Карета за мен, карета! (Калугин Владимир)
Написано за анонимен конкурс за пародия, сезон 19. http://www.stihi.ru/2012/07/26/6375
Рибарят има колеблив късмет, Чакай сам за кълване. - И дървосекач, устойчив на замръзване, Пробиващ болката в уморените си ръце. Без да пренебрегваме зрялата мимоза, - Смогът на градските мисли увяхва, Под купола от сиво стъкло. - И бунтове, и войни, и въстания И блясък на неорана вода - С бреза за жалеене в пазвата, - Но мерене на облекло от вълча кожа, Кълване на сърце на парчета. И ужасни щети, причинени от злоба, - И с мисли, вкоренена вражда. Присмиват се на чисти стихове едновременно От плът, кръв, живот, красота. - Карета за мен, карета! Ще им простя!
Когато мислите бушуват в мозъка ми Под купол от кожа и коса, Пиша поезия, за да не се вгорчат мислите ми, Поставяйки въпроса на преден план.
Въпросът не е празен. Кой вика каретата, Когато чета стиховете си на глас? Те имат Кръв и пот, Отчаянието на поета, И имат всичко ха-ха-ха да хи-хи-хи.
Пиша като дървосекачи-главорези С мимози в трудолюбиви ръце, Отсечени са тъжните брези От колебливия късмет на рибаря.
За това как облечени във вълчи кожи, Вървящи през неразораната вода Борци за чистота на литературата, Потънали в злоба и вражда.
Пиша за всичко. Душата ми е планета, Има бунтове, въстания и пожар.
Е, ето го отново. Каретата пристигна. Влиза як санитар.