Какво означава вяра в Христос?

Какво означава вяра в Христос?

И Свети Игнатий (Брянчанинов) пише за това интересно и необичайно: „Който не осъзнава своята греховност, своето падение, своята погибел, не може да приеме Христос, не може да повярва в Христос, не може да бъде християнин. От такъв възглед за себе си човек осъзнава нуждата от Изкупител и се приближава към Христос чрез смирение, вяра и покаяние" [1].

Обръща се внимание на формалното противоречие на тези думи с общоприетата богословска теза за вярата като изходно условие за приемане на Христос. Светецът като че ли подчертава: не в разумната вяра, че Христос е Бог и Спасител и че Той дойде, пострада и възкръсна, се заключава "началото на обръщането към Христос". Напротив, самата вяра в Него се ражда от познанието за „своята греховност, своето падение”, тъй като „който не осъзнава своята греховност... не може да повярва в Христос”.

В тази мисъл намираме първия и основен принцип на духовния живот, който показва дълбочината на православното разбиране за него. Оказва се, че вярващ може да стане и е само човекът, който вижда своето духовно и морално несъвършенство, своята греховност, страда от това и търси изцеление. Само такъв, който се е смирил в себе си, е способен на правилна, спасителна вяра в Христос. Този, който вижда себе си като разумен и добродетелен, не може да бъде християнин и не е такъв, въпреки че се смята за такъв.

„Здравите нямат нужда от лекар, а болните“, казва Господ (Мат. 9:12). Само тези, които виждат болестта си, стават по пътя на изцелението и спасението.душата, нейната неизлечимост със собствените си сили и затова могат да се обърнат към истинския Лекар, който е страдал за тях. Без такова себепознание е невъзможен нормален духовен живот.

Това ясно се вижда в примера на земния живот на Спасителя, Който със сълзи на покаяние е приет от простите, осъзнаващи греховете си евреи и отхвърлен с омраза и осъден на ужасна екзекуция от „умния“, „добродетелния“, уважаван еврейски елит – епископи, фарисеи (т.е. ревностни изпълнители на църковните обичаи и правила), книжници (теолози).