Като колективна ценностна преценка
Ако дефиницията на общественото мнение се стесни до краен предел, тогава то ще изглежда като колективна ценностна преценка (мнение) за определени обществено значими проблеми. Вижда се, че думата "мнение" често (логично или нелогично - това е друг въпрос) се заменя с други думи ("оценка", "възглед", "преценка", "вяра", "твърдение" и т.н.). Съществува проблем с размножаването и съотнасянето на концептуалното съдържание на тази поредица от термини. Ето един типичен цитат. „Група от преценки съставлява общественото мнение, когато е призната за вярна на нивото на доказателства или вяра. Това, което се признава за истина на по-ниско ниво, в момента не принадлежи на общественото мнение. Въпреки че критерият за общественото мнение е способността на всички негови елементи да бъдат информационна основа за дейността на общността, все пак тук има градация. Съжденията, признати за истинни на нивото на доказателствата, ориентират хората към по-ефективни действия от съжденията, признати за истинни на нивото на вярата.” [57]
Както беше отбелязано по-рано, философската традиция не само противопоставямнението(„докса”)знанието(„епистеме”) като различни начини и резултати от познанието, но и ги съотнася един с друг. От това следва, че въпреки че по своятаепистемологична природа общественото мнение евъображаемознание, то напълно допуска когнитивните мерки за неговото измерване, т.е. може да бъде представен катопознавателенпроцес, който изисква обективна, незаинтересована преценка за реалността (описание на нея такава, каквато е в действителност, без никакви добавки). Тук общественото мнение формира своите преценки под формата нараси-преценки, т.е. с помощта на ума.
Освен това трябва да помним, че общественото мнение има още единизмерение - явява се катопотенциалнотвърдение, което съществува, но по някаква причина все още не е актуализирано в една или друга вербална форма. Такива добре познати явления като „спиралата на мълчанието“ или „ефекта на ремаркето“ директно сочат към феномена на „скритото“ обществено мнение и предизвикват изследователите да определят приликите и разликите между тези две реалности: проявено ли е общественото мнение (например под формата на резултати от анкета) е едно и също отношение на хората към събития и проблеми от обществения живот, което се формира спонтанно и отделно във всяка конкретна глава (преди всяка анкета)? Съществувало ли е общественото мнение или не е съществувало преди процедурата по въплъщение? Логическата мисъл все още не е счупила копия около спецификата на този тип преценка (като една от логическите форми на мислене, наред с концепцията и умозаключението), която е представена от общественото мнение. В тази връзка няколко бележки.
Така общественото мнение използва такива видове преценки, които му позволяват да балансира между вяра и научно познание. Например, общественото мнение може значително да повиши степента на адекватност чрез „преминаване от емоционални ценностни преценки като одобрение и неодобрение (да, не) към преобладаване на оправдателни и конструктивни преценки.“[58] Така че преценките, които намират приложение при формирането и функционирането на общественото мнение, в никакъв случай не са изградени върху логиката на субект-субектните или обект-обектните отношения, а върху логиката на субект-обектните отношения: в общественото мнение, от една страна, се отразява обективната реалност, от друга страна, се изразяват индивидуалните и колективните интереси.
От това следва, че не всяка преценка може да бъде мнение или, с други думи, всяко мнение не може да бъдеизползва за проявата си целия набор от налични съждения. „Има описателни (дескриптивни) съждения, които изразяват външните признаци на обекта; нормативни съждения (съждения-предписания), широко използвани в правото и морала; ценностни съждения, които са резултат от взаимодействието на субекта и обекта и изразяват одобрение или осъждане, предпочитание или отхвърляне на обекта, т.е. нищо повече от мнение за него... Да изразиш мнение означава да оцениш нещо или някого по един или друг начин.”[59] В общественото мнение е представено не само нивото наинформираност, но и нивото назагриженостна този или онзи сегмент от обществото.