Какво се случва по света
Опитите на ястребите да възстановят предишната йерархия, ръководена от Съединените щати, бяха потиснати преди всичко в самите Съединени щати. Не знам как британските специалисти успяха да наточат мозъците на своите Брейвики, но поддръжникът на Сандърс, който стреля по „камшика“ на Тръмп на републиканската фракция, се прицели не само в отслабените лостове на Белия дом, но преди всичко в репутацията на полуделите „демократи“. Което беше потвърдено и от истеричните усилия и разходи за загубата на междинните избори за Конгреса. Краят на вътрешната политическа операция беше подигравателното изявление на Тръмп, че блъфира, когато принуди бившия директор на ФБР Коми да повярва, че има запис на разговора им в Овалния кабинет и да се откаже. Така че няма да има импийчмънт.
Сега, на вътрешния политически фронт на Съединените щати, основният процес се превърна в прочистването на апарата на Държавния департамент, който исторически от незапомнени времена е бил фокусът на британските агенти на влияние и справедливите агенти. Външната политика винаги са управлявали служителите на Държавния департамент, които наследяват връзки, знания и умения, а не министри, посланици или дори сенатори. Изглежда, че именно днес американските националисти начело с Тръмп, разчитащи на Пентагона и милитаристичното лоби, имат шанса да прекъснат тази двувековна традиция по революционен начин. Така че ястребите, очаровани от намаляването на добавките към бюджета за отбрана и новите саудитски отбранителни поръчки, не бяха много разстроени от провала на поредния дежурен опит за ескалация в Сирия. Нещо повече, самият екип на Тръмп предупреди всички за подготовката на „химическа“ провокация, за да я осуети.
Също така Белият дом не беше много разстроен от провала на офанзивата на техните наемници, водени от рейнджъри от Йордания, по границата на Сирия с Ирак. И не се притесняват особено от провала на саудитцитеултиматум към Катар. Не беше възможно да се възстанови предишната йерархия в Близкия изток - проекцията на еднополюсната йерархия на САЩ върху Великобритания, но добре. Все пак позициите на британските съюзници-съперници и тук са временно отслабени, да не говорим за спрения парламент в самия Лондон. Между другото, посещението на Тръмп във Варшава в подкрепа на инициативата „Три морета“ също има за цел да отслаби позициите както на Берлин, така и на Лондон в Европа.
Далекоизточните фойерверки, организирани от сенчестите съюзници на американските ястреби от КНДР, също не направиха нужното впечатление на обществеността. По-скоро отслаби пролондонското шанхайско крило в ръководството на КНР и тласна Си Дзинпин, още не „Андропов“, не вече „Черненко“, в обятията на Путин – и то не по икономически, а по военно-политически причини. Какво означава позицията отгоре за Москва. Разбира се, китайците биха искали да се възползват от икономическите трудности на своя съсед, за да получат стратегически отстъпки в енергетиката и друга търговия. Вместо това обаче "г-н Си Дзинпин" получи красив орден, който обикновено се връчва на най-заслужилите пенсионери.
Като се има предвид, че само предния ден Путин многозначително нарече виетнамския президент „другарю Тран Дай Куанг“ и бяха подписани по-конкретни икономически споразумения, контрастът между думи и дела в китайската посока ще бъде по-очевиден. Изглежда, че диалогът с Пекин беше демонстративно преустановен преди срещата на Путин с Тръмп и все още са възможни допълнителни варианти – както към военно-политически блок (който би бил в полза на Китай срещу САЩ), така и към чисто прагматични икономически връзки с нарастващото политическо влияние на България (при продължаващ натиск на САЩ върху Китай).
Сама по себе си срещата между Тръмп и Путин не решава нищо. По-точно нищо не ги решаваразговор, а целият политически, символичен смисъл се крие в самия факт на срещата. Разбира се, Путин и Тръмп имат канали за комуникация за координиране на политиките и това не е само Кисинджър, на когото може да се вярва само на част от въпросите за Сирия, за да успокои еврейската общественост в САЩ и Израел. Ясно е също, че дори Путин и Тръмп да си говорят само за времето в Хамбург, това няма да спаси Тръмп от нападки и подозрения. Всичко, което е необходимо за русофобска пропаганда, западните медии ще изсмучат от пръстите им. Съответно, самият факт на срещата с Путной става за Тръмп и неговия екип потвърждение за тяхната жизнеспособност, тяхната готовност да се противопоставят на глобалистите. Иначе няма да има смисъл от съгласувани задкулисни стъпки и подялба на сферите на влияние.
