КАРПОВ А
препис
2 общонаучния характер на този проблем, както и в най-широкия кръг от собствено психологически насоки на неговото развитие. Може да се каже, че рефлексивните проблеми са също толкова сложни и "разпределени" върху психологическите проблеми като цяло, тъй като самото свойство на рефлексивността е "всепроникващо" и интегративно. Сред основните насоки на неговото развитие е препоръчително да се откроят следните. 1. Посока на дейността, чиято същност е да се разглежда рефлексията като компонент на структурата на дейността (Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев и др.). 2. Изследването на рефлексията в контекста на проблемите на психологията на мисленето (В. В. Давидов, Ю. Н. Кулюткин, И. Н. Семенов, В. Ю. Степанов). 3. Изследване на рефлексивни модели на организация на комуникационните процеси (В. С. Библер, С. Ю. Курганов, А. Липман). 4. Анализ на рефлексивните явления в структурата на съвместната дейност (V. A. Nedospasova, A. N. Perret-Clemont, V. V. Rubtsov). 5. Педагогическо направление, чиито представители разбират рефлексията като инструмент за организиране на образователни дейности (О. С. Анисимов, М. Е. Боцманова, А. З. Зак, А. В. Захарова). 6. Лично направление, където рефлексивното знание се разглежда като резултат от разбирането на собствения живот (Ф. Е. Василюк, М. Р. Гинзбург, Н. И. Гуткина, А. Ф. Лазурски). 7. Генетично направление в изследването на отражението (В. В. Барцалкина, Ю. В. Громико, Н. И. Люря, Ж. Пиаже, В. И. Слободчиков). 8. Подход "Системна мисловна дейност", според който рефлексията е форма на мисловна дейност (А. А. Зиновиев, В. А. Лефевр, Г. П. Щедровицки). 9. Метакогнитивна парадигма на изследването на рефлективните процеси (М. Келер, М. Каплинг,J. Flavell, M. A. Kholodnaya). 10. Изследването на рефлексията като основен механизъм на самопознанието и себеразбирането (В. В. Знаков). 11. Анализ на рефлексивните модели и механизми на управленската дейност и управлението като цяло (А. В. Карпов, Г. С. Красовски, В. Е. Лепски). Развитието на изследванията по проблема за рефлексията в посочените (както и в други) насоки ясно очерта две основни черти на съвременното му състояние. От една страна, натрупан е огромен фактически материал, получени са много интересни експериментални резултати, разкриващи важни закономерности и механизми на рефлексивните явления; формулира редица обяснителни концепции в тази област. Всичко това доведе до формирането и развитието на специално "рефлексивно" движение, което не само значително разширява (и понякога променя) традиционните представи за определени психологически модели, но също така има общонаучно и дори светогледно значение [4; 10; единадесет; 13; 14]. От друга страна, с развитието на тези идеи все повече се открояват някои негативни черти и трудности, без чието преодоляване е невъзможно по-нататъшното конструктивно развитие на проблема за рефлексията. Според нас най-значимите сред тях са следните. На първо място, все още се запазва доминирането на т. нар. абстрактно-философски подход към изследването на проблема за рефлексията над конкретно-научния. Категорията на рефлексията има много дълга философска основа и
7 психометрични изисквания. За всяко твърдение са взети под внимание следните статистически показатели: * „Индекс на трудност”, който характеризира съотношението на „правилни” и „неправилни” отговори (спрямо ключа на методиката). * Коефициент на корелация, показващ степента, в която всеки въпрос "работи" за методологията вобщо взето. * Параметри на разпределението на вариантите, даващи представа за статистическия характер на извадката. След това от списъка бяха избрани 27 елемента, отговарящи на следните условия: стойностите на "индекса на трудност" са в диапазона от 0,16 до 0,48; коефициент на корелация с крайна оценка най-малко 0,24 (при α = 0,99); разпределението на отговорите не се различава значително от нормалното. След приключване на този етап беше разработен окончателният вариант на методологията, който беше подложен на допълнителен статистически анализ върху специална извадка. И така, на етапа на тестване на методологията за надеждност, последната се определя чрез мярка за последователност на резултатите (т.е. тяхната хомогенност), както и чрез тяхната стабилност. Стойността на индекса на надеждност, изчислен по "алфа формулата", се оказа 0,76; съгласно формулата на Spearman-Brown (т.е. между половините на пробата) 0,75; по същата формула, но за извадката като цяло.Така тестването на методиката за хомогенност дава доста приемливи резултати. Надеждността беше оценена по отношение на стабилността на резултатите чрез многократно тестване. Интервалът между тестовете беше три седмици. Коефициентът на корелация на резултатите от първия и втория тест се оказа равен Стойностите на "праговите" коефициенти на надеждност, взети в психодиагностиката като нормативни, трябва да бъдат, както е известно [2; 12], не по-ниско Следователно можем да заключим, че степента на надеждност на разработената методика, която отразява точността и стабилността на нейните резултати, отговаря на психодиагностичните изисквания. Ключова роля при създаването на всяка психодиагностична техника играе етапът на нейната проверка чрез параметъра на валидност. Проверката на разработената методология в съответствие с този параметър беше извършена според двата най-често използвани типа конструкция икритериилен. Като мярка за валидност на конструкта разработихме специална изследователска методология [8]. Тя се основава на принципа на ситуационното моделиране и включва набор от 17 житейски ситуации. Освен това всеки от тях приема три основни начина на поведение в него (изборът на метода принадлежи на субекта). Вариантите се различават именно по степента на отразяване от субекта на техните действия, по това колко важни са за него детайлите на планираното поведение, както и в детайлите на прогнозираните резултати. Коефициентът на корелация на резултатите от диагностичните и изследователските методи е 0,66 (α = 0,99). Този резултат показва доста висока валидност на диагностичната техника. Валидността на конструкта беше тествана по друг начин: чрез определяне на връзката на неговите резултати с резултатите от друг метод за определяне на "устойчивост на несигурност" (A.V. Karpov, S.V. Mikhailova) [5]. В същото време първоначалното предположение беше, че по-рефлексивните индивиди трябва да се характеризират с по-голяма последователност в избора на вариант от един или друг