Калининград в рок
Сега златната ера, уви, си отиде. Това е ясно и на най-упоритите. А адекватните хора все по-често говорят, че ресурсите за развитието на българския рок трябва да се търсят в усъвършенстване на инструменталната част и укрепване на професионализма на вокалистите. Нека се съсредоточим върху вокалите.
Поп вокалите в България
За да научите вокали за млади момчета, всъщност няма кой. В исторически план България има силна оперна вокална школа. В следвоенните години се появи училище за поп вокали, което сега се олицетворява от учители като Кобзон и Лешченко. Насила към него се приковава и джаз школата на вокалите.
Оттогава нищо не се е променило - поп вокалите се преподават от учениците на същия Кобзон и Лешченко, възпроизвеждайки остарелия поп-джаз глас. Всъщност тези учители (разбира се, без да искат!) убиват индивидуалността на своите ученици - това е техният метод и те не познават друг. За ръмжене или крясъци изобщо не може да се говори. Оперното училище също няма да даде нищо добро за рок вокалист.
Какво има в разлагащия се Запад
Трябва да се обърнем към западния опит. В САЩ има безброй вокални училища. Отделни училища за музикални артисти, отделни училища за развиване на хард рок представяне, отделни за мейнстрийм рок, отделни за алтернатива. Дори за драматични актьори - собствени вокални школи и специалнипреподаване.
Всички имат една и съща цел - да разкрият индивидуалността на ученика и да придадат на гласа професионалните качества, необходими в избрания от него жанр. Не в общо "разнообразие", а в специфичен жанр!
За информация ще кажа, че местните поп вокалисти бяха първите, които стигнаха до Америка. Сега уроци по вокал в САЩ и Англия вземат Сергей Лазарев, Дима Билан и редица по-малко известни имена.
Нито един рок вокалист, доколкото знам, не е взимал уроци по вокал там. Поправете ме, ако греша. Много вече са записали албуми в Лондон, но никой не споменава нещо за уроци по вокал.
Какъв трябва да бъде рок вокалистът
Междувременно, когато питат за впечатлението на западните музиканти, след като са видели руски рок групи, почти всички единодушно говорят за слабостта на вокалистите. Ако инструменталното опростяване може да бъде оправдано от избрания стил, тогава вокалната отпуснатост се чува за всяко тренирано ухо. Понякога става малко срамно за много големи имена ...
И дори повече от това. Тези вокалисти, които в младостта си са притежавали поне хард рок терен, сега, в зряла възраст, напълно жънат резултатите от липсата на класове с вокални учители. Гласът на Кипелов е ярък пример за това.
Междувременно в същата Англия израснаха цели музикални стилове, базирани на ярки обработени вокали. Един бритпоп даде началото на цяло поколение вокалисти, които могат да пеят акапелно и в същото време да "пазят" залата.
Учи, учи и пак учи - това е ленинският извод, който бих искал да вложа в автобиографията си. Когато един вокалист се върти като буган на микрофона, а скърцането му едва се чува - това е срамота.
Ако средствата позволяват, човек трябва да отиде да учи в Англия или Америка. Ако не ви разрешат, трябва да разберете името на учителя на вокалиста, който е най-близък до вашия.идеята да откажат вокалите за техните песни и да се учат от него. Това е на учителя, а не на самия вокалист - артистът може само да научи как да копира себе си, а учителят - да разкрие гласовите му възможности.
Научете вокали-2. Дръжте се на корените!
Вече говорихме за това, че би било хубаво рок вокалист да учи вокали. Сега нека погледнем проблема с вокалите от другата страна. Какво искат слушателите от онзи човек с микрофона на сцената?
Ако почти няма разногласия с преподаването на вокали от техническа страна и всички са съгласни да учат и само поради големия български мързел по някаква причина никой не започна да учи така ... Тогава с желанията на публиката в това отношение, като правило, за певеца от сцената - пълен мрак. Като, аз пея това, което се пее. И нека слушат.
И фронтмените са отчасти прави тук. Наистина почти целият български рок се крепи на такива момчета - пеят каквото пеят. И как може. Проблемът тук е друг. Тези момчета са се появили още през 80-те години, кръгът им е ужасно тесен, а манталитетът на днешната младеж е съвсем, напълно различен от този на тези момчета. А да се подражава на аксакалите точно в този брой е последното нещо. Струва си да имитираме тяхната творческа свобода и полет на фантазията. Само това е най-невъзможното.