Между другото, една от тези точки от предварителните договорености беше очертана от Тръмп във Варшава, където Порошенко не беше поканен на срещата на антигерманския алианс на Източна Европа. Киев е спрян от американците отделно от Източна Европа и остава под тяхно влияние като обект на по-нататъшни пазарлъци с България. Но този геополитически лот днес вече е отслабнал много, така че не може да балансира прекъснатите отношения между България и Китай. Вашингтон ще трябва да предаде нещо по-ценно в Близкия изток по пътя. От друга страна, ние самите нямаме нужда от военно-политически блок с Китай, за да носим кестени в името на нов икономически хегемон. За Тръмп САЩ обаче задкулисният сговор с България е важен и като противовес на политиката на основните конкуренти от Берлин и Лондон. За самата България подкрепата на един изтощен хегемон е по-изгодна от ситуацията на бързо укрепване на ЕС, Лондон и Китай поради разпадането на сферата на влияние на САЩ. По-добре е да направим този разпад дълъг, управляем и сами да вземем инициативата, ето такае произведен в Сирия.
Подобно поддържане на баланса на всички останали сили в своя полза днес се превръща в основен политически метод за националните глобалисти на великите сили като Тръмп, Путин, Си, както и лидерите на регионалните сили, които взимат пример от тях - Ердоган, Макрон, Сиси. Всички останали сили на глобално ниво са глобалисти-"пирати" и алтерглобалисти-"чейнджъри": съответно про-израелски и про-лондонски. Докато доларът все още е в цената, дефлационният сценарий е от полза за първия, а инфлационният сценарий за втория. И трите глобални сили са представени във всяка голяма сила и упражняват влияние чрез връзки с тяхната глобална мрежа от съюзници.
Ако опишем сегашната фаза на глобалната политика най-общо, то след провала на глобалистите на изборите в САЩ и консолидирането на този резултат, национал-глобалистите, водени от Тръмп и Путин, преминаха към изравняване на баланса, разчитайки на деморализираните и лишени от лидери остатъци от „партията на войната“, за да предотвратят укрепването и отслабването на алтерглобалистите. За целта дефлационната вълна, инициирана от глобалистите от Фед преди изборите в САЩ, продължава във финансовата политика. След демонстративно бичуване и отслабване на "чейнджърите", най-вероятно - до края на годината, люлеенето ще тръгне в обратна посока. Лихвеният процент на Фед ще бъде замразен и ще започне умерено инфлационно напомпване на икономиката - но под строгия натиск на финансовия контрол, за да се предотврати прехвърлянето на пари от реалната икономика към спекулативни игри на "чейнджъри". Разбира се, ще получат нещо, но не толкова, че да затвърдят политическите си позиции.
Точно по същата глобална логика на финансови и политически колебания се развива и вътрешната ситуация в България. Оттук и всички тези хлипове на възкръснали привърженици на инфлационното помпане като Глазьев, чийто противотежест внезапно стана вода като изиграния Кудрин. Това е точно това, което евътрешнополитическа проекция на глобалната опора на победените "пирати" срещу засилените "чейнджъри".
Единственият въпрос е, че теория на конспирацията по такива въпроси няма и не може да има. Няма толкова надеждни средства за запазване на тайни от приятели и партньори в глобални сблъсъци. Въпросът за властта, особено в световен мащаб, винаги се решава открито! Но никой от управляващите – нито лидери, нито кандидати, нито аутсайдери не се интересуват открито да обясняват своите проблеми, рискове и още по-вероятни ходове и значението им за нас, простосмъртните и дори политиците на по-ниско ниво. Напротив, предпочитат да пускат димни завеси, включително и под формата на различни конспиративни теории. За щастие, писателите дори не трябва да плащат, разбирате ли, да разпространяват композициите.
