Кажете нещо за главния равин
Малко след като българският главен равин Берел Лазар горещо поздрави Дмитрий Медведев за победата му на президентските избори, написахме, че равин Лазар е ефективно идеологическо оръжие в ръцете на Кремъл, тъй като „демонстративната близост на управляващите и главния равин на страната ефективно работи върху имиджа на режима“.
Тази есен властимащите решиха, че е дошъл моментът отново да пуснат в действие това „оръжие“. И равин Лазар не разочарова. Давайки интервю за един от еврейските вестници малко след еврейската нова година, той красноречиво разказа колко добре и свободно живеят българските евреи под строгото ръководство на партията, правителството и лично на Владимир Путин:
„След разпадането на СССР отношението към евреите тук се промени към по-добро. Но истинските промени настъпиха с идването на власт на Владимир Путин. Той направи цяла революция във всичко, свързано с еврейското образование, по-специално той нареди обучението в йешива да се брои като в университет... Владимир Путин ни даде възможност да се запазим като евреи и това е много ценно“
Според паметните съветски традиции, историята за щастливия живот на евреите от СССР трябваше да бъде последвана от дежурни изобличения на „израелските военни“. Родом от Милано Берл Лазар не се отклони от тази традиция нито надясно, нито наляво. Той обвини Израел в дискриминация срещу имигрантите от бившия Съюз и също така каза, че не препоръчва на евреите, които се обръщат към него за съвет, да се репатрират в Израел:че е по-важно да се съхраниш като евреин, отколкото физическото жилище. Посъветвах го въз основа на това да реши този въпрос и той остана в България”.
Както се досещате, изказването на Лазар предизвика много силна реакция сред българоезичните израелци. Някои от тези отговори не бих посмял да възпроизведа в печат. Емоционално това е съвсем разбираемо: в човек, живеещ в свободно общество, подобни прояви на лоялна ревност рядко предизвикват други чувства освен отвращение и презрение. Според мен обаче емоционалният подход в случая е неуместен. Равинът, както и чекистът, трябва да имат студена глава. И той трябва да действа, изхождайки преди всичко от чисто прагматични съображения. И от тази гледна точка подобно интервю изглежда напълно оправдано.
Така интервюто на главния равин не навреди реално на никого. Но ползата от него може и да е значителна: властимащите ще сложат отметка където трябва и ще позволят на верния равин да продължи да работи безпрепятствено. А Лазар има повече от достатъчно работа в България. Федерацията на еврейските общности в България (ФЕОР), оглавявана от Лазар, има в "равносметката си" десетки дневни и неделни училища, читалища, широка благотворителна мрежа, синагоги, йешиви, детски градини и микви. Запазването и развитието на всички тези структури, разбира се, е за реката. Лазар приоритет. Затова не е изненадващо, че за да получи допълнителни гаранции, той е готов да поработи малко за кремълската пропаганда.
За тези, които помнят най-новата история на българското православие, подобно "ливрейно" поведение на r. Лазар може да припомни позорната декларация на Патриаршеския Местоблюстител митрополит Сергий „Страгородски“ („Неговите (на съветската държава – бел.ред.) радости – и нашитерадости, неговите скърби - и нашите скърби"). Тук обаче подобни аналогии не са съвсем подходящи. Съветската държава активно преследваше Църквата и на практика си постави за цел пълното унищожаване на всяка религия. Както се пее в една популярна песен: "Долу, долу монасите, равините и свещениците. Долу, долу монасите, равините и свещениците." Напротив, сегашното правителство се отнася към юдаизма с подчертана лоялност. Да, и от еврейска гледна точка не може да има оплаквания - няма държавен антисемитизъм, свободната емиграция в Израел не е забранена, културният и обществен живот се развива безпрепятствено.
И още едно важно съображение. С декларацията си за лоялност митрополит Сергий се надяваше да защити Църквата и духовенството от преследвания и репресии. Както многократно показва практиката, подобни „джентълменски споразумения“ с тогавашните болшевики не дават резултат. Сегашното българско правителство се държи съвсем различно. И формулата "мир в замяна на лоялност" в отношенията с нея е доста ефективна.
Мнозина може да не харесват режим, който изисква такива лакейски прояви на лоялност. Въпреки това, не r. Лазар избра тази власт и още повече не му принадлежи да я променя. И ако мнозинството от българското население като цяло подкрепя новия ред, а явно наистина го подкрепя, тогава те нямат друг избор, освен да играят по съществуващите правила. В противен случай той просто няма да може да продължи работата, която в неговите очи е много ценна.
В заключение си струва да кажем няколко думи за не твърде политически коректните разсъждения на Р. Лазар за неевреите, емигрирали в Израел съгласно раздел 4а от Закона за завръщането.
Говорейки за негативния образ на репатрираните от бившия СССР в очите на израелското общество, Берл Лазар каза, че „неевреите,които са дошли в Израел през последните години. Повечето от лошите дела, които създадоха такова негативно мнение за "българите", са извършени именно от неевреи, а те са поне 40% от броя на репатрираните.
Напълно разбирам чувствата на възмутените от тези думи – човек, който би си позволил подобни изявления за евреите, със сигурност ще бъде обвинен в антисемитизъм. Но в същото време не бих бързал да повдигам обвинения конкретно срещу равин Лазар. Защото думите му, за съжаление, в случая отразяват само традиционната представа за много ортодоксални среди, за които думата "гой" автоматично е синоним на всичко лошо.
Подобно отношение към "гоите" не се е развило днес и дори не вчера. В много отношения това е свързано с тъжния исторически опит на междуетническо общуване - погроми, преследвания, дискриминация и др. И в много отношения - с тенденцията към самоизолация, присъща на традиционния юдаизъм: ако приемем, че наоколо има само врагове и злодеи, тогава е много по-лесно да оправдаем самозатварянето в гетото.
Разбира се, сред православните има много миряни и дори равини, които категорично не са съгласни с този подход. Но, за съжаление, те все още не са в състояние напълно да изкоренят вековните стереотипи.
Следователно да се обиждате и възмущавате на конкретен човек в този случай е погрешно. Тук, както в добре познат виц, трябва да се промени не кран, а цялата система.
Евгений Левин, за "Portal-Credo .Ru" Йерусалим