Карапулки (Никола Студений)
Проблемите унищожават напълно, Но животът е толкова прост, колкото службата по вписванията, Роден, женен, починал, И светът се управлява от долар ...
* Иска ми се да го видя с гнойно око, Леко да го отворя с ръка, Като теб, красива зараза, В леглото лежиш гол.
И те ми зададоха въпрос направо, Като, без професия съм нула, Сякаш пих бром с чай И легнах с красиво бельо.
Но седейки в затвора или умирайки, Вие сте по-щастливи, отколкото когато, Огъвайки природата си, Мислейки "не", казвайки "да".
Плодниците изсъхват, тичинките в прахта, Не ни харесва, когато сме разорени...
Крак на крак, ръка на ръка, Седя в кръста, пея текстове, Бих избягал там, в Никарагуа, Все пак аз съм по-скоро като камък.
О, хора, хора, хора. Покрий ме със стоманен купол, Той няма да пропуска радиация, Димящ сандък реактор.
Крави реват, прасенца квичат, По-лесно ми е с тях, защо? Намерих приятелката си на страниците на порно сайт .
И никога не съм глезил момичета, Напротив, опитвах се да разсъждавам, Какво ми казваха понякога - Момче, не ме учи как да живея!
Аз съм Фрол Петров, прозаик, Ще ви разкажа за един заекващ, П-е-не се смейте, Е, свикнах. *
Снимки, светлини, мъгла, Такъв ефект на марихуана.
Непозната медицинска сестра, Правична прислужница ли сте? Или татуировка на свещеника, И се носи наляво?
Мила, невинна, толкова лека, Излязох от училище без куфарче, Забелязах джип отдалеч, Собственикът му - едва, Попитах: чичо, можеш ли да ме закараш? - Добре, седни, ако не лъжеш, Не беше лесно да откажеш ... Е, здравей, девствена-****b!