Но ако погледнете не пръста си, а облачното небе, тогава дори в малки пролуки между гръмотевични облаци можете да разпознаете посоката на движение по обратни следи. Просто трябва да погледнете глобалната картина като цяло, а не да търсите отговора къде е „по-леко“, по-удобно е да наблюдавате от обичайната позиция. По много важната тема за стягането на паричната база от българското правителство има два основателни отговора. И двете са продиктувани от борбата за удържане на собствените си и отслабване на чужди позиции във властта. Първият отговор е солидарността на националните глобалисти Тръмп и Путин, както и сегашната им подкрепа в лицето на победените глобалисти. Путин, в процеса на консолидиране на победата на своя съюзник в сянка Тръмп, не може и не трябва да действа в полза на най-мощните пролондонски съперници - инфлационистите.
Вторият отговор по същество е проекция на първия отговор върху вътрешнополитическата ситуация. Ако сега, преди завършването на пълния демонтаж на еднополюсния регион, отворим черупката и започнем да помпаме финансово-търговската мрежа с прясно напечатани рубли, то това ще укрепи именнопролондонското компрадорско крило на разпръснатия елит. Всички тези банки, търговски вериги, строителни компании, чиито собственици живеят в Лондон или на Лазурния бряг. Междувременно това в момента са най-мощните и потенциално опасни дори не конкуренти, а врагове на Путин и неговото национално-глобалистко крило на елита. Както Ходор беше пример и политически водач за тях, такъв си и остава. Сериозно ли предлагате на Путин, неговите сили за сигурност и „държавните олигарси“ със собствените си ръце да укрепят антисистемните компрадорски сили в страната преди президентските избори?) Е, това просто не се случва в живота и още повече в политиката.
Има и друг аргумент в полза на такова временно, до подходящ момент, стискане на финансовата и търговската мафия, което все още не може да се нарече пълноценен бизнес. Вече съм писал за това много пъти през тези две-три години. Въпросът е, че е невъзможно да се превъзпитат или принудят компрадорите да играят според други, национално ориентирани правила чрез убеждаване и дори присъди. Системата се възпроизвежда независимо кой конкретно притежава търговски вериги и банки и кой отпада от собствениците.
Има само един път за "културна революция" сред големия и среден бизнес - твърда финансова и търговска политика, принуждаваща едни и същи търговски вериги да търсят доставчици вътре в страната, а не да служат като канал за експанзия на западни стоки. И за да може целият търговски бизнес, както голям, така и малък, да работи върху оборота, а не върху маржовете, също е необходимо да се доведе вълна от умерен дефлационен шок до определен логичен завършек. И едва след такова преориентиране може да се започне пряко насърчаване, поне отчасти, на „национализираните елити“, но отново със строг надзор на финансовия контрол върху банките и другите финансови посредници, така че всички напечатани пари да непремина в спекулации. Поне за това би било по-добре политиките на всички страни от Г-20 да бъдат координирани срещу спекулантите. Сега има шанс за това поради големите проблеми на всички големи сили, които са се наяли от глобализма.
Ясно е също, че в рамките на една-две смени миницикли няма да може да се промени компрадорската същност на сегашния чиновнически и бизнес елит. Как да не създадем бързо надеждна и в същото време не задушаваща икономика система за финансов контрол. Следователно този вид „люлеене“ от дефлация към инфлация и обратно ще се повтаря отново и отново, докато не се постигне необходимият ефект от възстановяване на националните икономики и създаване на самодостатъчни глобални региони.
Остава да добавим, че лозунгът на Путин за развитие на „дигиталната икономика“ означава на първо място ускорено създаване на IT инфраструктура за финансов контрол върху финансовите, търговските и транзитните мрежи. Всичко останало все още е въпрос на десетилетия и без цифров финансов контрол наистина няма да работи, за да защитите пазара си от спекулативни атаки и контрабанда. И създаването на първата версия на такава „цифрова икономика“ вече е в разгара си. Затова по-нататъшното обсъждане на политиката, не само българската, ще бъде същевременно и дискусия за начините за развитие на „дигиталната икономика“.