Категория на състоянието като част на речта

ДЪРЖАВНА КАТЕГОРИЯ

КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ЧАСТ НА РЕЧТА

В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

План

2. Категорията на състоянието като самостоятелна част на речта.

2.1.Групи безлични предикативни думи по значение.

3. Образуване на безлични предикативни думи и начини за разграничаване на граматически омоними.

Друг термин -безлични предикативни думи - е въведен в научна употреба от проф. С.И. Абакумов, който точно обозначава синтактичната функция на тези думи. И двата термина се използват в съвременната лингвистична литература.

Понякога се използва терминътпредикативи, който обаче има твърде широко значение, т.к предикатът обикновено се нарича предикат и всички значими думи могат да се използват като предикат.

акад. А.А. Шахматът в началото на 19-ти и 20-ти век съжали за формата, влоши се, засрами сеи т.н. считани за спрегнати и наречени предикативни наречия.

В бъдеще тази гледна точка стана най-разпространена, така че ще се съсредоточим върху нея.

Категория на състоянието като част от речта.

1. Думи, обозначаващи състоянието на околната среда, условията:тъмно, горещо, празно, влажно, бялои др.Бешезадушно, горещо, шумно. Мирисаше на борш, изгоряло масло(Коновалов). Отсутринтабеше ветровито(А. Н. Толстой).Тихов хижата(Шишков).

Думите от тази група обикновено се комбинират само с обстоятелствени думи, рядко с добавка към рода. падеж, но при тях не може да има дателен падеж, обозначаващ предмета. Например:Имашецветно ишумно от хората(А. Н. Толстой). Вмоята колибае влажна и студена през зимата(Никитин). При наличие на дателен подлог тезидумите обозначават състоянието не на средата, а на субекта, дори ако в изречението има наречни думи, например:задушно ми етук е задушно, той се чувства добре тук,те се забавляват там.

2. Думи, изразяващи физическото състояние на живите същества:гадно, болно, студено, горчиво, студено, лошо, гъделичкащои др.Станагорещо сърцето(А. Н. Толстой).

3. Думи, изразяващи душевното състояние на човек. Например:Прохор се чувствашеужасно. Той се чувствашеобиден, огорчен(Шишков).Той бешенеудобен исрам(А.Н. Толстой).Той е едновременнодоволен, истраховит, ираздразнен.(Станюкович). В преносен смисъл много думи от първата и втората група могат да изразят душевното състояние. Примери:Миша, не те ли естрах да живееш така?Мътно е в душата ми, нали?(Коновалов).ГорчивоС теб съм.(Шишков).

4. Думи, изразяващи състоянието на времеви и пространствени отношения:далеч, близо, дълбоко, високо, дълго, широко, теснои др. Например:Иван Афанасиевич пред насдалеч стана(И. Шмелев).Преди да етвърде късно, трябва да се направи нещо(В. Катаев).

5. Думи, изразяващи отрицателна или положителна оценка на всяко състояние или действие. Например: –Точно така,Рибин! –Точно така,пожарникар!(Горчив).Идилия", каза той. - Пейте и мечтайте до луната!Прекрасно, Кълна се в Бога!(Чехов).

Към думите от тази група се присъединяват думи от типавиждам, чувами т. н. Те обикновено изразяват оценка за състоянието на околната среда.среда по отношение на слухово и зрително възприятие на обектите:нищоне се вижда тук ; пътеката е едва забележима; можете да чуете пеенето на петел.

В заключение, нека поговорим за характеристиките на използването на безлични предикативни думи в речта, които се дължат на техните семантични и граматични характеристики. Те са подходящи и необходими в описателни текстове при липса на действащ субект, когато се предава общото състояние на нещо (някой) или в общата картина е необходимо да се посочи определено състояние, подчертавайки го като значим детайл. Например:

1. Още през есентабеше пусто и изоставено в нивите. По неравностите дремеха самотни чучулиги. Усещаше се вяла и тръпчива миризма на картофени върхове, горчива миризма на дим отнякъде. (Буун.)

2. Луната ме обля в светлина и вдигайки очи нагоре, дълго се взирах в лицето й. Светлината, преминаваща през белезникавите дантелени завеси, смекчаваше полумрака в дъното на стаята. Оттук месецне се виждаше, но и четирите прозореца бяха ярко осветени. Светлината падаше от прозорците в бледосребристи арки, всяка с опушен сенчест кръст, който се разбиваше меко върху осветените кресла и столове. (Буун.)

В диалогичната реч често се срещат безлични предикативни думи с модална оценка. Например: 1.- За първи път в живота си виждам! Колкославно – каза фон Корен, появявайки се на поляната и протягайки двете си ръце на изток. – Вижте: зелени лъчи! (Гл.)2. „Странно...“ – помисли си дяконът, без да разпознае походката на Лаевски. - Като старец "(Ч.).