията благодат, дадена на момчетата, които наред със собственото си творчество пеят в църковния хор? Как да позная. Между другото, Иля също пише поезия за песни.
Удивително е как с такъв минимален набор от инструменти (барабани, бас китара, китара, акустична китара, саксофон или кларинет) в аранжиментите на "Нота Б" се отгатват стиловите особености на българския народен инструментариум. Кларинетът на Антон Грехов понякога звучи като валдхорна, а китарите се оприличават на балалайки.
Разбира се, ние самите го разбирамевъзможностите за подреждане далеч не са изчерпани. Искам да експериментирам със синтезиран звук. Възможно е да се свържат и други народни инструменти, но засега това не е достъпно за нас поради финансови причини - това е мнението на Антон.
да Тук стигаме до един от основните проблеми на начинаещите музиканти - проблемът с липсата на средства за издаване на собствени записи, закупуване на инструменти, наемане на концертни зали и т.н. Ето какво мислят самите музиканти за това:
- Много искаме да покажем изкуството си на други хора. Разбира се, бих искал да направя голям солов концерт в добра зала с акустика, подходяща за нашия стил. Това е мечтата на всеки музикант поотделно и на всички заедно. Който успее, е намерил своето щастие. И се радваме на всяка възможност да говорим. Например, наскоро те пееха в малък ресторант. Хареса ни заради дизайна. Такова, разбирате ли, бунгало (смее се). Но все пак ние не можем да бъдем ресторантски музиканти, не е в нашия стил.
Имах късмета да присъствам на този концерт, който момчетата помнят. Наистина, в началото публиката не прие много топло песни, които звучат нетрадиционно за тях (получава се интересен парадокс - традицията се възприема като чужда, неразбираема!), Но постепенно, след като слушаха, много от присъстващите оцениха красотата на песните в фолклорен стил.
Интересно е също, че както младият барабанист на групата Константин Скворцов, така и опитният басист Сергей Разживин еднакво органично вплитат своите нотки в цялостния звук.
- За мен тази посока е родна. Това, като например джаза - неразбираем, първичен - такива са страстите на Костя, който също е студент в отдела по пиано на Костромския музикален колеж.
Прави впечатление единодушието в процеса на съвместно творчество. Може би,затова момчетата на сцената дори изглеждат като един отбор. Просто искам да ги нарека (да перифразирам името на добре позната и култова група) „Костромската петорка“! И, както се казва, късмет за тях, музикално щастие, спонсори (без тях вече няма как!) и фенове. Кой знае, може би един ден, като включим радиото или телевизора, ще можем да настроим „Note B“ и няма да искаме да превключваме ... Кой знае.