Какво значат думите и просвети със светлината на живите
гл. Йов 33-v14-29 Кой е ELHIHU? Защо младият мъж увещава Йов? Как да тълкуваме тази конкретна глава - особено за Ангела-инструктор? Изкуство. 29 - Бог прави всичко това два, три пъти с човек, за да изведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите. Какво въздействие имат тези редове за днешните хора? Какво значат думите и озаряват със светлината на живите?
Свещеник Афанасий Гумеров отговаря:
Елиу беше един от четиримата приятели на Йов. Произхожда от северноарабско племе, чието начало е положено от Буз (Вуз) – син на Нахор, брат на патриарх Авраам (Бит.22:21). Присъствайки на разговора, той стриктно спазва едно от житейските правила на древността (напълно изгубено в наше време): да мълчи, когато старейшините говорят. Елиу се въздържа да говори, въпреки пламенността на характера и съзнанието за своята правота. Елифаз, Вилдад и Софар изразяват традиционната старозаветна мисъл за неизбежното възмездие за греховете. Без да знаят за желанието на Бог да изпита праведния Йов (1:8-12), те са убедени, че той е наказан за някаква вина и призовават към покаяние. Елиу, имайки такива мисли, в същото време говори за това с по-голяма финес. В неговите речи могат да се видят нови аспекти на богословските преценки за Божествената справедливост. Той твърди, че човек може да греши пред Бога не поради някакво индивидуално престъпление, а поради общата поквара, която е присъща на човека (36: 7-10). Елиу също говори за образователната стойност на страданието. Речите му обаче съдържаха само човешка мъдрост.
Йов, отговаряйки на приятелите си, настойчиво говори за своята невинност. Той пита Бог за причините за бедствията, които го сполетяха, и моли за присъда: „Тогава призови и аз ще отговоря, или ще говоря и Ти ми отговори. Колко пороци и грехове имам? покажи ми беззаконието ми и греха ми. Зазащо криеш лицето си и ме смяташ за свой враг? (13:22-24).
Когато Елиу млъкна, Божият глас излезе от бурята. Господ показва впечатляващи доказателства за Своето величие, всемогъщество и мъдрост. Йов признава, че е сгрешил, но се разкайва не за нарушаването на заповедите, които не е нарушил, а за това, че е сгрешил за отношението на Бог към него. За да разберем Неговата вседоброта и мъдрост, само разумът не е достатъчен. Необходимо е истинско преживяване на Общение с Бога: „Чух за Теб с ухото на ухото; сега очите ми те виждат; затова се покайвам и се покайвам в прах и пепел” (42:5-6
Говорейки за доброто Божествено провидение за човека, Елиу назовава Ангела-наставник. Той тълкува смисъла на болестта, която го доближава до смъртта, отваря му истинския път чрез осъзнаването на греха му. „Той ще се моли на Аллах и Той е милостив към него; гледа лицето му с радост и възстановява праведността на човека. Той ще погледне хората и ще каже: Съгреших и обърнах истината, и тя не ми се възвръща; Той избави душата ми от гроба и животът ми вижда светлина” (33:26-28).
Такива ангели в старозаветните времена са били дадени на хората според Божието ръководство (вижте Тов. 5:4) В наше време всеки човек получава ангел-пазител в тайнството Кръщение.
Йов.33:30 има паралел в Библията:“Върху мен, Боже, обети на Тебе; Ще те възхваля, защото си избавил душата ми от смърт и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето на Бога в светлината на живите” (Пс. 55:14).Свети Атанасий Велики дава следното тълкуване на думите „светлина на живите”: „Който е избавен от греха и е станал чист, в следващия век ще угоди на Бога в земята на живите” (Творения, М., 1). 994, стр. 18 9).