Какво означава да оправдаеш доверието
"Мюсюлманин е този, който никога не наранява друг мюсюлманин нито с езика, нито с ръцете си."
В името на Аллах, Милостивия и Милосърдния!
Способността да оправдаеш доверието на някой друг е част от доброто разположение и знак за чистота и надеждност на човека. Мисля, че доверието е проблем, напомнянето за което по всяко време няма да е излишно. Защото сред хората лицемерието и несигурността един от друг се разпространяват много по-бързо и траят по-дълго от честността и добротата в отношенията.
Има такива хадиси, чието четене вдъхновява човек да коригира пороците си, да коригира грешките, хадиси, чието проникване в смисъл е като глътка вода, събужда сърцето от сън и разширява границите на съзнанието. Хадиси, след като ги прочетете, гледате на старото по нов начин. За мен такова напомняне през последните дни беше хадисът, в който се казва, че Пратеникът на Аллах, с.а.в., е казал: „Оправдай доверието на тези, които са ти повярвали, и не предавай тези, които те предават.“
Какво означава да оправдаеш доверието? Наясно ли сме с широтата и дълбочината на това понятие? Мисля, че за много хора разбирането на думите „оправдай доверието“ се стеснява до способността да се пазят тайни. Въпреки че способността да пазите тайните на други хора е важна, това не е единственият знак за надеждност. По-скоро бих се съгласил с определението, че доверието е „вяра в нечия честност, благоприличие, вяра в искреността и добросъвестността на някого“. Мисля, че има две области на "оправдание на доверието".
1. Професионално доверие. Да оправдаеш доверието в професионален план означава да вършиш работата си съвестно и ефективно. За един фризьор това означава да го подстрижеш красиво и както клиентът иска, за един журналистозначава да пишеш вярно, „четливо” и да подчертаваш важни подробности, за готвача означава да приготвяш не само вкусна, но и здравословна храна, за учителя означава да даваш не само академични знания, но и морално възпитание и здравословен пример за учениците и т.н. Защото всеки път, когато към един човек се обръща като към специалист, клиентите имат определени очаквания от него като по-знаещ, компетентен и заслужаващ доверие. И да не се оправдаят тези очаквания (ако, разбира се, те са адекватни на ситуацията) е не само проява на непрофесионализъм, но и лична безотговорност. Защото, както се казва, не е срамно да не знаеш, срамно е да не научиш.
Много начинаещи специалисти, без достатъчно практика, запълват "професионални неравности" на първите си клиенти. От една страна, това е нормално, но от друга страна е по-добре да не се захващате с невъзможни задачи и честно да признаете своята неопитност, отколкото да разочаровате клиентите, като си навлечете гнева им върху невинните си колеги.
2. Лично доверие. Да оправдаеш личното доверие означава да отговориш на очакванията на другия не само с дела, но и с думи и дори мисли. Надеждността в това отношение е основна черта на мюсюлманина. В хадис, предаден от Абдуллах ибн Амр ал Ас, се казва: "Мюсюлманин е този, който никога не наранява друг мюсюлманин нито с езика, нито с ръцете си."
Да бъдеш надежден означава да си надежден не само за приятели и роднини, но и за хора, които едва познаваш и непознати: да проявяваш същата надеждност по отношение на колега или клиент, както и по отношение на най-близкия човек. Така се развива истинското доверие.
Тест за надеждност
Ако искате да разберете колко надежден сте, запитайте се отвън: „Мога лиразчитайте на себе си като
Ако се съмнявате, значи не сте достатъчно честен. Може да се запитате: „Защо трябва да ми се вярва? Това е допълнително бреме!" Да, не е нужно да се стремите да ви се доверявате, трябва да се стремите да заслужавате доверие или по-скоро трябва да се стремите да бъдете „безопасни“, ненараняващи, искрени и чисти в делата, думите и мислите си с хората около вас. Защото тази чистота лекува душата, защото това състояние на вътрешна хармония, надеждност и усещане за доброта в себе си създава особено настроение на щастие и спокойствие. Доброто в случая е не толкова способността да правиш добро на другите, а неспособността да правиш лошо за тях. И ако не вредите на другите, тогава вие самите не страдате от собствените си рани. В крайна сметка умението да бъдеш надежден, отговорен, достоен за доверие е показател за нивото ти на иман.