Ето за какво става въпрос. Относно корените. "За да устоя, трябва да се придържам към корените" - това не е само шега за бившата китаристка Земфира, а сега китаристката Мери. Става въпрос и за начина на мислене. Между другото, БГ композира и изпя тази реплика много преди самият той да се обърне от перифразите към Марк Болан към българската култура и да запише точно този „български албум“. И оттогава във всеки албум на „Аквариум” има частица изконна българска меланхолия.
Запазването на корените е метафизична задача. На нея, от чисто физиологичните проблеми на постановката на гласа, и да продължим.
Необходимоведнага разделете проблема на две части. За тези, които копнеят за успех на Запад, има само един път. За тези, на които необятната майка България им стига - пътят е друг. В някакъв щастлив момент тези пътища ще се слеят, но не това е целта тук.
Как ще изненадаме Запада?
Да започнем веднага със световните проблеми. България за охранения Запад е доста тромава пустош. Средностатистическият американски рок слушател не знае повече за цяла България, отколкото за Унгария. И тогава се появява някакъв български рокер с кожено яке и започва да пее нещо пародийно с ужасен акцент.
- Той наистина ли е българин? пита уморен от слънцето фен на рока от Алабама изненадано. „Тогава защо е толкова покосен под Nirvana?“
Наистина, странно. Той дойде от дяволите знае къде и се опитва един към един да застреля Нирвана, към която онзи тип от Алабама отива от самото й начало. Е, не е ли глупаво?
Всъщност има изключения, когато можете да играете чужда игра на чуждо поле. Примерът на Sepultura от Бразилия говори нещо. Металната музика е доста строго обвързана с вътрешни стандарти и с внимателно спазване на тях и късмет можете да стреляте силно. Но с правилния договор и добър американски продуцент.
Правилото за неамериканците и неангличаните е националният "трик". Единствената българска рок група, която все още се помни в Америка, е Горки Парк, и те използваха български песнопения и дори китари с форма на балалайка. Но онзи ден преди концерт в Москва, музикантите от Metallica казаха, че биха искали да чуят Gorky Park вместо HIM като предоговаряне. Ето какво означава да бъдеш запомнен ... Жалко, че Носков и Маршал сега правят всякакви глупости.
В страната има много български вокални педагози. Може би не български. Да кажем, най-много от непоп групи в същата Америкаизвестната българска група - "Ят-Кха", не променя тувинското си гърлено пеене. Тя има такова нещо.
Ясно е, че би било някак странно да излезеш на сцената и под tygydym-tygydym да извикаш „О, да, не е вечер“. Това не е фолклорен фестивал! Но внимателното адаптиране на българския напев към съвременната рок музика е напълно интелектуална и творческа задача. Отчасти това се прави от онзи музикален пласт, който наричаме фолк-рок - „Мелницата”, „Началото на века” и т.н. Между другото, и двамата вокалисти на "Мелницата" са сериозно ангажирани с вокали с учители.
Да съживим българския рок с българска песен?
Още по-интересно би било да не превърнем българското песнопение във фолк-рок, а да го направим органичен в оригиналния рок - същия пост-рок, например. Нямам сили да слушам как мнозинството представители на българския пост-рок клаксонят и вият. Добре, че вокалите им почти не се чуват зад китарите. Но има и положителни примери. Например, Дмитрий Ревякин наскоро записа отличен солов албум Harvest. Няма фолк рок, но колко органично звучат там почти казашки песнопения и български прелести! Стилен и интелигентен.
Откъснати и неоткъснати
Да се придържаме към корените означава да не се откъсваме от начина на мислене, който е характерен за българската култура. Ето Шахрин или Пелагея - те не излизат, а успяват в нещо, нали? Примерите могат да се умножават. Най-накрая има Инна Желанная, Рада и Мила Кикина. Проучването на народната традиция може да даде тласък и на така важните за литературоцентричния български рок текстове.
Може би трябва да обърнете поглед към народното песнопение и вокалистите на метъл групите, които явно страдат от безидейност. Алтернативи - тези, които сам Бог е наредил, и вече има някои интересни експерименти. български рокНикога не съм се занимавал сериозно с подобни културни феномени - може само да си спомним старата група "Скоморохи" и същия "Калинов мост". Но кой ви спира?
Да копираш английско произношение и да си играеш с него в Рязан е глупаво нещо. Не е ли по-добре да се върнеш към корените си?